Светла Симеонова: Бъдещето на децата е моят приоритет

Светла Симеонова е родена във Видин. Завършила е гимназия и техникум "Проф. Асен Златаров" със специалност "Монтьор на електрически уреди и апарати". Има три дъщери и две внучки на 5 и на 1 години. Живяла е и е работила 13 години в Гърция. Сега е продавач в КООП-магазин. Председател е на читалище "Искра 1906". Номинирана е от БСП за кандидат-кмет на село Орлинци, община Средец, област Бургас, за частичните местни избори, които ще се състоят на 14 октомври. Бюлетината й е с номер 6.
 
"Убедена съм, че ще направя всичко по силите си, за да живеят хората в Орлинци по-добре"

- Г-жо Симеонова, разкажете за вашето село.
- Нашето село е малко. В него постоянно живеят около 350 човека. Орлинци се намира в Югозападна България и е на около 17 км от община Средец и на около 50 км от Бургас. Независимо от това, че около 60 на сто от жителите му са роми, хората тук живеят задружно и обичат своето населено място.
Селото ни има дълголетна история. То се споменава още по време на Османската империя под името Орханлъ. Става част от територията на България след Съединението през 1885 г. с името Орхан кьой. По-късно е преименувано на Орханово, а от 1989 година носи името Орлинци.
Старите хора разказват няколко легенди откъде идва името на селото ни. Първата е, че то е свързано с идването на българите на Балканския полуостров, когато селото носело името на един от синовете на хан Омуртаг - Орхан. Според второто предание населеното място е кръстено на турския султан Орхан.
Третото предположение е, че името е свързано с унищожителни емидемии, сполетели селото в миналото. Умирали всички и нямало кой да помогне ни на хората, ни на животните. Тогава старейшините решили, че ако селото се заоре с три бразди от двама братя-близнаци с ясеново рало, теглено от два вола-близнаци, чумата ще отмине. Така и станало. Запалили огън и всички минали през жаравата. После се умили в аязмото и болестта избягала. Хората започнали да наричет селото Ораното, Орханкьой и т.н. Със сегашното си име населеното място е кръстено по книгата "Орлите на Странджа" на Атанас Премянов.
- Какво ви мотивира да се кандидатирате за кмет на това славно село?
- Пътувала съм много по света като екскурзовод на автобус. Била съм 13 години в Гърция. В Орлинци живея от 10 години. Искам да помогна на хората тук да заживеят по-добре. Знам, че изборите са частични и след около 1 година са редовните. Но смятам, че ако хората ми гласуват доверие и ме изберат за свой кмет, ще натрупам опит и ще ги ръководя добре.
Познавам всички жители на селото. Всеки ден се срещам с тях, защото са редовните ми клиенти. Говоря си с тях, а те си споделят проблемите. Още като влезе някой в магазина, усещам дали е болен, дали е тъжен и се опитвам да му помогна. Ако пък някой не дойде няколко дена, пращам да проверят какво му се е случило.
Знам, че кметът на толкова малко село едва ли има възможност да направи кой знае колко много за жителите му. Но когато хората са задружни, когато има кой да ги поведе и да им дава идеи, те могат и сами да направят нещо добро за себе си и за населеното място.
В Орлинци няма поминък, освен магазина на КООП и малко частно заведение, в което хората се събират сутрин и вечер. Повечето от съселяните ми работят в близката община Средец, но се прибират в Орлинци. Децата, които са около 70, учат в близкото село Загорци.
- Вие сте председател на читалището. Каква дейност се развива в него?
- Читалището ни е притегателен център на жителите на Орлинци. Имаме създадени три самодейни групи - за най-малките, за по-възрастните и за пенсионерите. Особено активна е детската формация. Децата пеят, танцуват и се забавляват от сърце и с желание. Има приемственост. Бабите учат по-младите на старите песни, характерни за региона, показват им старите традиции. Съставите участват във всички празници на селото. Участваме и в изяви на други места и в състезания и конкурси.
Организираме състезания за рисунки на асфалт за най-малките. Събираме ги на Коледа, Нова година, Лазаровден. Правим им модни ревюта, в които те са манекените. Интересно им е и научават много нови неща. След мероприятията ги черпим и те са щастливи
Имаме богата библиотека, която се ползва от всички. По-миналата година спечелихме проект за 7 хиляди лева. С тях обновихме читалището, направихме витрини със стари снимки, които показват историята на културната институция и изявите на нашите самодейци.  Имаме издадена книга за Орлинци, написана от Жеко Златев.   
 - Казахте, че искате да помогнете на своите съселяни и да направите живота им по-лесен. Какви идеи имате за това?
- Най-болната тема, която се точи с години и не е решена, е състоянието на улиците. Вече 5-6 години слушаме постоянно как те ще се оправят, но нищо не се случва. Пътищата в селото са в ужасно състояние. Забравени са от бога. Кални са през зимата, тънат в прах през лятото.
В окаяно състояние е и шосето, което свързва Орлинци със Загорци, по което се движи автобусът с ученици. Това е път без регулация, но за нас е важен. През зимата 20% от родителите не пускат децата си на училище, защото се страхуват да не се случи нещо лошо с тях по пътя. Наистина става страшно, като завали сняг и задуха вятър.
Наскоро по проект, който кметството спечели, направихме детска площадка. На нея има люлки, пързалки и други забавления за малчуганите. Те се събират, играят си и уплътняват свободното си време. Учим ги да пазят имуществото, защото после те няма да има къде да играят.
Децата са мой приоритет. Ще направя всичко, което е по-силите ми, за да имат щастливо детство и достоен живот. Те са страхотни, стига да има кой да ги поведе и да им даде малко тласък...
Имам идея да направим игрище за по-големите. Вместо да ходят да се люлеят на люлките на малките и да ги чупят, може да се организират и да спортуват, да играят футбол или каквото искат.
Близо до центъра на селото има страхотна равна поляна. Тя може да се превърне в прекрасно игрище и то с много малко средства. Като направиш нещо на младите и им кажеш, че е тяхно, те ще го пазят. Не трябват кой знае колко много пари. Младежите могат сами да си поставят маркировката и да си сковат вратички или пък с малко помощ от кметството, или от спонсори, да се закупят и монтират нужните съоръжения.
Има помещение, което беше определено за младежки клуб. То обаче в момента не функционира. Може да се купи билярдна маса, табли, шах и да има къде да се събират по-големите момичета и момчета, а защо не и по-възрастните хора.
Друг нерешен от години проблем е този с уличното осветление. Трябваше преди две години да докарат и да монтират 37 тела на улицата през един електрически стълб. Това обаче не се случи. Има отдалечени къщи, в които живеят възрастни хора, и през зимата, когато се стъмва рано, е почти невъзможно да се прибират сами.
Кофите за смет се чистят един път в месеца. Звъним през седмица в общината в Средец няма ли да дойдат да съберат боклука, но оттам ни отговарят, че имали само една кола за извозване на сметта. Това е абсурд, ние сме една от най-големите общини и не е възможно да няма достатъчно коли.
Черквата ни "Света Петка" се нуждае от основен ремонт. Няколко пъти я разбиват, крадат камбаната, икони и утвар. Селската чешма трябва да се постегне, защото все по-често се запушва с клони и боклуци.
От две години говорим да се поставят легнали полицаи, защото има опасно място, където децата пресичат. А по шосето се движат интензивно  трактори, сеялки и други машини. Ей такива работи!
Не обичам да давам празни обещания, които не съм сигурна, че ще мога да изпълня. Но съм убедена, че ще направя всичко по силите си, за да живеят хората в Орлинци по-добре. Трябва да има задружност, да си помагаме и да сме добри един към друг.