Три музея обединяват Балканите

Учени археолози от три музея в България, Македония и Сърбия организират обща изложба на находките от знаменития некропол при с. Требенище, намиращо се на 14 км северно от Охрид. Богатите находки от този некропол днес са пръснати в Националния археологически институт с музей (НАИМ) при БАН, Националния археологически музей на Македония в Скопие и Народния музей в Белград, а в предстоящата експозиция за пръв път обектът ще бъде представен цялостно с около 440 находки. Някои от експонатите ще бъдат показани пред публика за пръв път. Изложбата е посветена на 100-годишнината от откриването на некропола при Требенище и ще обиколи последователно Скопие, София и Белград. Това съобщиха вчера в София директорите на трите научни институции. За подготвяното събитие ДУМА съобщи още през юни т.г.
Некрополът е бил открит през 1918 г. от български военни части, които по време на Първата световна война се намират край Охрид. Хубавото е, че едни тежки събития от онова време днес ни обединяват, защото археолозите от трите страни прекрасно работим съвместно и с това показваме и на политиците, и на хората на Балканите, че живеем заедно, проучваме миналото си заедно, радваме се заедно, заяви директорът на НАИМ доц. Людмил Вагалински. Затова според него предстоящата изложба надхвърля научните предели и дава пример

как трябва да се развиват добросъседски отношения

В средата на ноември в София ще бъде отпечатан общ каталог на експозицията, в който са намерили място статии от специалистите на трите музея, някои от тях дори са в съавторство. Според директора на музея в Белград Бояна Брешкович, учените не само работят прекрасно заедно, но всеки говори на своя език, а се разбират прекрасно. Заели сме се с много важна изложба, която показва първо колко близки са нашите култури и освен това тя отваря пътя за нови съвместни научни проекти. Учените от трите държави планират и конкретен голям европейски проект, в който ще се включат техни колеги от страни на ЕС извън Балканите.
Направо пред журналистите вчера доц. Вагалински и г-жа Брешкович подписаха договор за бъдещата си съвместна работа. Подобен договор с музея в Скопие вече е подписан. Неговият директор Горан Санев разказа, че всъщност от проучването на Требенище започва професионалната археология в Македония. По думите му експозицията ще бъде показвана в трите града за по 5-6 месеца, като "пътуването" й трябва да приключи до 2022 г. А след това може да бъде организирано показването й и в други страни на Европа, надява се доц. Вагалински. А доц. Христо Попов е склонен да се обмисли вариант изложбата в София да бъде обвързана и със 100-годишнината на НАИМ - първия научен институт в България, която ще бъде отбелязана след две години и половина. Досега контактите помежду ни не бяха системни, но мисля, че в момента полагаме основите на сътрудничество за 20-30 години напред, каза Людмил Вагалински.     
Некрополът в Требенище има интересна съдба. Открит е по време на Първата световна война от български военни части, които през 1918 г. се намират до Охрид. По щастлив шанс, подарен от съдбата, се оказва, че офицерът, който ръководи военната част - полк. Димитър Мустаков, се е образовал като археолог в Санкт Петербург в Русия. Той оценява значението на откритите гробове и дори прави снимки, на гърба на които написва, че това са първите разкопки на некропола.

Емблематичната личност Димитър Мусаков

по-късно генерал, е сред невероятните българи, чиито имена днес тънат в незаслужено забвение. Воювал е и при Дойран, бил е ученик на известния археолог Карел Шкорпил и това се разбра от държавните архиви, разказа зам.-директорът на НАИМ доц. Христо Попов. Починал е на 101 години, а дъщеря му - известната певица Мусакова, доживява до 102.
Първите пет гроба са разкопани от войници, които предават инвентара на българската администрация в Охрид. По-късно българската държава успява да изпрати на място археолога Карел Шкорпил, който проучва два от гробовете. Проучване на Требенище са правили след това археолози и от трите страни, затова

находките са пръснати в трите музея

Некрополът е датиран към края на VІ - началото на V век преди Христа. Какво точно е било населението на тези земи по онова време учените все още изясняват, възникват множество научни проблеми и хипотези. При всички случаи обаче в Требенище са погребвани знатни люде, вероятно от военния елит, за което говорят богатите находки. Намерени са общо 4 златни маски, много златни пластини, изключително качествени бронзови съдове, бронзови шлемове, военно снаряжение и други ценни предмети. Сред тях са и предмети от внос, които показват, че в онези времена Требенище е имал тесни "международни" контакти. За пръв път пред журналисти вчера домакините от НАИМ показаха реставрирани в лабораторията на института находки от фондовете на музея в София - кратер (бронзов съд), фиала, два от шлемовете, както и известната златна маска, която посетителите са виждали в залата "Трезор" на музея.



Директорите на трите музея подчертаха, че дават пример за политиците как се развиват добросъседските отношения, без да се робува на политически пристрастия









Екипите от трите музея обявиха, че работят денонощно за осъществяването на изложбата