Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

19 Октомври 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

На първа страница

Ердоган се мъчи да оправи отношенията със САЩ и Германия

Умението на президента да балансира между геополитическите играчи се сблъсква с ред предизвикателства

Зорница Илиева

9. Октомври 2018 , брой: 195   388   0
Снимка БГНЕС
Хиляди демонстранти протестираха в Берлин срещу посещението на Реджеп Ердоган. Те носеха лозунги и скандираха Германия да води по-безкомпромисна политика спрямо Турция.
В проведения от тях марш през столицата участваха прокюрдски групи, турски опозиционери, антифашистки и леви представители

Миналата седмица турският президент Ердоган направи две посещения, които нарече ключови. От САЩ той директно пристигна в Берлин и не скри, че в Ню Йорк е потърсил пътища за оправяне на отношенията със стратегически партньор, а в Берлин се е постарал за ново начало в отношенията с традиционен съюзник. Отношения, които след опита за преврат от 15 юли изпаднаха в състояние на смразяване. Но явно "избавянето на Турция от икономическата криза и безпътицата във външната политика", както казват в Анкара, са в основата на темите, които Ердоган  е поставил при тези посещения.
В САЩ Тръмп с неговото "за 2 години моето правителство свърши повече работа от всички други в нашата история" не намери време за официална среща с турския президент. От своя страна в речта си на 9-ата среща на турско-американския съвет за инвестиции Реджеп Ердоган заяви, че предстои дълъг път за преодоляване на различията по отношение на организацията ФЕТО, военните организации на сирийските кюрди, PYD и YPG, турската ПКК, въпроса с Ерусалим и преместването на американското посолство там, санкциите на Вашингтон, търговските войни, включително със стари съюзници, но това не може да се решава чрез заплахи, натиск и шантаж. Това би ерозирало не само съюзническите отношения, но и "положението на САЩ в света". Не е приемливо Вашингтон да използва търговски средства, за да постигне политически цели, казва Ердоган. "Това е препятствие за развитие на икономическото ни сътрудничество."
В същото време турската делегация в Ню Йорк е "хвърлила бомба", защото

управлението на икономиката е било възложено на американската фирма "Мак Кинси".

Тя щяла да контролира решенията, взимани в 16-те министерства, щяла да подготвя доклади и да дава препоръки. Въпросите в тази връзка на турските наблюдатели са как ще процедира "Мак Кинси", когато  на 5 ноември започва прилагането на  ембаргото на САЩ срещу износа на петрол и газ от Иран, което ще засегне значително турските интереси. Какви препоръки ще даде американската фирма относно спазването на ембаргото? Защото Ердоган обяви в САЩ, че Турция внася от Иран 50% от газа, необходим за отопление на турския народ, и в кресчендо попита "аз как да си осигуря топло на народа". А след като външният министър Мевлют Чавушоолу заяви, че Анкара няма да се придържа към санкциите спрямо Техеран, ще продължи ли "Мак Кинси" да работи в Турция? Опасенията, че американците може да се оттеглят от турския пазар, притесняват Анкара, но в това отношение се разчита на компромиси, които могат да са по вкуса на Белия дом. Не е ясно как ще се получи това на практика след изказвания, че "САЩ са в основата на спада на курса на турската лира", и то до незапомнени величини. Но Ердоган е достатъчно гъвкав и последователен в политиката си в стил "обърни палачинка", че по-често постига своето, отколкото да "превива гръб".
В Ню Йорк Ердоган определено потърси пътища за намаляване въздействието на американските санкции спрямо Турция, които включват и персонални санкции спрямо двама турски министри. Направил е опит да смекчи влиянието върху отношенията между двете страни на случая с американския пастор Бронсън, който е обвинен в Турция за участие в организирания преврат на 15 юли, както и да отвори път за американски инвестиции в страната. Съобщенията, че се очаква освобождаване на пастора на 12 октомври, когато турски съд ще заседава по делото, се появиха не само в The Wall Street Journal.  Джон Болтън, съветник на Тръмп по националната сигурност, вече е заявил, че "отношенията ще се рестартират, когато Бронсън бъде освободен". Едва ли пасторът Бронсън е основният проблем в "препъникамък"-отношенията на Вашингтон с Анкара, но за честта на САЩ американците никога не оставят свои хора да бъдат "потърпевши" в други страни. Въпрос на време е, за да си ги приберат, дори и да са нарушили съответни закони на чужда територия.
В Берлин и Меркел успя според "Дойче Веле" да отдели за Ердоган само една "насилена усмивка" при общата им пресконференция. Независимо от проблемите, които има с коалиционните си партньори и със съпартийците си, все пак германската канцлерка е достатъчно обиграна след 13 години на кормилото на властта в Берлин и не премълча сериозните различия между двете страни - тя посочи на Ердоган проблемите, които има във връзка с

правата на човека и съдебната система

Доказа също, че именно тя държи здраво юздите във външната политика на страната си. Което не попречи да му се окаже чест с червени килими, посрещане с държавни почести, кристални чаши и ленени салфетки (много впечатлили немската преса) на официалния прием. Все пак посещението е официално и по покана на германския президент Франк-Валтер Щайнмайер. От своя страна Ердоган увери, че "Турция няма да обърне гръб на Европа" - тоест на канцлера Меркел. В страната й има 3-5 млн. турски граждани, които са призовавани многократно да се включват в политическия живот и да взимат активно участие в германските или своите партии. Ако може и на високи позиции. Няма спор - това са избиратели, но и среда, в която президентът има и свои поддръжници.    
В тази връзка се е наложило Ердоган да се сблъсква непрекъснато с твърдото "държим на върховенството на закона и спазването на човешките права" - както в Ню Йорк, така и в Берлин. Независимо че турският президент не е пропускал да повтаря, че "всичките мерки, стесняващи човешките права и действията на съдебната система, са следствие от опита за преврат от 15 юли". На което германският президент Щайнмайер е заявил, че две години  след този опит за преврат е време Анкара "отново да намери своя баланс в това отношение" - тоест минаха 2 години, спазвайте човешките права и осигурете независимо следствие. Няма как Ердоган да не е разбрал сериозността на тези въпроси и връзката им с основния за него проблем с Европа (освен запазване на търговско-икономическото сътрудничество)

- отпадане на визите за пътуване на турските граждани в страните от ЕС

Това ще бъде балсам за турските души и ще бетонира отново властта му в Анкара. Поел е обещание Турция да изпълни последните 6 критерия (от общо 7), за да отпаднат визите, а те включват и приравняване с европейските стандарти на борбата с престъпността. Това означава и независимо следствие. Притесненията са, че след 16 години управление Ердоган и неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) са притиснати от задълбочаваща се икономическа криза и необходимост за промени във въведения модел за управление съгласно еднолични решения.
Дали има друг път, за да "рестартират" отношенията и със САЩ, и с Германия, предстои да се види. Засега Анкара има обещание от Вашингтон да получи 2 броя изтребители F-35 до март 2019 г., но не става ясно дали тези 5-о поколение изтребители ще бъдат доставени в договорения брой, защото САЩ имат претенции Анкара да се откаже от покупката на руските С-400. Анкара има амбицията и предприема действия и за производство на собствени самолети, а не само да прави ключови компоненти за тях. Това е въпрос за бъдеще. А отношенията с Москва се крепят и на такива сделки като доставка на С-400. Талантът на Ердоган за сполучлив баланс между геополитическите играчи дали ще сработи и в този случай? Все пак в делегацията си за Ню Йорк той не включи двамата министри - на правосъдието (Абдулхамит Гюл) и на вътрешните работи (Сюлейман Сойлу), които са санкционирани от САЩ, но в Берлин те бяха сред основните преговарящи.
Въпросите дали в Ню Йорк е успял да получи облекчаване на турско-американските напрежения и премахването на заплахите за следващи санкции, за да се прекратят финансовите сътресения в Турция, на този етап нямат еднозначен отговор. Опасенията за ескалация в двустранните отношения във връзка със Сирия, конкретно за подкрепата, която САЩ оказват на сирийските кюрди там,  не са били спестени от Ердоган и той дори е заявил, че турските военни сили са готови за атака срещу военните организации на кюрдите - PYD и YPG. Но интересът е бил по-скоро какво става в Идлиб след срещата му с Путин в Сочи и постигнато споразумение за отлагане във времето на военната операция на Дамаск срещу тази област и съсредоточените там групировки. На въпрос на Ройтерс дали Турция полага усилия да убеди групировката Тахрир Иш- Шам (бивша Ел-Нусра) да се изтегли от Идлиб, което е условие от Сочи, отговорът е кратък - "Изтеглят се". Само дето руският външен министър Сергей Лавров попита къде ще се изтеглят тези групировки и дали има истина в твърдения, че Афганистан е следващият им дом? Явно не е ясно кои групировки са приели договореното от Путин и Ердоган в Сочи, каква ще е съдбата на тези групировки, които са решили да сложат оръжие, и на тези, които не приемат това, както и дали Дамаск ще продължи да се съобразява с присъствието на турски войски на своя територия.
Това са въпроси за сигурността и на Турция. Но определено изтеглянето на групировки от Идлиб в посока линията Африн - Джераблус - Маре, която се контролира от турски военни сили и свободната сирийска армия,

не устройва нито Москва, нито Дамаск

А въпросът дали Анкара, която години е плащала заплати на участниците в Свободната сирийска армия, ще заплаща и на джихадистите, които приемат споразумението от Сочи, се задават не само в Берлин, но и в Анкара. Ситуацията в Сирия е тема в разговорите при посещението на Ердоган в Германия, но няма информация, например, къде ще се изтеглят онези чуждестранни джихадисти, които са решили да сложат оръжие? Ще се изтеглят през Турция за страните, чиито граждани са? Да му мислят и Балканите, където изповядващото мюсюлманска религия население изпрати немалко свои представители в "Ислямска държава" в Сирия. Турция се грижи за сигурността си, но и Балканите имат нужда от сигурност.
В Германия се множат въпросите "защо се оказва такава чест на Ердоган" и защо се "омаловажава ситуацията относно предоставените от него на Меркел списъци с имена на 4000 граждани, които се очаква да бъдат върнати в Турция, защото са против управлението на Ердоган. Да включиш в този списък и Джем Дюндар - журналист с име, който от две години живее в Германия, е трудно за проумяване от европейците. Дори и да е обвинен в пропаганда или шпионаж. За да предотврати скандал, Дюндар се отказа от присъствие на пресконференцията на Ердоган с Меркел, което бе изискване на турската страна, но това остави горчив привкус сред германското общество. Меркел както винаги е запазила самообладание и не е допуснала  допълнително нажежаване на обстановката, но този път поставянето на икономическите ползи пред разбиранията за човешките права не носи удовлетворение за нея. Осигуряването на снайперисти за охрана на Ердоган, затварянето на улици при неговото посещение, разрешението да открие в Кьолн най-голямата модерна джамия в страната и срещата му там със сънародници (казват около 10 000) са дразнещи за много германски граждани. Не се избягнаха и протести в тази връзка.
Но Ердоган е убеден, че "Германия не се отнася достатъчно чувствително по въпроса за действията на Турция към ПКК, ФЕТО и сирийските кюрди". Очаквал по-ефикасна борба на германските власти, казва президентът на връщане от Берлин. Меркел била казала, че

"няма достатъчно доказателства за обвиненията към ФЕТО и кюрдите"

Поискала подробности за разговорите в Сочи с Путин и ситуацията в Идлиб. Получила ги, но предложила срещата Русия - Франция - Германия - Турция, която Ердоган настоява да се състои в Истанбул този месец, да се проведе след 14 октомври. Тогава са изборите в Бавария, а те са жизненоважни за политическия живот на Меркел. Макрон се отнесъл "положително".
Между другото, Ердоган информира след Берлин, че въпреки някои твърдения не са правени срещи с МВФ. "Нямаме работа с тях", защото започнахме да "оправяме положението в страната и в кратък срок ще преодолеем затрудненията". Оптимист е, че в 2019 г. Турция ще влезе различна и със сериозни постижения. Дали разговорите в Берлин и срещите му с германски инвеститори като "Сименс", "Бош", автомобилостроенето и немски банки му дават кураж за такива твърдения? Ще строи ли "Сименс" скоростните жп линии в Турция, за което има заявка и от Китай? Има над какво да разсъждават турските коментатори, които с особено внимание проследиха двете важни посещения на Ердоган. Предстои да се наблюдава и за резултатите от срещите.
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"