Таванът падна, да живее таванът!

За тази латинска сентенция се сещаме винаги, когато правителството реши да "увеличи" пенсиите. Както при последното споразумение с двата големи синдиката, скрепено в кабинет на Министерския съвет, след среща при министър-председателя Бойко Борисов, поискана от синдикатите, с участието на вицепремиера Валери Симеонов и на финансовия министър Владислав Горанов. Споразумението гласи витиевато "за стимулиране на лицата с висок принос в осигурителната система, подобряване на съотношението принос-права и за по-нататъшно развитие на пенсионната система". Според документа от 1 юли 2019 г. за определяне тавана на всички пенсии (стари и новоотпуснати) се прилага максималният осигурителен доход от 3000 лв., максималният размер на пенсиите за трудова дейност се установява на 40 на сто от 3000 лв., т.е. 1200 лв. за всички пенсии. Според финансовия министър Горанов с таван от 1200 лв. "отпада и темата за отпадането на тавана". Таванът по естествен път ще отпадне тогава, когато пенсиите се изчисляват на базата на целия осигурителен живот на съответния гражданин, според него. По думите му увеличението на тавана до 1200 лв. ще реши 90% от проблема с увеличаването на размера на пенсиите, но няма да допусне неоснователно получаване на незаработени пенсии, които са изчислени на база на натрупаните промени в пенсионната формула в размери, които не са свързани с приноса на хората. Разбрахте ли? Той съобщи, че се планират още промени в пенсионната формула.
Падането на тавана все пак е справедливо решение, но само за около 41 000 души.

А останалите 2 милиона пенсионери

Къде отива техният принос? Какво ще стане с техните пенсии, които даже не стигат линията на бедност в страната? Засега яснота няма и сто на сто решението ще наведе на мисълта: разделяй и владей! Ще породи антагонистични противоречия сред самите пенсионери, защото бедността на повечето от тях не предполага толерантност и всеобща радост сред техните редици. Информацията веднага поражда и съмнения, не без основание, че сега управляващите трасират нивото на пенсии за своите приближени, които утре ще се пенсионират. Тоест, хората правят каквото могат от ръководните си кресла днес и сега, защото утре мястото им може да изстине. Пък и така си осигуряват изборен уют. Без да сме черногледи, но останалата, най-масова част, от пенсионерите у нас ще продължат да се спъват на пода на сегашните си доходи, без дори да гледат към тавана.
Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков, а също така и работодателите, всъщност не са участвали при вземането на решението за тавана. Критики в тази посока отправи в кулоарите на парламента председателят на социалната комисия д-р Хасан Адемов. По думите му това е пренебрежение към усилията на институцията МТСП, процедурите в България не предполагат такива срещи, макар и в кабинета на министър-председателя, в които не участва основният играч, наречен министър на труда и социалната политика, разясни той. Според него въпросът с тавана на пенсиите не трябва да се изнася пред скоби, преди да са ясни другите параметри, преди да е ясно по какъв начин ще се преизчисляват пенсиите за следващата година, ако има разлика от записаното досега в Кодекса за социално осигуряване.
А разлики - колкото щеш.
В момента максималният осигурителен доход е 2600 лв. На него се осигуряват почти 148 хил. души. От 1 януари 2019 г. става 3000 лв., което означава, че част от тези хора, както и работодателите им, ще внасят повече за осигуровки.
Например, ако заплатата му е 3000 лв., работникът ще внася с 55 лв. повече на месец , а шефът му - със 75 лв. Така

кабинетът натоварва работещите с по-големи осигуровки

за да реши проблеми в пенсионната система.
Според експертите в различните идеи за промени в Кодекса за социално осигуряване сега политическите аргументи надделяват над експертните. Може би причината е, че през 2019-а ще има два вида избори - местни и за Европарламент. Остава големият въпрос какъв е стимулът на хората да се осигуряват върху реалните си доходи с мисъл за по-високи пенсии някога. Трудовоосигурителното законодателство би трябвало да е с много висока степен на предвидимост, но, за съжаление, у нас това не се случва. Знае се кой е потърпевшият!
Според изданието euromag.ru, което прави преглед на пенсиите в Европа, най-ниските пенсии в ЕС са в България, средната е 125 евро. Румънските пенсионери получават средно 175 евро, в Литва - 222, в Естония - 232, в Латвия - 304. Чехите получават като пенсия половината от заплатата, която е средно около 1000 евро. Словенците се пенсионират на 63 г., а словенките - на 61, и могат да разчитат на 62% от доходите си в активната възраст. Там средната заплата надхвърля 1000 евро. Най-висок процент спрямо заплатата получават като пенсия гърците - 96 на сто, при средна заплата за страната 2100 евро. Наскоро, ако се вярва на новината от агенциите, гръцките пенсионери започнали да се изнасят за България, където им излиза по-евтин животът, отколкото в тамошен старчески дом. Хубав пример за свободно движение на хора в ЕС, само дето няма къде да се преселят нашите пенсионери.

Навсякъде ще им излиза солено

По данни на НОИ, може би като хвалба, се вижда, че средно месечно около 1,5 млн. души на възраст над 64 г. са получавали пенсия и парично обезщетение от ДОО през 2017 г. Над 99% от тях са били пенсионери. Това означава, че всеки шести получател на пенсия или обезщетение е бил от тази възрастова група. Тя заема най-голям дял сред пенсионерите (69,6%), докато сред имащите право на краткосрочни плащания процентът е доста по-нисък - между 0,2% при обезщетенията за майчинство и 3,6% при обезщетенията за временна неработоспособност и трудоустрояване. Възрастните жени преобладават в общия брой на пенсионерите.
От 1 януари 2019 г. линията на бедност ще стане 347 лв., а в момента около 700 000 възрастни живеят с доход под 200 лв. месечно. Минималната пенсия да стигне нивото на линията на бедност, предложи омбудсманът Мая Манолова. Самите пенсионери настояват за преизчисление на всички пенсии с актуален среден осигурителен доход, както и минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да стане от 1 януари 2019 г. 55% от минималната работна заплата. Естествено, това веднага породи контрамнението на управляващите в лицето на социалния министър Бисер Петков в смисъл:

това писмо, дето ми пишеш за пари, не съм го получил

Той се похвали, че в проекта на Държавното обществено осигуряване за следващата година ще бъде заложено осъвременяване на пенсиите с 5,7 на сто, което е по-съществен ръст от предходните години. Но побърза да бие отбой - преизчисляването на всички пенсии с актуален осигурителен доход за 2018 г. би увеличило съществено разходите за пенсии на ДОО и би нарушило финансовата устойчивост на пенсионната система. Нещо, което е като мантра на управляващите, щом стане дума за не само справедливи, но и жизненоважни, каузи. Да, но устойчивост на пенсионната система не се постига само с увеличаване на възраст, стаж и вноски. И да твърдиш, че с това реформите се изчерпват.
Наскоро се появи информация и за състоянието на Държавния фонд за гарантиране устойчивостта на държавната пенсионна система - т.нар. Сребърен фонд. Разбра се, че парите в него се управляват консервативно. Така се управляваха и през предишни години - седят в марината като краставички и

стават все по-солени и кисели

През това време банките оперират с тях както могат, често в услуга на правителството с благовидния предлог "да живне икономиката", с грижа за своята печалба и стабилност. А през 2008 г. беше приет Закон за Сребърния фонд, чиято основна цел е да подпомага и гарантира устойчивостта на държавната пенсионна система, като заделя приходи от държавния бюджет за период не по-малко от 10 години и ги инвестира в различни класове активи, за да осигури допълнителни средства за фонд "Пенсии" на държавната пенсионна система. Там трябваше да влизат и излишъци от бюджета, и пари от приватизация, концесии и др. Всички средства неизменно се държат по депозитни сметки в БНБ, въпреки че по закон до 70% от тях могат да се инвестират в акции на страни членки на ЕС, до 30% - в акции на трети страни, до 30% - в облигации. Председател на Управителния съвет на фонда, който определя инвестиционната му стратегия, е министърът на финансите.
Както през последните няколко години, така и към края на юни 2018 г., парите за пенсии са с нулева доходност. Това устройва обаче управляващите, след като средносрочната стратегия за инвестиране на средствата от него за периода 2018-2020 г. не предполага "реализирането на висока доходност при желаните ниски нива на инвестиционен риск". С тази нулева доходност за последните години фондът реално се е обезценил с поне 1/4.
Толкова за основния стълб за подпиране на стабилна пенсионна система у нас.
Опитът на един от най-големите и успешно управлявани фондове в Норвегия подсказва, че

може и по-иначе

в тази сфера. След няколко труса в пенсионната система на иначе богата Норвегия, фондът започва да трупа бели пари за черни дни. В края на 2007 г. е акумулирал над 390 млрд. долара. Активите се инвестират в чуждестранни акции, облигации и различни парични инструменти. В Норвегия просто си дават сметка, че нефтът все някога ще свърши, но пенсии трябва да има. Сметка за това си дава и мой познат норвежец - философ и фермер едновременно, който изгради Кап викинг - туристическо селище с атмосферата на отминалите времена в страната като доказателство, че и от миналото може да се печели. И той е пенсионер.



Анализ на НОИ през 2017 г. и първото полугодие на 2018 г. сочи, че продължава тенденцията за намаляване на броя новоотпуснати пенсии от всички видове - за осигурителен стаж и възраст, инвалидност поради общо заболяване, инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. Наред с това средната възраст на хората с новоотпуснати пенсии се увеличава - както за мъжете, така и за жените. През 2017 г. общият брой на пенсионерите с новоотпуснати първи пенсии е 97 637, или с 9441 (8,8%) по-малко в сравнение с 2016 г. Лични първи пенсии са получили 83 541 пенсионери, или с 6952 (7,7%) по-малко, а наследствени първи пенсии са отпуснати на 14 096 лица, което е с 2489 (15,0%) по-малко от 2016 г.
През 2017 г. на 25 638 лица са отпуснати лични пенсии за инвалидност поради общо заболяване, спрямо предходната година има намаление с 684 (2,6%). Средната възраст на пенсионираните през 2017 г. е 58,3 г., докато през 2016 г. е била 57,76 г. Най-голяма е групата на пенсионерите на възраст между 60 и 64 г. - почти половината от мъжете (48,6%) и две трети от жените (74,4%).



Из "Визия за България" на БСП

Пенсионна реформа, целяща повишаване на адекватността на пенсиите и увеличаване на приходите в бюджета на ДОО, което ще постигнем чрез следните мерки:
1. Преизчисляване на всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2015 г. (последното преизчисляване е от 2008 г.).
2. Премахване на максималния месечен размер на социално- и здравноосигурителния доход и на максималния размер на пенсията.
3. Увеличаване на приноса на стажа във формулата за размера на пенсията. Процентът за всяка година осигурителен стаж да е поне 1,33, колкото е стандартът на Международната организация по труда, а след това да продължи плавното му увеличение до 1,5 (за 2017 г. той е 1,126, а за 2018 г. - 1,169).
4. Разширяване на съществуващите гъвкави елементи за насърчаване по-дългото оставане на пазара на труда. Всяка година стаж след придобиване право на пенсия да носи по-голям процент, например: 1 г. - 4, 2 г. - 4,5, 3 г. - 5 (в момента е 4, без значение колко години след придобиване на правото за пенсия продължаваш да работиш).
5. Възстановяване на ежегодното осъвременяване на пенсиите по "Швейцарското правило".
6. Всички плащания, които не са свързани с осигурителен принос, да бъдат извадени от държавното обществено осигуряване и да се поемат от държавния бюджет.