В ориенталския танц намерих своята същност

Ивелина Казакова е библиотекар по образование. През 1985 г. за пръв път прекрачва прага на залата по художествена гимнастика. По-късно участва в ансамбъл "Балкания", ансамбъла при читалище "Христо Ботев" в Нови Искър. Следват редица международни и телевизионни изяви и награди като "Сребърната пафта". През есента на 2010 г. е присъединена от Капка Кумар в нейната група "Раджуника" с арабска хореография. Артистичният й псевдоним е Семира Гамал. В момента се занимава самостоятелно със създаване на хореографии и менажиране на изявите си.


Намерих своята същност чрез танца

- Ивелина, по професия сте библиотекар, а в същото време се занимавате с ориенталски танци. Как се запалихте по тях?
- Да, така се получиха двете ми обществени дейности. Да стана библиотекар, си беше съдбоносен момент. Взех решение почти случайно, че това ще е моята професия. За ориенталските танци отново си беше чиста случайност.
Първо се занимавах като малка със спорт. По-късно баща ми ме записа на народни танци. Но някак си те не ми даваха онова, което търсех. Докато се занимавах с народни танци, дойде предложение да изиграя две ориенталски хореографии по проект и така до ден днешен се занимавам с това танцово изкуство. Вземах уроци и по индийски танци. Обаче не съм ходила нито в Индия, нито някъде в арабския свят. Всичко, което знам, е от прочетеното в книгите и от общуването с различни хора у нас.
- Какви бяха първите ви стъпки в танцовото изкуство?   
- В началото ходех само на семинари, защото много обичам източната музика. След това започнаха да идват други предложения с ориенталска хореография и така взех окончателното решение, че това е моето танцово изкуство, в което вече 11 години се развивам. Своите хореографии ги сътворявам, като уча уроци от интернет и после ги сглобявам. Обичам да представят хореографиите си в различни стилове, така смятам, че е най-правилно да се организира репертоарът на един ориенталски танцьор.
Друго предизвикателство е изборът на костюм. Всеки стил има отделен костюм. Танцьорът е този, който си декорира и прави облеклото според своите виждания. При мен е най-трудно, когато ми се наложи да мисля костюмите за традиционните фолклорни хореографии, отколкото при класическите, където разкриват почти целия женски потенциал на танцьорката, като й придават допълнителна женственост върху нейната физика. Всичко е въпрос на усещане.
- С какво ви привличат танците?
- Емоцията е това, което ме привлече, и дълбочината на чувството. Начинът, по който се изразява всичко казано за танците. Реших да се отдам на тях, защото с течение на времето ми позволиха да се свържа с дълбоките си корени. Да кажем, че намерих своята същност чрез танца и по-конкретно с ориенталските танци. Всичко това го показвам непрекъснато, когато съм на сцената. Това танцово изкуство има уникалната сила да променя човека и в духовно, и във физическо отношение. Движенията в ориенталските танци събуждат в душите и телата най-дълбоки енергии в нас. Всяко движение е израз на дълбока емоция, която се предава и на публиката. Така аз разказвам моята лична история и обрисуват моята биография в пространството.
- Кои отчитате като най-големите си успехи в тази сфера?
- От две години ходя по фестивали със състезателен характер, но като най-голям успех отчитам спечелването на титлата Кралица на Ориента на фестивала The land of the Rouss през март 2018 г. Беше много изненадваща тази титла, защото хореографията, с която се явих на конкурса, бе само на два месеца и е доста трудна за научаване. Изненадах се от себе си, че за такова кратко време може да се получи толкова голям резултат.
Едно от последните ми участия е във фестивала "Азия отблизо", на който с помощта на две ориенталски танцьорки за кратко сформирахме трио и изиграхме заедно моя хореография. Преди това участвах в проект на преподаватели от различни университети във фестивала "Седмица на изкуствата" в Боровец, откъдето спечелих трето място и бронзов медал. Още преди това участвах на Балканската денс олимпиада и оттам имам спечелен златен медал.
- Как бихте искали да се развивате оттук нататък?
- В ориенталските танци развитието се състои на техническо, визуално и емоционално-духовно ниво. Може би в развитието си да достигна до такова ниво, че чрез ориенталските танци да мога да лекувам хората - емоционално и физически.
- Как възприемат според вас българите ориенталските танци, имат ли интерес към тях?
- Ориенталските танци са подходящи за всеки, който притежава дълбока душевност, която напира да излезе на повърхността на личността му. Те са за хора, чиято душа има нужда от свобода на изразяване. Скрита женска същност, която е в очакване на своето отприщване. В ориенталските танци няма възрастови ограничения. Практикуват се от хора от всякакви професии.
Ориенталските танци са за всички, които ценят изяществото, красотата, женствеността и изкуството. По мое наблюдение в годините съм забелязала, че от различните възрастови групи се възприемат различно. При тийнейджърите е ясно по какъв начин. При хората в зряла възраст се гледа на танците като на изкуство. При хората след 60-те години възприятието им е от естетическа гледна точка. Играла съм пред всякакви хора, от всякакви националности и нашето изкуство се възприема наистина различно.
В последните години се заговори за нашето изкуство и то вече набира популярност. Вече много жени, дори и мъже, танцуват белиденс и проявяват силен интерес към екзотичния танц.


Ориенталските танци са за хора, чиято душа има нужда от свобода на изразяване