Връх на нихилизма

Дългогодишната гавра с паметник на културата - къщата, в която е живял Пейо Яворов в София, продължава да тече с пълна сила. Като че не беше достатъчна срамната й реституция, допускането на  разрухата й и последващите козметични ремонти за замазване на очите. Намесата на частен съдебен изпълнител и продаването на търг на емблематичната сграда дамгоса окончателно всички държавни и общински институции, които десетилетия демонстрират равнодушие и безхаберие към емблематичната сграда. Сложната история на къщата на ул."Георги С. Раковски" е всъщност доказателство за институционална немощ и незаинтересованост.
Развоят на събитията през последните дни само показва, че ценните сгради, културните, архитектурни или исторически паметници, онези, които не са източник на печалба и от тях не се точат пари, могат да събудят само второстепенно внимание. Те не са лъскави небостъргачи, напудрени офис постройки, които да заслужават непрекъсната поддръжка, скъпа реконструкция и чести инвестиции.
Засега къщата на Яворов има чист късмет, че никой не й е драснал клечката като на Царските конюшни или Тютюневите складове, че не е последвала съдбата на Двойната къща и багерите стоят надалеч. Нея обаче я рушат равнодушието, подлостта, двойният аршин. А внезапният интерес към спасение на Яворовия дом от страна на столичния кмет Йорданка Фандъкова, която воглаве с височайшия премиер Бойко Борисов и културния министър Боил Банов, ще спасява имота, не е нищо друго освен палиативна загриженост. Със сигурност са повече песимистите, които няма да повярват на обещанията държавата или общината да купи двойно ипотекираната къща на поета. Та нали това можеше да стане и досега, без тя да се превръща в апотеоз на нихилизма.