Социалистките от Северозапада искат АЕЦ "Белене"

Близо 90 социалистки от София, Монтанско, Видинско и Врачанско обсъждаха преди дни ролята на жените за преодоляване на демографската криза и диспропорциите в изоставащите северозападни райони. На кръгла маса в Монтана членове на Обединението на жените социалистки в БСП набелязаха основните проблеми на региона, както и възможните им решения.
Всички се обединиха около становището, че демографската криза, от която страда страната, вече се е превърнала в катастрофа. Това е и мотивът им да настояват проектът "Визия за България" не само да бъде допълнен с различни предложения, а да претърпи и важна промяна - демографският раздел да мине от осма на първа позиция и с него да започва концепцията на БСП за промяна на модела в България. Социалистките настояват за целенасочена политика и програми за борба с демографския проблем.
Семинарът на дамите е част от проект, финансиран от Фонда за политически инициативи на БСП. Няма нищо по-естествено от това жените да се грижат и да защитават бъдещето на нацията, уточни от името на организаторите лидерът на столичните социалистки Таня Найденова.
Макар и чисто женски, семинарът бе уважен от партийните лидери на общинските и областни организации, координаторите на БСП, както и от трима депутати - Атанас Костадинов, Филип Попов, Николай Иванов. Четвърти народен представител се включи, но като основен лектор - Дора Янкова. Гост и участник в срещата бе и председателят на Националното обединение на жените социалистки Катя Николова.
"БСП подкрепя изграждането на АЕЦ "Белене". Това е проект, който икономически сериозно ще издърпа Северозападния район", заяви Янкова, която е и зам.-председател на парламентарната комисия по регионално развитие. Думите й предизвикаха ръкопляскания в залата и срещнаха пълна подкрепа.
Янкова припомни, че във "Визия за България" е предвиден специален фонд "Индустрия", който да съживи публичната инфраструктура. Проектът на социалистите предвижда и данъчни облекчения при инвестиции в по-слабо развити региони като Северозапада, добави тя. Народният представител отбеляза, че малките населени места страдат от многобройни проблеми, включително и слабо развита инфраструктура. "Няма транспорт до селата, хората трудно успяват да се погрижат за здравето си. В по-бедните региони жителите плащат по-скъпо за онези услуги, които са им гарантирани уж като безплатни в Конституцията", възмути се тя. Янкова предложи и създаването на комунален фонд, с който общините да могат да правят предприятия и така да гарантират по-добри услуги на жителите си, а не да разчитат само на "закованите" от държавата средства.
Трябва да се намери потенциалът на Северозапада, не само да се чакат много пари, а да се инвестира в реални възможности и смело да се въздейства, категорична бе Дора Янкова. В темата се включи колегата й от Монтана Атанас Костадинов. "Всяка държава има поне пет конкурентни предимства, на които е базирана националната й икономика. Нека намерим българските пет приоритетни зони, а след това да го направим и за всеки регион. Всеки район трябва да намери онова, което ще го направи конкурентен спрямо другите. Държавата трябва да ги подпомага целенасочено - фискално, чрез законодателство, местни мерки, инвестиции и данъци." Костадинов съжали, че в България има стотици регионални стратегии и концепции, но резултат няма, а икономиката запада.
Секретарят на ПГ "БСП за България" Филип Попов също настоя за целенасочена държавна политика към регионите. Той съжали, че държавата липсва от по-изостаналите части от страната. Мнението си подкрепи с цитат от премиера, който преди време заяви: "Аз политика за чичо от Койнаре няма да правя." Попов отбеляза, че се получава порочен кръг - в Северозапада няма хора, защото няма инвестиции, а няма инвестиции, защото няма хора. Народният представител изброи някои от идеите, които социалистите предлагат, за решение на този проблем във "Визия за България".
"Всяка година, вследствие на демографските проблеми и емиграцията, изчезва град като Монтана. Всяка година населението на България намалява с около 40-50 хил. души", съжали депутатът Николай Иванов. Според него изключително важно е да се търсят и бързо да се идентифицират причините и проблемите, довели до тази ситуация. Трябва да се готвим за времето, надявам се това да е скоро, когато ще покажем воля за решаването на тези тежки проблеми, намекна той за предсрочни избори и победа на БСП.
Тема на дебат бе и мястото на майката в израстването на децата и подготовката на бъдещите учени, специалисти и експерти. Сред лекторите на кръглата маса бе и Нора Дянкова, родител на три деца. Според нея е необходимо държавата да насочи усилия за подпомагане на родителите, особено тези с повече малчугани. Тя настоя за облекчения на младите семейства и държавна грижа, която да насърчи раждаемостта. Като примери за подобни стъпки бяха посочени възможностите за безлихвен кредит за първо жилище, безплатен транспорт на децата до училище, отпускане на ваучери за книги. Бе дадена идея при кандидатстване в общежития многодетните семейства да се ползват с предимство.
"Професионалното родителство" също бе засегнато като проблем. Едни очакват засилване на приемната грижа, докато други социалистки смятат, че това е налаган от чужбина модел, който противоречи на традиционните български ценности. Според някои от дамите, вместо децата да се прехвърлят от един приемен дом в друг, те трябва да бъдат осиновявани "овреме".
Като проблем бе изтъкнат фактът, че твърде млади, дори малки, българки стават родители. Високата раждаемост от родилки без или само с основно образование също обрича подрастващите, категорични бяха присъстващите. За тази цел бе предложено социалните помощи да са обвързани с конкретни услуги, а не да бъдат под формата на пари. Според социалистките подобни средства директно трябва да бъдат насочени към помагала, транспорт и образование.

Емилия Масларова:
Да не премълчаваме добрите практики от миналото

С призив да не се забравят добрите практики от миналото се обърна към дамите бившият социален министър проф. Емилия Масларова. Тя отбеляза, че допреди двайсетина години държавата е мислела в по-глобален мащаб. По думите й демографският въпрос е бил обвързан и дори гарантиран от икономическото развитие, образователната и здравната политика. Според нея т.нар. либерална демокрация е изоставила семейството само на себе си.
Масларова даде редица примери как други държави се грижат за младите семейства и подрастващите. Експертката не пропусна да припомни, че през 2006 г. бе въведена еднократна помощ за майките студентки. Бе решено те да получават 12 работни заплати накуп. Сумата и днес е малко под 3000 лв., при новите възнаграждения би трябвало да е около 6000 лв. Да си припомним, че БСП вече е прилагала помощ за образованите млади родители, да уверим хората, че ще надграждаме постигнатото, призова бившият социален министър.
Статистически данни за обезлюдяването и срива в икономиката на Видин, Враца и Монтана представи проф. д-р. Нено Димов, преподавател в Софийския университет. Той подчерта, че Северозападният регион чувствително изостава в демографско развитие. През последните няколко години бяха направени планове, стратегии за намаляване на това негативно развитие, но тенденциите в демографската криза се запазват, а нищо от тези намерения не се спазва, съжали той. "Могат да се постигнат добри резултати на базата на силни икономически стимули, приоритетно развитие на индустриалния сектор в икономиката, откриване на нови работни места и нова среда за живот за хората в региона. Без образование не може да се говори за положителна динамика в демографската ситуация на Северозапада", категоричен бе проф. Димов.