БАН е с най-висок рейтинг сред институциите

На фона на масовата ерозия в мнението на българите за институциите у нас БАН държи първенството по високо обществено доверие и престиж, показва изследване на "Алфа рисърдж", огласено вчера от академията. 48,8% от анкетираните се отнасят положително към БАН, след която се нарежда БПЦ с 42,4%, рязък е спадът в доверието към медиите (едва 23,6% им дават положителна оценка), парламентът събира 13,5% одобрение, а съдът е най-зле - одобряват го само 5,5% от анкетираните. 70,6% свързват развитието на науката с БАН, 43,5% - с вузовете.
Българите приемат науката като високо престижна, благородна и значима за бъдещето на обществото и на човек дейност, но във всекидневието си слабо се интересуват от нея. Докато в ЕС интерес към науката имат 53% от гражданите, у нас този процент е 35%. Силно се интересуват от наука едва 6,8% от българите, а от развитието на българската наука - 7,3%. Мнозинството (67,9%) смятат, че БАН има влияние като научен център, като експертно-консултантски център я виждат 52,6%, а като духовно средище - едва 20,9%. Според социолозите последният резултат се дължи на факта, че повечето хора възприемат определението "духовно" като "религиозно", не толкова като "хуманитарно" понятие. 73% от отговорилите на въпросите смятат, че БАН трябва да развива паралелно и фундаменталното, и приложното знание; да обучава студенти и ученици (57,4%), да изработва прогнози и политики (51,7 %) и да образова цялото население (49,7%). За повечето българи постиженията на учените ни са повод за гордост (68,1%), а 52,9% разбират, че благодарение на учените ни са внедрени технологии, подобряващи живота.  Постоянното натякване от страна на властта на неистината, че имаме много учени, е повлияло на 16,8%, които смятат, че БАН е раздута. В същото време евростатистиката показва, че сред сродните научни институции в ЕС нашата академия се е свила прекалено силно. Най-разпознаваеми и популярни сред населението са институтите с приложни резултати и по природни науки, по-малко познати са тези от хуманитарния сектор. 61,4% казват, че България би се развивала по-добре, ако отделя повече пари за наука, която трябва да е национален приоритет.  



БАН почете вчера 180-та годишнина от рождението на основателя си проф. Марин Дринов с цветя и венци пред неговия паметник при Академичното издателство в София. Академията е съорганизатор на тържествата за юбилея, които са в Панагюрище от 18 до 20 октомври