Двама се карат, третият печели...

Крум Лазаров,
гл. секретар на Славянското дружество в България

След фанфарите за успешното ни европредседателство управляващите потънаха в тресавището от жестоки убийства, тежки катастрофи с много загинали, повдигнати обвинения за корупция към бивши министри. Плочките в ремонтирания площад пред НДК се надигнаха, ремонтират ремонта по ул. "Граф Игнатиев". Това е  реалната картина. Що се отнася до грандиозните "успехи" в международен план, референдумът в Македония беше шамар не само за управляващите в западната ни съседка, но и за родните ни властващи политикани. За разлика от нас, македонците отхвърлиха насилственото ухажване от европейските и задокеански лидери. За проваления референдум, разбира се, веднага бяха обвинени Русия и Путин. И въпреки показателния референдум, парламентът в Скопие прие, че ще се променят конституцията и името на държавата. Пътят й към НАТО е открит.   
    Прави впечатление, че отново се предъвква "грешката на Владимир Путин" за македонските земи, включително и в коментари, които са добронамерено настроени към руския президент. За сведение на техните автори със своята фраза Путин твърдо отстоява и нашата българска позиция. Защо? Защото явно има съветници историци, които са запознати добре с научните проучвания на своите колеги от края на ХІХ - началото на ХХ в.
    Ето някои примери от "Голямата руска енциклопедия" от онзи период. В средата на ХІХ в. интересът на руските учени към славянското население на Югоизточна Европа се засилва. Борбата на това население за освобождението му от турско робство намира отклик и съчувствие във всички слоеве на руското общество. Поради този интерес в енциклопедиите на Руската академия на науките намираме богата информация за българската история, българския език и борбата за църковна независимост в края на ХІХ и началото на ХХ век. Примерите са много и красноречиви.
    В "Енциклопедичния речник от 1891 г." пък срещаме следния текст: "Западното българско царство, в което по-дълго се задържа династията на Шишмановците, просъществува във времето на по-продължителен период. В него са влизали територии от Македония, Албания, Северен Епир, Тесалия, долината на река Морава и териториите между София и Видин. Столица на Западна България при основателите на династията на Шишмановците е била Средец (София), след това Воден, а най-накрая Самуил я премества в Охрид. Четиридесетгодишното царуване на Самуил е отбелязано с постоянни войни с Византия. Той умира от мъка след тежкото поражение, което е нанесено на войските му при планината Беласица от император Василий ІІ, наречен Българоубиец. Василий ослепил 15 хиляди пленени българи и в такъв вид ги изпратил на Самуил. Българският цар при вида на своите войници с извадени очи паднал на земята и след два дни умрял неможейки да преживее този удар".
    Голямата руска енциклопедия отбелязва следното за българите в Македония и Одринско: "За българското население в турските предели гордост и знаме все още е екзархията. Екзархист е равносилно на това се признаеш за българин, а патриархист - за грък, или (в последно време) за сърбин. Броят на екзархистите към момента е 130 127, а броят на патриархистите - 46 449". Очертани са и областите, в които се е говорил нашият език - "Българският език принадлежи към югоизточната група на славянските езици. Неговата област на ползване на север се ограничава от р. Дунав, на запад от Сърбия и Албания, на юг и югоизток - областите, където се говори гръцки език. На югозапад и югоизток гранични точки на ареала на българския език се явяват Охридското езеро, Косово, Солун и Адрианопол. Освен това и в Русия има български колонии: на юг Бесарабия и северозападно от Азовско море".
    Особено внимание заслужават резултатите от изследванията на руските учени в югоизточната част на Балканския полуостров от края на ХІХ и началото на ХХ век. Понастоящем под "Македония" се разбира сегашният вилает Солун и южният вилает Монастир. Южно от тази област, до самия Солун, областта се населява от гърци. На север от тях разпръснато живеят османски турци и главно славяни. Последните сами себе си наричат българи. Затова по-голямата част от изследователите ги отнасят към нашия етнос. Други обаче ги определят за сърби. Води се вражда между българската и сръбската партия, при което голяма част от населението не се смята за сърби, както това му се иска на председателя на сръбската партия господин Ганчович, защото те явно се смятат за българи".
    Това са само няколко епизода от изследванията, изясняващи етническата карта на югозападната част на Балканския полуостров, която днес попада в територията на Република Македония. Изводите от тези исторически изследвания са, че нашите предци с достойнство са защитавали своята българска идентичност, именно по македонските земи. "Титаните" на съвременната ни дипломация трябва да си вземат поука как се защитават националните ни интереси.    
Нас непрекъснато ни натискат да пренаписваме собствената си история, за да угодим на чужди интереси. Все още не е изсъхнало мастилото от Споразумението за добросъседство с нашите приятели от Скопие, а те вече правят опити да го ревизират. Оказа се, че Илинденско-Преображенското въстание е само Илинденско. С една дума: за тях Илинден, за нас Преображение. Искат да дискутират български цар ли е Самуил или македонски. Може да си представим какво ще следва, след като Македония бъде приета в ЕС и НАТО. А тя, рано или късно ще бъде приета, независимо от желанието на народа й, защото е нужна като територия на САЩ и на Запада.
Не е нужно да си пророк, за да прогнозираш, че ще се поставят условия за автономия на Пиринския край с изучаване на "македонски" език и постепенно откъсване от България. Нашите роднини сърбите отсега започват да предявяват претенции към шопския ни край. Да не говорим за апетитите на нашите южни съседи. Това е реалността. Потънали в дребнави разпри, политиците ни не могат или не желаят да погледнат действителността. Конкретен пример е подготовката за допълнителни разговори с македонската страна. За съжаление интересите на България, за които жертваха живота си през последните повече от 100 години хиляди българи, са поверени в ръцете на обикновени чиновници. Преговорите с Македония ще водят хора, чиито интереси по всяка вероятност се свеждат до това коя ще е следващата западна страна, в която ще отидат за четиригодишен мандат. В нашата делегация липсват учени от ранга на акад. Г. Марков, акад. Д. Косев и редица други ерудирани учени, които достойно биха могли да защитят историческата правда. Във въздуха из Западните Балкани се носи слух - албанците искали да имат обща граница с България. Този слух е вреден и опасен както за България, така и за Македония. Време е в София и Скопие да се замислят кой има сметка да разпространява тази хипотеза. Има обаче една поговорка - двама се карат, третият печели. Дано да има достатъчно умни глави от двете страни на границата, които да проумеят какво ни казват с днешна дата народните мъдрости.