Вандализъм без граници

Проф. Михо Семков

В късна доба през октомври 2018 г. отново бе осквернен паметникът на Съветската армия. Пак бе призована Столичната община да премахне този "позор" за София. Дни след това в Япония български вандали оскверниха и мемориал на свещени за човечеството жертви. Как да наречеш подобно посегателство!
Ние не знаем каква патологична злоба битува в главите на нашите ненаситни русофоби, но за нас, стотиците хиляди обикновени българи, паметникът на Съветската армия винаги предизвиква радост, възхищение, уважение и обич към тези, които с кръвта си удавиха фашисткия звяр и спасиха човечеството от "кафявата чума" - фашизма. За нормалния човек е учудващо непонятно как е възможно да бъде наречен "позор" паметникът на тези юноши-войници, които през юни 1941 г. по могъщия и завладяващ призив "Вставай, страна огромная", напуснаха студентските аудитории, навлякоха войнишките шинели и влязоха в окопите, на тези, които слязоха от тракторите и комбайните и се качиха на танковете, на тези, които на 7 ноември 1941 г. с нахлупени ушанки преминаха пред Мавзолея на Ленин, заминаха направо на фронтовата линия и спряха и отблъснаха напиращите към Москва "проклети фашистки орди". Фигурата на младия червеноармеец на паметника, който е вдигнал високо над главата си автомат, оръжието, с което беше сразен коварният враг, е израз на радост за извоювания мир и готовност да хвърли това оръжие и да започне мирен, съзидателен труд. Ние, стотиците хиляди българи, с огромна радост, обич и букети посрещнахме тези млади бойци червеноармейци с износени войнишки гимнастьорки и опушени от барутен дим лица, които в преследване на немските пълчища преминаха през родната страна, без да пукне една пушка...Тяхното присъствие даде сили и смелост на нашите борци антифашисти да освободят от фашистка диктатура родната страна. С пълно основание ги наричаме освободители, защото ако не бяха те, броят на разстреляните невинни деца, като тези от Ястребино, щеше да е многократно по-голям. Ако не бяха те, броят на разстреляните на 31 декември 1943 г. 16 души ятаци на Арабаконашкия проход и убитите на 26 юни 1944 г. 19 души партизани край с. Брусен, щеше да е многократно по-голям. Ако не бяха те, огнените кълба на запалени яташки къщи като тези в махала Космата и махала Камънче щяха да са многократно повече. Ако седнем над географската карта на България, трудно бихме открили град, село, махала, колиба, където да не е пролята чиста и свята кръв на борци-антифашисти. Затова и сегашните, и бъдещите поколения винаги ще почитаме и обичаме братята руси като освободители.
Справедливостта изисква да се каже,че целокупният български народ не е единен в това отношение. Няколко стотици, а може би и хиляди палачи и главорези, които, по израза на писателя Антон Страшимиров, "клаха народа, така, както и турчин не го е клал" и които след 9 септември получиха възмездие от народните маси, за тях руснаците и борците-антифашисти не са освободители, а поробители, диктатори, убийци.
По стечение на историческите събития след 1989 г. във всички бивши социалистически страни в Европа настъпиха коренни обществено-политически промени. Започна най-голямото в цялата дълга наша история безумие - съзнателно, планово разграждане и унищожаване на създадената в продължение на четири десетилетия икономическа база в страната - могъща индустрия, модерно селско стопанство, наука, култура, образование, здравеопазване. В своята бездънна злоба към всичко построено по времето на социализма, днешни управници по върховете не се посвениха да унищожат всичко, с което бяхме на първи позиции в Европа, и да посегнат дори на хляба на народа. Благодарение на действията за разруха на всичко по време на прехода сега ние заемаме последно място по бедност и негативни икономически и обществени показатели в Европа.
За тези, които не само, че не творят, а рушат, и с голяма баданарка цапотят наляво и надясно не само паметници, а искат да заличат великия съзидателен подвиг на целия народ по време на социализма, ще завърша със стиха на Вазов:

Тирани-всуе ще се морите,

Не се гаси, туй що не гасне

Луната, що я днес гасите

Утре на вулкан ще да порасне!

П. П. Управителният съвет на БАС се присъединява към позицията на проф. Семков.