Quo Vadis, БСП-Пловдив?

Тодор Кръстев

Остана точно една година до местните избори в Пловдив. В интерес на истината дълго се чудех дали да напиша този текст. Ще пиша все пак за БСП в Пловдив. Това, за добро или не, е моята партия в нашия град, в която членувам от далечната 1988 година. Тогава тя все още се наричаше БКП, и вече беше тръгнала по пътя на реформите.
През очите ми мина всичко това, което наричаме преход. В това число и в самата БСП. Свидетел съм как се променяше, как се проваляше, как се мъчеше да се оформи като една нормална лява европейска партия. Помня как в "синия Пловдив", макар и в опозиция, всички се съобразяваха с нея. Помня как в местния парламент имаше по 19 съветници. Помня как се правеше реална политика. Помня... А, сега... Какво стана?! Превърна се в петоразрядна политическа "сила". Принизен и абсолютно заобиколим фактор в местната политика. Докарахме се дотам една Дани Каназирева да ни се подиграва във всяко второ интервю, и да ни дава като лош пример, как не трябва да се прави политика.
Унизителна работа. Но не, не и не. И от това никой не се стресва. Тече си едно безвремие на "Кр. Пастухов". Там е централата, които не знаят. Никой извън един тесен апаратен актив, не знае имената на хората, които днес движат делата на БСП в Пловдив. Положението е драматично, да не кажа трагично.
А до местните избори остава само една година, както споменах. Признавам си, въздържах се да пиша, защото не виждах особен смисъл. Знам отлично начина на действие и функциониране на партийния апарат. Познавам как мислят. Знам, чувам коментарите им, хихиканията и ироничните подмятания. Знам всичко, отлично са ми познати. Знам, колко са си самодостатъчни. Знам, че там ще предпочетат свободното падане към дъното, отколкото някой да инициира и направи нещо. А пък някой да сложи пръст в раната и да се осмели да каже истината, не смея дори и да мечтая. Времето ги научи на това. Какъвто и провал да стане, а напоследък - бол такива, промяна няма да има. Причините се търсят от глобалното затопляне, до инвазията на мигрантите, но не и сред тях. Логото там е: Дайте нищо да не правим, че може да сгрешим и да останем без заплати.
Не знам. Писал съм десетки пъти, говорил съм, апелирал съм. Като цяло, партийната съвест ми е чиста, но какво от това. Колко пъти обяснявах, че политиката е наука като всички останали. Аристотел още го е прозрял. И че като всяка наука се подчинява на определени правила и задължителни постулати.
Не може, НЕ МОЖЕ, да разчиташ на успех на едни мажоритарни избори, каквито са местните, ако не извадиш кандидатите си поне година по-рано. Да ги популяризираш, да ги наложиш, да ги покажеш. Да свикнат хората с тях. Да тръгнат сред съгражданите си. Да наложат вижданията си и личностите си. Така се прави. А не, както е обикновено практиката, всичко това да става в последния момент. Не може, също така четири години да не правиш нищо, ама абсолютно нищо на местно ниво, и да се надяваш на нещо.
Мъчех се да прочета, да разбера, да видя направено нещо, някакви политики, нещо, което може да се види, пипне и усети, но уви. Ако някой средностатистически гласоподавател в Пловдив, може да се сети за един, само за един партиен функционер на БСП в Пловдив, аз лично ще почерпя. Тези хора, очевидно забравят, че не са в нелегалност. Че са публични фигури. Че на тях разчитат социалните избиратели. Почвам вече да си мисля, че някои от тях се срамуват да заявят принадлежността си към БСП. Просто нямам думи. А се натискат да са в ръководството. Ей така, за всеки случай. Пълно мълчание и нищоправене. Нито по райони, нито в централата на "Пастухов". Особено районите, може би с изключение на "Западен", все едно не съществуват. А и там има апарати, районни съвети, председатели. Какво правят през цялото това време. Та за четири години тези хора една пресконференция не направиха, един проблем на района си не поставиха и решиха. И от тях чакай избори да печелят. Вятър и мъгла. Единственото нещо, което ги интересува, е, ако могат да се промушат в някаква листа за национални избори. Защото, за местни не става. Надявам се, че дори на тях им е ясно това. Защото, трима, четирима съветници ще вкара БСП на изборите догодина. Дано поне това да са прозрели и разбрали. Пълно безвремие.
Тези хора сякаш са дали обет за мълчание и нищоправене. Политическо мълчание. Страшно, злокобно мълчание. Защото, все пак се отнася за хората на Пловдив. Затова как ще живеят. Затова, че заслужават нещо по-добро, поне в социален аспект. А колко материал за политика има всеки Божи ден. Та, това е положението.
Не откривам някаква сакрална истина, писал съм много по темата, та белким нещо се размърда в нечии съвести. Загорели, залоясали партийни съвести. Дано нещо сработи. Дано, ама надали, както се казва в един виц. Надявал съм се, дано сработи поне инстинктът им за самосъхранение. Но, уви, и това не помага. Защото, ако БСП на предстоящите местни избори от петоразрядна политсила, каквато е в момента, отиде още по-назад, резонно трябва да бъде поставен въпросът, за какво поддържаме този огромен политически и организационен апарат. Като форма на временна заетост ли?
Та това е. Може да се пише до утре, но няма кой да чете. Съжалявам, ако на някой съм развалил настроението с тези политически съждения. Истината е особена морална категория и напоследък не е на мода.