Фандъкова се провали като "пердето" на ГЕРБ

Георги ДИМИТРОВ

В последно време столичната кметица Йорданка Фандъкова вече не е същата, смятат анализатори. "Фандъкова, излез от дупката!" - такова беше мотото на един протест срещу цялостното творчество на градоначалничката, проведен успоредно с протеста на майките на деца с увреждания. Това с дупките се оказа доста заразително. Дупката във Варна, дупката зад паметника на Стефан Стамболов в столицата. В дупката на далаверата пропаднаха и жълтите павета, символ на София. Фандъкова много се била пързаляла по тях, обясняват от инженеринга.
Последните ремонти и ремонти на ремонтите, като тия на "Графа", "Дондуков", "Витошка" и другаде, преляха чашата на търпението и на най-търпеливите софиянци и гости на столицата. Дори във вярната на ГЕРБ "Реститут махала", както наричат централната "синя зона" на София. Тя също беше разрязана от окопи, траншеи, редути и противопешеходни ламаринени огради, около които като танкове боботеха багерите и булдозерите на фирма "Джи Пи Груп". Фирма, прочула се от Своге до третия лъч на метрото по посока "Овча Купел".
"Не съм пипнала и един лев", оправда се предварително кметицата срещу слуховете за тлъсти комисиони във връзка с поголовните разкопки. Враговете й от старото дясно веднага я подкараха, че

"тя левове не пипа отдавна, само долари и евро"

Доверието в "Доброто Данче" започна да се пропуква, още когато кметицата, като мечка стръвница се хвърли да защитава скъпото трамвайно билетче от 1,60 лв., да обжалва до оня свят в съда цената на билета на подчинената й "Градска мобилност". Тогава по инерция хората все още вярваха, че тия под Фандъкова са виновни, а не горката кметица.
Като какво беше замислена Фандъкова в началото на Борисовото царуване? Да си спомним, че в редовните избори за кмет учителката от Самоков беше избирана на два пъти "на косъм" на първи тур с 50,01 процента. С етнически вот, измами и разменени чували с фалшиви бюлетини. Да не забравим и за изборния затвор в зала "Арена Армеец", в който няколко хиляди членове на секционни комисии скандираха "мафия, мафия!"
Още в самото начало пиарите на ГЕРБ реализираха с Фандъкова няколко опорни точки. Първо, тя беше замислена като "Русата кукла Барби" на ГЕРБ с внушението, че партията не се състои само от навъсените тъпоглавци около Бойко Борисов, Цветан Цветанов и СИК. И да служи като едно красиво "перде" на колосалния грабеж на София. При това "Барбито" трябваше да въздейства не само на София, но и на цяла България.
Второто внушение беше, че тя не е марионетка, а решителна женица с надпартийно мислене, която не слуша Началника и управлява София само за софиянци, не за "котараците" от фирмите.
Третата опорка беше за "Доброто Данче" и лошите съветници и началници на столичните предприятия, спуснати от ГЕРБ. Че тя, жената, прави всичко, само дето Партията й пречи. Не случайно придворната социология помпаше нейния

Рейтинг като краставица с нитрати

И сега, след сблъскването на софиянци с ръбестата действителност, одобрението към Фандъкова по инерция е по-голямо в провинцията, отколкото в София.
Недоверието в тези легенди се прокрадна, когато Борисов провъзгласи "Доброто Данче" за заместник-председател на ГЕРБ наравно с вездесъщия Цветанов. Спомнихме си и друго. Че независимо дали тя или някой зад нея ръководи града, тя е кметът и тя носи отговорност за всяка плочка и паве. Нищо, че всичко се решава от Бащицата и неговия пророк Цветанов.
Известно е и трето, че по ресорното разпределение на дейностите Фандъкова ръководи и отговаря за транспорта, строителството, снегопочистването и сметоизвозването, за монополите като "Топлофикация" и "Софийска вода". Парните ваканции насред януари и февруари миналата година в половината райони на града са тъжно свидетелство за това.
Така управляваната пряко от Борисов и Цветанов столица (с Фандъкова или без Фандъкова) все повече се превръща в необратима развалина. Стотици километри от малките улици и тротоари, даже в центъра, са като след бомбардировка. Няма дейност, от която да не смърди на поголовна далавера и тотална некадърност. При това се краде не в проценти, а в пъти. София се оказа
 
черната дупка на цяла България

Като една галактическа буря тази дупка на ГЕРБ с огромна гравитация всмуква всичко във времето и пространството. Бюджетни ресурси, капитали, еврофондове, корумпирани чиновници, авантюристи и гастрольори, наркодилъри и клошари от цялата страна...
ГЕРБ напълно съзнателно изгради София като свръхцентрализирана система, знаейки, че по-малките административни единици са по-независими и по-прозрачни срещу корупция. А такава огромна територия - от Пасарел до Банкя и от Витоша до Стара планина, се управлява изключително трудно, особено при отчайващия умствен и професионален капацитет на "калинките".
Независимо, че се избират, районните кметове нямат никакво значение и самостоятелна финансова власт. Гигантският брой чиновници не са научени на нищо друго, освен да се продават на килограм. Пак повтаряме, не в проценти, а в пъти. Примери - повече отколкото страници има между кориците на книгата "Винету".
Мнозинството общински съветници са крадливи и некомпетентни. Повечето, да не кажем всички, нямат нито един работен ден в реалния сектор. Да не говорим, че много от тях не са виждали трамвай и автобус отвътре. Но иначе са готови да раздуят зоните за

платено паркиране до Перник и Пазарджик

От ресурсна гледна точка за самото съществуване на ГЕРБ столицата е по-важна, отколкото цяла България. Въпрос на живот и смърт. Не случайно те приемат на нож всяко чуждо тяло в тази цитадела, дори избирането на един-единствен районен кмет от друга партия. Средновековната разправа с кметицата на район "Младост" Десислава Иванчева, без оглед на нейната вина или невинност, е красноречив пример.
Как може да се разбие тази крепост, в която ГЕРБ и мафията изглеждат непоклатими и вечни? При наличието на само 7 съветници на БСП, заемаща трета позиция след старата десница. Това досега изглеждаше мисия невъзможна.

Какво да се прави?

Червената опозиция има няколко полезни начални хода, с които да покаже, че иска да управлява София. Досега това изобщо не изглеждаше така - на предишните избори се говореше за добро представяне, за силни проценти, но никога за победа и за взимане на властта.
Кампаниите се водеха вяло, в последните двайсетина дни преди местния вот. Кандидатът на БСП за кмет проф. Михаил Мирчев, например, остана неизвестен даже за партийния актив до самия изборен ден. Дори партийни секретари по места по инерция мислеха, че трябва да гласуват за вечния кандидат за всичко Георги Кадиев, а не за Мирчев. С какво да се започне?
Първо. Кандидатът на БСП трябва да стане известен поне година преди местните избори. Той трябва да обединява много по-голям брой избиратели, отколкото е партийният актив. Всички, на които им писна не само от ГЕРБ, но и от 30-годишния бардак, на който прилича градът.
Второ. Десетината депутати от БСП, избрани от София, да се заемат с града

по модела на Елена Йончева в Хасково

Ако не беше тя, а се разчиташе на тамошните двама съветници от БСП, и до ден днешен народът нямаше да знае за феодалните схеми на Делян Добрев в този град. Софийските съветници са някак безсилни и незабележими поради своята цифрова, а оттам и политическа недостатъчност.
Трето. Съветниците от БСП да се центрират в няколкото основни области, от които зависят всички софиянци, а не само преференциалните им избиратели в техните квартали. Такива са "Топлофикация", "Софийска вода", транспортът, строителството, образованието и здравеопазването. И чудовищната корупция. Да не се мотаят с никакви странични занимания от сорта на градинки, пързалки, пейки, къртичинки и бордюрчета, цветенца и листенца.
Четвърто. Изготвяне на радикална опозиционна алтернатива и опозиционно поведение на това, което представлява столичното дередже в момента.
Пето. Време е в БСП да се помисли за мандатност и на общинските съветници, защото се създава впечатление за залежаване и колаборационизъм с политическия опонент. Отново трябва да дадем пример с президентските избори и победата на Румен Радев. Защото нова власт и нова система се правят с нови хора.