Земеделието във "Визия за България"

Доц. Въто Христов

Много добри думи могат да се кажат за инициаторите и работилите по проекта "Визия за България". Това е един огромен и мащабен материал, с който са трасирани направленията, в които да се развива страната през следващите години и десетилетия. Похвално е, че направлението на НС на БСП "Публични политики и анализи" е подготвило появата на този документ. Това е станало чрез участие на неговия състав, членове на ИБ, НС, депутати и специалисти от различни институти. Подобен материал през годините след промяната (1989 г.) БСП не е правила. От голямо значение е фактът, че партията включи целия си ръководен кадрови потенциал за разясняване целите и съдържанието на Визията. Това става на срещи с хората по области, общини, селища и обществени организации. Интересът е осезаем. Правят се много разумни предложения за нейното допълване и промени.
Аз ще се включа в обсъждането на Визията в онази част от нея, която се отнася за земеделието. Много неща са предложени, но това не е достатъчно. Материалът е разхвърлен - например земеделието в планинските и полупланинските райони. Управлението на земята и хидромелиорациите са в други раздели.

Изложеното не е логично подредено

Пропуснати са или малко се третират основни неща, които трябва да се решават в отрасъл земеделие. В този смисъл малко ревнувам (в добрия смисъл), че другите направления са много по-добре развити.
Отрасъл земеделие се простира на повече от 50 млн. дка използвана земя, което представлява 45% от територията на страната. Това е отрасълът, който произвежда хранителни продукти за консумация в прясно състояние и суровини за хранителната промишленост - зърно (хлебно и фуражно), мляко, месо, плодове, зеленчуци, грозде и др. Как използваме това национално богатство и кой се облагодетелства от него? Известно е, че българската земя вече не ни храни. Ние я превърнахме в източник на суровини за ЕС и други страни. Става дума за огромния износ на зърно и маслодайни семена. Продукти с ниска добавена стойност. Станахме добър и голям пазар за внос на хранителни стоки - мляко, месо, плодове, зеленчуци и произведения от тях. Вече се оплакваме, че има недостиг на работна ръка и в земеделието и в животновъдството. Но много от нашите сънародници, напуснали страната, работят в земеделието на Гърция, Италия, Испания, Великобритания и др. страни. Отговаряме ли си на въпроса защо?
Много пъти е констатирано, че земеделието ни е монокултурно. 94% от орната земя (нивите) са заети със зърнени и маслодайни култури (61+33). Намаляха площите на зеленчуците и трайните насаждения, а тези на фуражните култури 9 пъти - от 9 на 1 млн. дка. Катастрофално е положението на животновъдството. Броят на различните видове животни е намалял от 2 до 6 пъти и съответно и продукцията от тях. Едрите фермери, тези с над 1000 дка, обработват 82% от земята, отглеждат само 12% от животните. Те на 1000 дка имат 6 животновъдни единици, докато техните европейски колеги по 55-60. Българската земя обедня не само на хора, но и на животни. Не е ли за тревога обстоятелството, че повече от 30 години средната млечност от крава се задържа на ниско ниво около 3500-3600 л, въпреки че техният брой е намалял повече от два пъти. От една крава произвеждаме годишно (по статистиката) едва 45-50 кг месо. Произвеждали сме 180, а европейските страни по 200-250 кг. Парадоксално е, че производството на говеждо, овче и свинско месо, взети заедно, е по-малко от птичето - около 100 хил. тона. За катастрофалното състояние на животновъдството може да се съди и по един важен икономически показател. Неговият дял от брутната продукция на отрасъл земеделие е едва 23-25%, докато би трябвало да надхвърли 45%.
Често у нас ще се чуят думите "нашето земеделие е добре, защото изнасяме много земеделска продукция и валутното салдо (износ-внос) е положително - около 1,2 млрд. евро". Забравя се, че в миналото износът е достигал 4,5 млрд. щатски долара.

Не е за гордост да изнасяш суровини
 
- зърно и маслодайни семена с ниска добавена стойност и да внасяш хранителни продукти с висока добавена стойност, каквито са млечните и месните, плодовете и зеленчуците. Валутното салдо за животните и продуктите от животински произход е отрицателно и надхвърля 230 млн. евро, на зеленчуците и плодовете - 100 млн. Нашият износ на зърно е от порядъка на 5-6 млн. тона, на маслодайни семена - 1,2 -1,5 млн. тона. В същото време внасяме над 200 хил. тона месо при положение, че населението е намаляло с 2 млн. човека, а консумацията на човек е едва 45-50 кг. Голяма част от месото, което консумираме, е вносно - свинското 60%, говеждото - 50%, птичето повече от 33%. Не е по-добра ситуацията с млякото и млечните продукти. За зеленчуците и плодовете се знае, че вносът надхвърля 80%. Целта, която трябва да си поставим във Визията, е да станем нетен износител на месо, мляко, плодове и зеленчуци и техните производни. Не става дума да спрем вноса - това не може да стане. Да вземем птицевъдството. Произвеждаме над 100 тона месо, изнасяме около 50 хил. тона. В същото време внасяме 100 хил. тона или ние сме нетен вносител и на птиче месо. Изнасяме нашето, което е с по-ниско съдържание на вода, внасяме чуждо с по-високо водно съдържание. Всеки разбира кой печели от тази търговия, но губещ е българският потребител.
Субсидиите в земеделието вече надхвърлят 2 млрд. лв. - близо 800 млн. евро по различните програми, посочени от ЕС, други 350-400 млн. евро за развитие на селските райони. Отделно са сумите от националния бюджет - около 300 млн. лв. Обществото не е усетило осезаемо ползата от тези огромни субсидии. Тук големият въпрос е

кой получава тези суми

Те отиват в големите земеделски производители на зърно и маслодайни семена и недостатъчно за животновъдството, плодовете и зеленчуците. Нереалистично е записаното във Визията, че БСП ще въведе таван на субсидиите до 60 000 лв. Европейският съюз предлага 60-100 хил. евро, а ние - два пъти по-малко. Този таван трябва добре да се обмисли. За да се разбере колко лошо използваме нашата земя, ще приведа още няколко числа. От декар земеделска земя произвеждаме годишно едва 80-85 евро. По този показател само Латвия е след нас. Средният показател за първите (15) страни членки на ЕС надхвърля 280 евро. Няколко страни получават значително повече - Холандия - 1470 евро, Белгия, Италия, Дания и Германия - 350-600 евро. Новоприетите страни (13) също ни надминават - средно 135 евро, а Чехия, Полша, Унгария и Словения - от 140 до 257 евро. Ето един акцент за Визията - за ефективно използване на земеделска земя.
Много пъти земеделието е обявявано от различните партии за приоритет, но това никога не е ставало. Програмите им са общи, без конкретни цели, изразени в числа. За толкова години партиите не се споразумяха да се изготви и приеме Национална стратегия за развитие на отрасъла за един по-дълъг период от време и тя да се изпълнява от различните правителства. При всяко следващо правителство всичко започва отново. Разработки с подобно заглавие има няколко, но те не отговарят на поставената цел, а и противоречията между партиите ги оставят на забвение. Всичко е оставено на стихията на пазарната икономика. Често отговорите са: такива са регламентите на ЕС (ОСП), а ние наша позиция нямаме. У нас не се знае кое ведомство отговаря за прехраната на нашия народ с български храни. Тук е следващият парадокс - увеличават се чуждестранните туристи, увеличава се и вносът на хранителни продукти.

Фундаментът на земеделието

са земята и хората. Тези две понятия заедно със собствеността, ползването, производствените структури и търговията със земеделска земя се включват в общото понятие Поземлени отношения. Неразделната част от тях е и регулирането от държавата. От тези отношения произтичат всички добри и лоши последствия за обществото. Те определят структурата на земеделските култури, развитието на животновъдството, разпределянето на субсидиите, внедряването на иновациите и още много други неща.
За да се реализират повечето от идеите, заложени в проекта на Визията, а и онези, които ще се добавят при окончателното завършване, ще са необходими нови закони или изменение и допълнение на съществуващите. През последната година от 19.09.2017 г. въз основа на питането на народните представители проф. Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министъра на земеделието, храните и горите Румен Порожанов относно политиката на министерството за създаване на ред се ускори работата по изготвяне на проект на Кодекс за поземлените отношения. МЗХГ извърши огромна работа и на 10.10.2018 г. Комисията по ЗХ е разгледала извършеното и е констатирала, че липсват текстове, уреждащи собствеността върху земеделските земи като начин на придобиване, разпореждане и управление. Законопроектът следва да уреди и формите на поземлените отношения, включително и арендните, опазването на селскостопанското имущество и др. Въз основа на тези аргументи е предложила и НС на 12.10. т.г. удължава срока за представяне на законопроекта до 28 февруари 2019 г. В настоящия законопроект липсват много неща като например: спиране раздробяването на земята при наследяване; ограничаване размера на собствеността и ползваната земя; търговията със земя и нейното регулиране,  орган за тази дейност; слагане ред в арендните отношения, които са част от поземлените отношения.
В досегашното съдържание на проекта за Кодекса липсват регламентите на Резолюцията на Европейския парламент, приета на 27 април 2017 г., отнасяща се за актуалното състояние на концентрацията на земеделските земи в ЕС и как да се улесни достъпът на земеделските стопани до земята. Тази резолюция се основава и на 6 други предшестващи я доклади и решения на международни, европейски институции и предложения на обществени организации. Другото, което е важно за Резолюцията, е, че тя се отнася главно за нас и още 2-3 страни и сме цитирани като страна с прекомерна концентрация на земеделска земя като собственост и ползване. В настоящата статия, няма да я коментирам, защото това направих в няколко броя на ДУМА през миналата и тази година. Тя съдържа 42 регламента и отговаря на духа (замисъла) на Визията за България, отнасящ се за земеделието. Подходящ е моментът групата, която работи по този раздел на Визията, да изчете внимателно Резолюцията и да предложи писмено на работната група от МЗХГ какво да се включи в законопроекта за Кодекса. То може да не се приеме, но тогава ще се види как (не)изпълняваме Решенията на ЕП.

Във Визията са пропуснати горите

заемащи повече от 42 хил.кв.км - 38% от територията на страната. Структурата на БСП и парламента включват направления земеделие, храни и гори. С това име е и министерството. Не знам как са се почувствали сега, като са видели този пропуск, занимаващите се с тази дейност. Там има много добри специалисти, които могат да кажат какво да се включи във "Визия за България" и това да бъде заедно със земеделието. Подобно е положението и със здравеопазването на животните, и контрола на храните от ветеринарните специалисти.
Накрая искам да изразя моята съпричастност и подкрепа на всички онези, които предлагат демографската криза да бъде водеща във Визията. Всички следващи действия и раздели да бъдат насочени към спасяване на българската нация и държава.