Къде е приказният Парк за танцуващи мечки

- Как се пише любов? - попита Прасчо.
- Тя не се пише, тя се чувства - отвърна Пух.

Това велико прозрение на Мечо Пух - едно от любимите на почитателите на вечната класика от А. А. Милн, всеки ден преживяват 25-имата жители на Парка за танцуващи мечки на 12 км от град Белица. Защото те не просто са спасени от окаяната участ да "танцуват", да участват в борби или да изпълняват различни номера, оковани във вериги, заработвайки средства като атракция по улиците на големите градове и курортите. Те живеят, обгърнати от любов и внимание, в новото си обиталище в местността Адрианов чарк в югозападния дял на Рила планина. 120 000 кв. м площ на надморска височина между 1200 и 1345 м е територията, на която имат възможност да се разхождат и играят, да "намират" храна и да си копаят бърлоги, да се разхлаждат в изкуствени езерца, да се излежават на зелени полянки или под дебелите сенки на дърветата, тоест да водят естествен живот сред природата, от която са били изтръгнати като малки.
Паркът, създаден със средства от фондациите "Четири лапи" и "Бриджит Бардо" и община Белица, е открит на 17 ноември 2000 г. В изграждането му участват експерти, изследващи поведението и навиците на кафявата мечка. Идеята е в него да бъдат приютени изстрадалите мечки, да се лекуват и да бъдат приучени към природния им начин на живот. Днес притежаването на танцуваща мечка у нас е незаконно, а паркът край Белица осигурява най-хуманно отношение към животните.
В първите години служителите изкопават бърлогите, защото новодомците не притежават такива умения, но постепенно с годините те се приучават сами да устройват жилищата си. Паркът е разделен на 7 сектора, във всеки от които живеят по няколко екземпляра от общо 18-те женски и 7-те мъжки мечки. Пътеката за посетители е обточена от двете страни с триметрови преградни мрежи, зад които са прокарани и електропастири, тъй като тук мечките постепенно възвръщат инстинктите си, вече не се боят толкова от хората и понякога е възможно да станат опасни. Маршрутът минава през малка част от територията, за да не бъдат смущавани обитателите. А за тях са изградени специални "подлези", през които те се движат свободно и под пътеката.
В посетителския център е представен макет на парка с различните съоръжения. Във витрина са изложени вериги, намордници, халки, остени и други пособия, с които са били "възпитавани" мечките - свидетелства за тежката им някогашна съдба. В залата за прожекции и беседи се излъчва филм за историята и ритуалите за подчинение и дресура на животните, състоянието, в което са намирани, мизерните условия на живот и т.н. На покрива на центъра е разположена наблюдателна площадка, от която може да се проследят движението и заниманията на някои от обитателите, както и да се правят панорамни снимки.
Много от мечките вече са забравили стария си живот, но по тях личат следите от сериозните разкъсвания по муцуните и крайниците. И до днес носят имената, дадени от първите им стопани - Калина, Марияна, Мима, Боби, Митко, Стефчо, Снежка, Цвета, Дана, Чарли... Най-възрастната - Виолета, е на 37 години, а най-масивният е Санди - около 400 кг. В дивата природа мечките обикновено не достигат такова тегло, тъй като прекарват часове в обикаляне и търсене на храна, както и не живеят толкова дълго. Бягайки, развиват скорост до 30-40 км/ч на пресечен терен, отлични катерачи са и притежават забележително обоняние.
Сейда и Наташа са сръбкини, а най-младият - игривият Рику, е едва на 4 години, конфискуван от бракониер от Албания. Екскурзоводите разказват историите на всеки от обитателите - много от тях са направо покъртителни. Мечетата предимно се придобиват/купуват, след като майките им са убивани от бракониери, и те са отделени от тях на 3- до 6-месечна възраст, когато все още подлежат на дресировка. Естествено, това ги прави неспособни да оцеляват в дивата природа, тъй като не са имали възможност да възпримат уменията от майките.
В парка се пази тишина, за да не бъде нарушавано спокойното всекидневие на животните. Шестима гледачи се грижат за тях, поддържат секторите и ги хранят - разхвърлят вкусотиите на различни места, с идеята мечките да се раздвижват, като ги търсят и откриват сами. Менюто се състои от плодове, зеленчуци, риба, пилешко месо, яйца, орехи, хляб. Хибернацията (зимният сън) продължава по 4 месеца, в някои случаи по 6. През този период паркът е затворен за посетители - от 1 декември до 1 април, когато обикновено всичко е покрито със сняг. Напролет животните се захранват с постепенно увеличаващи се порции.
Служителите в парка следят нищо да не липсва на мечките, които редовно са посещавани от ветеринари. Изграден е съвременен медицински център, в който може да се извършват и най-сложните манипулации, а два пъти годишно животните минават през профилактични прегледи.
Създателите на парка са се погрижили за приятното прекарване и отдиха и на посетителите, които годишно стигат до 25 000 души. В близост до входа са обособени зони за почивка и пикник, с маси и пейки, детски кът и т.н.
















Снимки авторката