28 Март 2024четвъртък22:14 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Беатрис Роман:

Ерик Ромер беше повече от духовен баща за мен

Прочутият режисьор, който снима шест филма с актрисата, открива у нея "палитра с необикновени багри"

/ брой: 172

visibility 163

Олга МАРКОВА,
доктор на кинознанието


Някак случайно, неочаквано за самата мен, се впуснах в авантюрата "Беатрис Роман"- актрисата, която зачете с присъствието и участието си забележителната ретроспектива у нас, посветена на един от най-талантливите и ерудирани френски кинорежисьори Ерик Ромер, заел достойно място сред създателите на Новата вълна. Писател, германист, преподавател по литература, той навлиза в седмото изкуство като критик, сътрудничейки на различни списания, сред които "Les Temps modernes" и "La Revue du cinema". По-късно създава "La Gazette du cinema" и така се запознава с Жан-Люк Годар, Жак Ривет, Франсоа Трюфо, Клод Шаброл. От 1957 до 1963 г. е главен редактор на авторитетното издание "Cahiers du cinema". Критиката за него се оказва необходимото стъпало към самата му творческа реализация, обхващаща над 50 филма. През 1962 г. той започва снимането на цикъл от шест филма, озаглавен "Морални приказки". Ето как резюмира сюжета им: "В търсене на една жена, разказвачът среща друга, която обсебва вниманието му, докато намери първата." Във втория му голям цикъл - "Комедии и поговорки", появил се през 80-те години на миналия век, всяка творба илюстрира посвоему фраза, родена от народната мъдрост. Десетилетие по-късно Ромер продължава своето проучване на игрите и случайностите в любовта с "Приказки за годишните времена". "Днес аз не казвам, аз показвам хората, които действат и говорят - споделя той. - Това е всичко, което знам да правя и това е моята истинска цел." Преплитането на физически терзания и метафизични дилеми е типично за този най-последователен в тематично и стилово отношение изследовател на човешкото желание в историята на киното. Същевременно психологическата прецизност на неговите духовити, ерудирани диалози (героите му непрестанно обсъждат любовта и красотата) разкрива литературната му чувствителност и способността да извлича неподправени изпълнения от своите актьори (често млади и непознати), както и умението му да ги подтиква да се изразяват чрез жестове и погледи. Не случайно в наши дни продължаваме да говорим с уважение за този майстор на "интимното" кино, както и за поколението на Ромер (от 60-те години): същото, което се вписва в авангарда на Новата вълна.

Беатрис Роман с авторката след интервюто

По време на официалната церемония за връчване на наградите "Сезар" миналата година, едва месец след смъртта на режисьора, Трюфо произнася прочувствено слово в негова памет, поставяйки го сред най-великите режисьори на ХХ век. "Той бе личност с международна значимост. Годар му беше приятел, Шаброл се възхищаваше от него, Вендерс обичаше да запечатва образа му с фотоапарата си - припомня той. - Ромер имаше уникална способност за интерпретация на киноезика; специално отношение към страстите, бушуващи във всяко човешко сърце, както и особено личен поглед към сезоните, литературата, младостта и, разбира се, историята. Филмите му излъчват искреност и светлина. Съвсем съзнателно той решава да забрави всичко, което знае за седмото изкуство, за да създаде непосредствена връзка между образите на екрана и красотата на заобикалящия ни свят".
Неговата ретроспектива, която предложи на столичните зрители в Дома на киното и във филмотечното кино "Одеон" богата панорама от известни игрални ("Моята нощ при Мод", 1969; "Коляното на Клер", 1970; "Красивата сватба", 1981; "Полин на плажа", 1983; "Приятелят на моята приятелка", 1987) и по-малко познати у нас късометражни филми, бе повод да си припомним различните аспекти на човешки взаимоотношения, многобройните варианти на любовната "игра", към които режисьорът се отнася с топлота и разбиране; без категоричност, с особена деликатност (с "като че ли"), съобразявайки се с "крехкостта" на изследваната материя.
Специален гост на това събитие бе неговата муза и любима актриса с голям драматичен диапазон Беатрис Роман, която той открива в ранна възраст и посвещава в тайните на седмото изкуство. Пресъздадените от нея образи в шест от филмите му (последният е "Есенна приказка", 1998) получават висока оценка в критичния по принцип френски печат, а списание "Позитив" я обявява за "уникална интерпретаторка". Самият Ромер открива в нея "палитра с необикновени багри", които могат да бъдат използвани от режисьора по необикновен начин. Интересно е, че след години Карло Лидзани споделя същото мнение. Рано споходилата я известност й предоставя шанс да се снима с видни режисьори не само на френското, но и на италианското и английското кино (с Джоузеф Лоузи работи над "Романтичната англичанка" през 1975 г.). Избягвайки названието "звезда", тя си партнира успешно с актьори от ранга на Мишел Пиколи, Жан-Клод Бриали, Хелмут Бергер, Ерланд Юзефсон, Питър Селърс и Гленда Джексън. С вълнение споделя възторга си от работата с Майкъл Кейн, чиято солидна английска школа е увличала останалите изпълнители...
Всяка тема, свързана с изкуството, Беатрис Роман подема емоционално и енергично. На представянето на филма "Красивата сватба" (номиниран за "Сезар" - 1983, за най-добър сценарий) в Дома на киното тя се обърна към зрителите с думите: "Радвам се, че съм тук, но по-важно е, че вие сте тук - в тази просторна зала. При това в събота следобед, когато обикновено хората бягат от големите градове... Надявам се да не ви отегча, тъй като в тази творба присъствам твърде много - почти във всеки кадър". Това опасение бързо изчезна още с появяването й на екрана в ролята на Сабин - очарователната студентка по история на изкуството, влюбена в художника Симон (в изпълнение на Феодор Аткин), който същевременно е добър баща на семейство. Тъй като й е писано да играе ролята на метреса, тя амбициозно решава също да се омъжи. Но за кого? Макар че все още няма идея за "избраника", едно е ясно: трябва да има красива сватба. С тази нагласа се запознава с Едмон - хубав, млад и свободен мъж... В обикновените филми на Ромер - вариации на тема "любов", няма нищо необикновено. Всичко тече както в живота, дори още "по-автентично".
Но за самата актриса изграждането на този образ е било истинска мъка. Тя се омъжва по любов на 24 години също за красавец - специалиста по ориенталистика Жан Еманюел, и с него прекарва четири години в Индия. Там, за съжаление, съпругът й умира на 29-годишна възраст от сърдечен разрив. Беатрис остава вдовица с бебе на една годинка. И тъкмо в тази тежка ситуация получава предложението за участиие във филма. "Мисля, че все пак намерих начин да се справя - споделя самокритично сега, десетилетия след като е завоювала с ролята наградата за най-добра актриса на МКФ във Венеция. - Трудността дойде от факта, че режисьорът ми предложи героиня, твърде различна от моя натюрел, при това в неподходящ за мен момент. Така че наистина трябваше да се превъплътя в жена, която мечтае да се омъжи и да си стои вкъщи. Никога не съм имала подобни мечти..."
Всъщност истинският актьор израства точно с такива роли.

- Как започна сътрудничеството ви с Ромер?
- В началото много се боях от него. Тогава бях на 17 години. Когато отидох в кабинета му, той седеше в червен диван върху червен килим. Висок и слаб, с изпито лице, сякаш нарисуван в Сикстинската капела. Първата ми реакция бе да избягам. Не знам как се овладях.
- И тогава режисьорът ви предложи първата значима роля в киното: на интелигентната ученичка с характер Лора (15-годишна вироглавка със собствено мнение по любовните въпроси) в "Коляното на Клер", завоювал по-късно куп авторитетни награди като "Златна раковина" в Сан Себастиян през 1971 г., "Луи Делюк" за най-добър филм на годината, а също и призове на френската критика и на Американското общество на филмовите критици...
- Да. Макар и вироглавка, моята героиня съвсем не е безразлична към чара на главния герой Жером (майсторски интерпретиран от Жан-Клод Бриали). Така че нейната детска принципност се сблъсква с женската й природа, която вече започва да се проявява.
- Лора за мен е въплъщение на крехкостта и неуловимостта на любовното чувство. Любовната игра във филма, изпълнена с емоционални жестове и вълнения, се разгръща на фона на изключително живописния пейзаж на езерото в Анси.
- Тук Ерик Ромер е в стихията си. Неговата чувствителност към човешките страсти и копнежи се съчетава с любовта му към импресионизма.
- За вас той е като духовен баща. Още повече, че в детските си години не сте имали нормално семейство с необходимата родителска грижа, както разбрах от чудесния ви изповеден документален филм "Майка ми", който гледах в кино "Одеон"?
- Повече от духовен баща. За мен той е символ на тази професия. С неговата смърт аз наистина загубих баща си. Никога няма да забравя погребението му на 11 януари 2010 година... Тъй като произхождам от много бедно семейство (родена съм в Алжир), при всяка възможност се втурвах с хъс към всичко: свирех на пиано, учех класически балет и изобразително изкуство, правех фотосесии, плетях, готвех... Бях много разпръсната. На 15 години дебютирах като актриса в телевизионния сериал "Морьогар" на Клод дьо Живре. По онова време Ромер търсеше с кастинг млади актриси. Изпратих му моя снимка, публикувана в списание "Зум", което тогава започваше биографията си. Аз - също.
- Както разбирам, режисьорът е насочил вашата енергия към екранното изкуство.
- Няма съмнение. От 12-годишна възраст упорито посещавах курс по танци. Тогава преживях и Първата любов.
- В Тургеневия смисъл на думата ли?
- Естествено: в най-романтичния възможен смисъл. Бях на детска лятна колония, където срещнах 14-годишния красавец Жан-Пиер. Е, целунахме се няколко пъти. Винаги съм била чувствителна към красотата. За три седмици изживях любовта си. В автобуса на връщане открих, че съм загубила адреса на любимия. Пристигнах в Париж, плачейки за момчето, което много приличаше на Ален Делон. Накрая реших да потърся контакт с истинския Делон. Бях вече на 15 години, когато го намерих на снимачната площадка - участваше във филма "Самурай". Там случайно срещнах и Франсоа Перие. Помня как актьорите през почивката ме заведоха в една сладкарница и ме черпиха с торта. Тогава почувствах тези хора като мое семейство, което явно ми липсваше. Така се насочих към киното. Изиграх редица малки роли, докато срещнах Ерик Ромер.
- Как се почувствахте, когато за ролята на Сабин получихте наградата за най-добра актриса на авторитетния Венециански кинофестивал?
- Бях много щастлива, още повече че тя ми бе връчена от любимия ми актьор Виторио Гасман. За мен бе истинско чудо. А Ромер тогава пусна по мой адрес репликата: "Виждам я по-скоро като героиня на Чехов или на Достоевски. Тя е ярко изразена драматична актриса".
- От 1990 г. се появявате и на театралната сцена. В адаптацията на Петер Цадек на Шекспировата пиеса "Мяра за мяра" си партнирате с Изабел Юпер. Какво бе взаимодействието ви?
- Много органично и безпрепятствено.
- През 2001 г. театралната критика оценява новото ви амплоа в пиесата "Сашет" по известната книга "Парижката света Богородица".
- Там играх ролята на майката на Есмералда; отидох в друга възрастова група. За мен това бе интересно предизвикателство.
- Как възникна желанието ви да режисирате филми: отначало игрални ("Кой знае да се целува?" - 1988, и "Очакваната годеница" - 1994), а по-късно и документални?
- Вероятно под влияние на Ромер. Възприех в работата си неговия маниер, но се насочих предимно към автобиографичното. След ранната смърт на съпруга ми почувствах необходимост да общувам и чрез писане, и чрез режисиране.
- Говорите за метода на Ерик Ромер, който е твърде минималистичен. Бихте ли го характеризирали?
- Този метод разчита на скромен бюджет; на голяма предварителна подготовка и максимално уточняване. Творческият екип е малък - до 20 души. Той пристъпва към работа, след като вече знае точно какво и как ще снима. Не обичам да се правят много дубли. Когато се снимах във филми на Ромер, не сме допускали над един-два дубъла. От повече се отегчавам. Емоцията не може да се "разиграва" до безкрайност. Предпочитам стабилната концентрация.
- Прави ми впечатление, че във филмите, които режисирате, умело балансирате документални и игрални елементи. Така че едва ли бихме могли да говорим за чисто документални или чисто игрални произведения.
- Наистина моят стил е такъв: документално-игрален или игрално-документален. Както повече ви харесва.
- Докато гледах вашия изключително любопитен и важен за възпитанието на подрастващите документален филм "Майка ми", в продължение на 47 минути не ме напускаше мисълта, че неговото толкова дълбоко и лично изтръгване от дълбините на душата ви звучи като фикция.
- Сценарият, който написах първоначално през 90-те години, бе за игрална кинотворба - за генезиса на кръвосмешението. Точно тогава дъщеря ми се разболя тежко и останах с нея в болница. Бях принудена да спра работа. И така изоставих проекта. По-късно продължих кариерата си като актриса. Тогава живеех в провинцията - в региона Лимузан в централна Франция. След успеха на последния филм, който снимах с Ромер - "Есенни  приказки", се обърнах към този сценарий и го преработих в документален... Всъщност всичко в живота ми бе доста объркано като семейството, от което произхождам. Никога не съм била религиозна. Затова пък съм родена (1952 г.) в една черква, близо до Алжир, при това навръх Великден. Баща ми е французин и преди края на войната тук реши да се върнем във Франция. На 21 януари 1960 г. пристигнахме в Париж... На всеки десет години в живота ми, сякаш закономерно, се случва нещо съдбовно. През 1970-а срещнах Ромер, който тогава пишеше роман под псевдоним и реализираше филмите си серийно, в  цикли. В тях изследваше движението на човешките души. Аз се опитах да се насоча към същото, към невидимото. И тъй като цял живот изстрадвам нерадостното си детство, се постарах да покажа първопричината. Така се роди филмът "Майка ми" (2006), в който, освен моята майка, участвам и самата аз.
- В документалната творба вие четете репликите от игралния сценарий.
- Радвам се, че сте разбрали. Убедена съм, че филмът много спечели от това.
- Едва ли би могло да се намери нещо по-потресаващо за екрана от изумителната история на майка ви - подхвърлено дете, отгледано от евреи, монахини и кюрета. Дете, лишавано от сън, заплашвано с плъхове, с жестоки наказания в килия без прозорци... Автобиографичният разказ на тази жена от първо лице звучи откровено и покъртително. Той завършва с репликата: "По-ужасно е, че не знам коя съм". Пред нас постепенно израства образът на уникална героиня с неизчерпаема енергия, артистизъм, жизненост; със силен и амбициозен характер, свикнал да се брани от всички, включително и от собствените си деца. "Обичам литературата и арабската музика, но не съм арабка - споделя на екрана тя. - Твърдят, че повече приличам на еврейка". (Оживелите с музика фотографии се опитват да докажат това.) Очевидно всички мъже са й чужди. Не се притеснява, че им изневерява. Убедена е само в едно: децата (три сестри) са си нейни! Филмът говори за табута в сферата на семейството и морала, за кръвосмешение, за майчинство, свързано със сексуалността. Говори за цената на себеутвърждаването, за необходимостта да бъдеш обичан. Но преди всичко - за вината на родителите и отговорността им пред подрастващите и за обективността като задължителен критерий на истината. Нажеженият до червено диалог между майка и дъщеря достига своята кулминация, която отправя към нас въпроса - възможно ли е една любяща майка да каже на дъщеря си: "Проституирай!". Звучи повече от абсурдно. За такава героиня игралното кино може само да мечтае.
- Целият ми живот се оказа недостатъчен, за да я разбера; да се опитам да достигна дъното, без да изгубя себе си. Можете ли да си представите: аз - Ромеровата актриса с няколко престижни награди, съм като малко треперещо дете, опитващо да се наложи чрез изкуството си пред тази, която толкова много обича живота, че не ме забелязва.
- Нямам думи. Как бе приет филмът у вас? (Разбрах, че е бил показан по телевизия "France 3", но не е разпространяван по мрежата.)
- Отлично. Непознати хора ме спираха по улиците, за да споделят, че за тях той е истинско просветление. Явно обществото отдавна е узряло за такива значими, макар и твърде болезнени теми. Но няма кой да му ги предложи.
- Вярно е. В нашето политизирано време рядко се случва автентични герои да ни говорят така откровено и развълнувано от първо лице по толкова наболели интимни проблеми... Каква бе реакцията на майка ви в първия момент, когато видя филма?
- Парализираща. Още повече че с нея гледаше екрана и вторият й съпруг: инженер с високо социално положение, пред който не искаше да се изложи. Сякаш ме бяха плиснали с ледена вода... Когато творбата бе завършена и трябваше да излезе на екран, мама буквално я "забрани", възпря я за цели две години.
- А как я прие Ерик Ромер?
- Много я хареса. Върху диска, който му дадох, написа: "Вашият автобиографичен филм завладява с неподправената си искреност и изповедност. Вие сте част от живота на хората, за които говорите, част от една житейска драма. Успели сте да проникнете емоционално в най-дълбоката същност на една толкова сложна и необикновена човешка личност." Тази личност е като бомба със закъснител в моя живот. Положих неимоверни усилия да сваля на екрана защитната броня на 78-годишната ми майка, която ме изумява със силата и пробивността си. След реализацията на филма тя постепенно прие тази драма за кръвосмешението и чак сега започнахме да се разбираме помежду си.
- Всъщност вие не отправяте обвинение към нея.
- Стремя се преди всичко да разбера какво е било въздействието на Голямата история върху отделните малки семейни истории, в които всички ние участваме... Какъв интерес имат обикновените хора да предизвикват войни - никакъв. В тях се сблъскват винаги интереси на велики сили.
- Сега завършвате петия си филм, пак документален, озаглавен като мейл (без разстояние между думите) "LazoneVenise". Явно заглавието отново крие някаква чудатост?
- Както знаете, малко по малко Венеция пропада, потъва. Културата - също. Основната тема, която ме вълнува, е културата и идентичността. Това ще бъде творба за съзнанието, че "съществуваме"; размисъл по повод една изключителна книга по епистемология, която купих случайно в 2008 г. - "Сексът на познанието" ("Le sex de savoir") на Мишел Льодьоф. Става дума за това как, защо и при какви обстоятелства познанието за жената е било поставяно на втори план. За всеки от нас от жизнено важно значение е необходимостта да има съзнанието, че съществува и се променя във всяка ситуация. И аз, като напусна тази зала и прекъсна контакта си с вас, ще бъда друга... Така че поех в тази посока и получих подкрепа от киното и мултимедията. Съзнанието, че "съм" ме занимава непрестанно, защото понякога усещам, че "не съм"...
- Дочух, че замисляте и игрален филм.
- Да: за алхимията, която се появи между мен и Ерик Ромер и трая повече от четири десетилетия. Още се колебая за заглавието на творбата. Но съм наясно, че ще има три пролога и ще се гради върху огромен документален материал. Издадени са много книги за него. Филмът ще започне като документален - с погребението му, което толкова ме развълнува, че до ден днешен не мога да се оттласна от тази представа. Самият Ромер беше религиозен, за разлика от мен. Ще се опитам да възкреся на екрана специфичния метод, с който той изграждаше забележителните си произведения. Дълбоко съм убедена в потребността от оживяване на паметта за такава мащабна съзидателна личност.


 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ