Трябват ли ни агенции за временна заетост?

- На една на пръв поглед не толкова интересна за повечето българи тема потърсихте не само диалог със социалните партньори, но и експертното мнение на Бернадет Сегол - генерален секретар на ЕКП. Ще сезирате и министър-председателя. Защо е толкова важна темата за създаването на агенции за временна заетост?
- На 14 април 2011 г. КНСБ организира форум и представи позицията си по въвеждането в българската практика на Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно работа чрез агенции за временна заетост със социалните партньори. Близо 3 месеца след тази среща в системата на НСТС ни е предоставен за обсъждане проект на министъра на труда и социалната политика за допълнения и изменения в Кодекса на труда, чрез които директивата да бъде въведена в нашето трудово законодателство. Това бе и поводът за поканата към  госпожа Сегол, за да сподели с нас позицията на ЕКП по приложението на директивата и богатия си личен опит в тази област.
След като се запозна с предложения законопроект за изменение и допълнение на КТ, Координационният съвет на КНСБ декларира следното: не приема предлаганият в законопроекта регламент за работата чрез т.нар. агенции за временна заетост. Ясно формулираните и обосновани позиции на КНСБ, включително на нарочно проведената публична конференция в присъствието на министъра на труда и експерти от неговото ведомство, не са взети предвид.
Законопроектът е ориентиран към интересите на капитала/бизнеса и не отчита по никакъв начин интересите на работниците. Като цяло той е несъвършен, създава една извратена правна конструкция, допускаща възникване на трудово правоотношение чрез нетипичното за българската история и традиции тристранно трудово правоотношение, при което единият "работодател" наема работника и го "предоставя" за "ползване" от друг работодател без между ползващия и работника да има уредена правна връзка, съдържаща ясни и конкретни права и задължения. В рамките на това сложно, тройно правоотношение работникът, гражданинът е вещ, която единият "работодател" "предоставя", за да я "ползва" другият. Изразът предоставяне е относим към неодушевени предмети или животни и в никакъв случай не можем да приемем, че следва да се използва, когато става дума за живи хора. Законопроектът предлага неясно формулирани норми относно отговорността на работодателите, например за вреди от трудова злополука или професионална болест, вкл. при неизпълнение на задълженията по договора или с оглед предоставянето на работна сила. Той не е съобразен изобщо с аргументите и съображенията на КНСБ относно необходимостта да се допусне въвеждането на тази атипична за нашата действителност форма за наемане на работа при режим на ограничена допустимост, т.е. като се въведат ограничения, недопускащи използването на този режим в редица сектори, отделни професии и т.н. Проектът съдържа и решения, които са в противоречие с действащите норми в КТ и особено тези, уреждащи режима на допустимост на срочните трудови договори с конкретно определен срок.
В тази връзка не е ясно при кой от двамата работодатели ще могат да се натрупват и ползват редица трудови, осигурителни, вкл. и синдикални права. Изброеното е само част от констатираните слабости и пропуски в законопроекта, противоречащ на традиции, закон и конституция. За сметка на хората, на работниците и служителите, граждани на Република България.
Опитът на други държави-членки на ЕС и направените изследвания показват, че съществуват редица негативни ефекти от въвеждането на такава, атипична, организация на трудовите правоотношения.
- Какво изисква от нас спомената директива 2008/104/ЕО?
- Изисква от българската държава да въведе чрез взети мерки - законодателни, подзаконови или административни - изпълнението на целите й, а именно "да гарантира защитата на наетите чрез агенции за временна заетост работници и да повиши качеството на работата чрез агенции за временна заетост". На практика по никакъв начин самата директива не ни задължава да създаваме агенции за временна работа, нито да уреждаме в законодателството си тройното трудово правоотношение.
Законопроектът не е в полза на гражданите на България и няма да мине по отъпкания законодателен път "тихичко", незабелязано и безпроблемно, както изтъкнахме и в синдикалната декларация по този повод. Този законопроект носи със себе си сътресения, за които управляващите не подозират. Социални и политически. Затова и настояваме за незабавно спиране на процедурата по приемането му в частта му относно работата чрез агенции за временна заетост. За КНСБ са очевидни икономическите и социалните заплахи за хората на труда, произтичащи от законопроекта.
В този смисъл още веднъж ще подчертаем, че към този момент в България не съществува  законодателство и практика по работа чрез агенции за временна заетост.
- Но вие сам твърдите, че тази атипична форма на работа дава възможност да се появят на пазара на труда младежи, хора с ниско образование и квалификация, кандидат-пенсионери...
- Независимо от горното КНСБ е готова да възприеме идеите за създаване на правна уредба в тази посока, но като се изхожда единствено от интересите на работниците и служителите и традициите в българското трудово законодателство и практика.
Ето защо в отговор на предложения ни законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда предлагаме конкретен вариант за законодателни промени, опрян на нашите виждания за възможно допустими граници, в които да се разпростира този вид атипично трудово правоотношение. Преди всичко обаче трябва да се  потърси систематичност при уреждане на въпроса, като съвкупно и едновременно се разгледат  необходимите законодателни промени в няколко закона: Кодекса на труда, Закона за насърчаване на заетостта, този за здравословни и безопасни условия на труд, Кодекса за социално осигуряване,  Закона за здравното осигуряване. Към настоящия момент такъв комплексен подход не е предложен от МТСП. Възприемането на ограничителни мерки е наложително, тъй като българският пазар на труда не дава необходимата сигурност за работниците и са възможни ексцесии при упражняване правото на труд при специфичното тройно трудово правоотношение. В законопроекта е възприет оспорваният от нас вариант, при който трудът ще се полага при работодателя-ползвател, а възнаграждението, респ. осигуровките, ще се изплащат/дължат от работодателя посредник. Точно обратното предлагаме ние, отчитайки логиката на процеса труд-възнаграждение. Този, който се е възползвал от труда, той трябва да плати възнаграждението, респ. осигурителните вноски.
Има още много изменения и допълнения, с които КНСБ не може да се съгласи, но ще подчертаем, че общото ни впечатление от законопроекта е, че той е изцяло съобразен с претенциите и изискванията на работодателите. Предложенията и очакванията ни за развитието на работата в комисията не дават основание за оптимизъм. По-скоро обратното е вярно.
Едва ли хората на труда ще приемат с одобрение онова, което се замисля. В огромната си част те дори и не предполагат за предлаганите промени и техните последици.