10 въпроса за България в бюджета на ЕС 2014-2020 г.

Ивайло Калфин,
зам.-председател на Комисията по бюджети в Европейския парламент

Мнозина у нас свързват членството на България в Европейския съюз единствено с финансовите ни отношения - какво получаваме и какво плащаме. Колкото и привлекателно с простотата си да изглежда на пръв поглед, това разбиране е погрешно. Основната полза от членството в ЕС е в създаването на стандарти и възможности за бързо развитие, от една страна, и от друга - финансовото подпомагане на изоставащите страни и региони, за да могат те по-бързо да догонват средните европейски равнища. В този смисъл субсидиите, които получаваме, не са проява на благотворителност от европейските данъкоплатци, а инструмент, чрез който те очакват България да се развие и да достигне по-конкурентна икномика и по-добър стандарт.
Нека не забравяме, че един инструмент е полезен тогава, когато знаем за какво служи и го използваме по предназначение.
В европейските иституции започна обсъждането на следващия бюджет на съюза - от 2014 до 2020 г. Почти година Европейският парламент работи върху доклад, в който изложи идеите си по този въпрос. През юни Европейската комисия внесе своето предложение за Многогодишна финансова рамка за периода 2014-2020 г. Това ще е основата, върху която парламентът и страните членки трябва да постигнат съгласие. Преговорите ще са трудни и продължителни, защото става дума за много пари - над 1 трилион евро.
Как обаче България ще участва в преговорите по новия бюджет? Като страна членка тя може да влияе върху вземането на решения. Тъй като преговорите вече започнаха, а позиция, изготвена от правителството, не сме видели, бих искал да облекча този процес, като задам на управляващите няколко въпроса. Надявам се те да им помогнат да предложат национална позиция, която да обсъдят с българското общество.
1. Как България ще постигне повече със същите пари? - Мотото на новия бюджет е "Повече със същите пари". А според някои страни членки те трябва да са и по-малко от сега. Това означава поне две неща: първо, че трябва да усвоим всяка стотинка, получена от ЕС, и второ, че трябва да го направим ефективно. Тук неизбежно стои и въпросът за националното съфинансиране на европейски проекти, защото сега много общини и фирми отказват да работят по тях заради липса на собствени средства.
2. Как България ще гарантира постигането на определени цели с европейски пари? Комисията предлага всяка страна членка да сключи договор, с който да поеме ангажимент какво конкретно ще постигне по европейските политики чрез средствата от бюджета. Т.е. парите ще се дават за резултати, свързани с по-висока конкурентоспособност, повече и по-качествени работни места, развитие на екологията, енергийната ефективност и т.н. Досега българските програми - т.нар. Национална стратегическа референтна рамка, пълни с общи фрази и обещания, се забравяха в момента, в който биваха утвърдени. За да могат да се регистрират резултати, цялата стратегия на ползване на европейските пари трябва да се промени, като в нея се включат и бенефициентите - общини, фирми, граждански сдружения.
3. Кои проекти искаме да бъдат включени в новия фонд за свързаност и колко средства ще поискаме от него? За тези важни за нас пари (общо 50 млрд. евро) ще се конкурираме с проекти от цяла Европа. Ако от самото начало не сме готови с добре обмислени и представени проекти за изграждане на транспортна, енергийна и комуникационна инфраструктура, то тези средства просто няма да стигнат до България и ще продължим да се оплакваме и вайкаме. 
4. Каква е готовността ни да предложим проекти с публично-частно партньорство? Много от големите проекти, които ще се финансират от ЕС, ще съдържат инструменти от Европейската инвестиционна банка и от частни инвеститори. За да могат те да си връщат вложенията, тези проекти ще трябва да генерират печалба. Това означава и инвестиции в инфраструктура, за чието използване ще се плаща. В България публично-частното партньорство не е законово уредено, дори има доста забрани за подобни дейности. Тези въпроси трябва да намерят решение далече преди 2014 г., за да можем да подготвим и проекти, които да покажем заинтересованите инвеститори.
5. Ще можем ли да създадем условия големи български компании да участват в европейски проекти като инвеститори? Такова отваряне би дало отлична възможност за качествено увеличаване на присъствието на български фирми на външни пазари. Но то не може да се случи, без държавата да създаде подходящи условия.
6. Как ще организираме по нов начин средствата за регионално развитие? За разлика от досегашната практика, след 2014 г. на тези фондове ще разчитат в значителна степен програми за развитие на науката, изследванията и опазването на околната среда. Това предполага различен подход, стимули и организация в регионите, включително за развитие на технологични дейности. Да не забравяме, че за резултатите от тези дейности страната ни ще се е ангажирала в предварително сключени договори.
7. Как ще се финансира българското земеделие? Ще продължи ли досегашната порочна практика да се разчита единствено на европейските фондове, която създава изкривена структура в сектора, стимулирайки едрите и унищожайки малките и средните производители. Това изкривяване трябва да се балансира с национално подпомагане. Европейската комисия освен това предлага част от следващия бюджет за земеделие да се насочи към екологично производство. Това допълнително оскъпява себестойността на земеделската продукция. Как ще постигнем изравняване на земеделските субсидии - в какви срокове и с какви аргументи влизаме в тези тежки преговори?
8. Как ще използваме максимално всяко евро, за да осигурим бърз, догонващ ръст на българската икономика? Досегашният опит показва изключително бавен ръст на конкурентоспособността и отчайващи позиции в европейските класации. Тази практика решително трябва да се промени. Какво предлага правителството?
9. Какво са идеите на кабинета за развитието на висок потенциал от образовани хора, които са в състояние да заемат и разкриват допълнително технологични работни места и "зелена" икономика? Без тези условия няма защо да си правим илюзии, че ще настигаме другите. Тенденциите през последните години са силно обезпокоителни. Няма полза да се бием в гърдите с броя на висшистите, които така или иначе остават без работа, а да насърчаваме тези, за чиято квалификация има търсене и които развиват технологичната и екологична икономика.
10. Как новият начин на финансиране на европейския бюджет ще засегне България? Комисията предлага въвеждането на данък върху финансовите сделки, както и част от събираното ДДС да се насочва директно към Брюксел. Какви са разчетите на България? В какви граници това предложение би било приемливо за нас, за да не се увеличава вноската ни в еропейския бюджет?
Това са само десет въпроса, на които правителството дължи отговори и ако те не са готови, ще е много жалко. България ще участва за първи път на равна нога с останалите членки на ЕС в преговори по новия европейски бюджет. Ето защо е изключително важно българските евродепутати и българското правителство да разполагат с ясна национална позиция, която да отстояват в тях. Като страна членка България може да влияе върху вземането на решения. Крайно време е да добием самочувствието, че правилата и политиките не се спускат от Брюксел, но и ние участваме в тяхното създаване. Само че за това трябва да сме наясно с националния си интерес.


Бюджетът в новини

85% от финансирането на бюджета идва от вноски на страните членки, определени според БВП. За да бъдат те намалени, се предлага въвеждане на нов данък върху финансовите транзакции, нова формула за отчисления от ДДС и за намаленията и корекциите на националните вноски.
Брюксел планира да промени начина, по който се изразходват средствата по структурните и кохезионни фондове, като се наблегне на резултатите и се съсредоточи върху постигането на целите на стратегията "Европа 2020".
За да се ползва от фондовете по политиката за сближаване (И376 млрд.), всяка държава ще сключва договор за партньорство, чрез който ежегодно ще отчита напредъка по съгласувани с Европейската комисия приоритети и определени от нея показатели. Само изпълнението им ще гарантира достъпа до всички финансови средства, както и до допълнителните.
Създава се Механизъм за свързване на Европа (И50 млрд.), чрез който ще се финансират изграждането на трансевропейски енергийни и информационни мрежи (по И9,1 млрд.), и паневропейски транспортни коридори (И31,6 млрд.). Управлението на фонда ще е централно, а финансирането - по предварително определени проекти.
За общата селскостопанска политика са предвидени И371,7 млрд. 30% от преките помощи ще бъдат обвързани с прилагане на практики, щадящи природата. На субсидиите ще бъде определен таван, който да ограничава помощите за големите земеделски стопанства. С една трета ще се намали разликата между сегашните нива и средните за ЕС за държавите, които получават преки плащания под 90% от средните. Финансирането на селските райони ще бъде обвързано с резултатите от изпълнението на европейските приоритети.
За наука и изследвания ЕС планира да похарчи 80 млрд евро. Инструментите за финансиране ще се реорганизират, като ще се дава предимство на разработките във: върхови научни постижения, преодоляване предизвикателствата пред обществото и осигуряването на лидерство на ЕС в индустрията и конкурентоспособността.
Финансирането в областта на образованието и културата - 16,8 млрд. евро, ще зависи от увеличаването броя на висшистите и намаляването на младежите, които преждевременно напускат училище. Ще се създаде нова програма за предоставяне на финансови гаранции за студентите по магистърски програми в чужбина.
8,6 млрд. евро са предвидени за опазването на външните граници и за новите фонд за миграцията и убежището и фонд за вътрешна сигурност.
И70 млрд. евро са заделени за изпълнението на международните ангажименти на ЕС, за борба с глада, за хуманитарни дейности и за реагиране при бедствия и аварии.
Общият размер на бюджета на ЕС за 2014-2020 г. е 1,025 трилиона евро в задължения и 972,2 млрд. евро в плащания.