Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Септември 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Общество

Непоправимото става най-лесно

Лозан Такев

16. Юли 2010 , брой: 161   1588   0
Снимка


В средата на горещото лято ни попари внезапен юлски скръбен дъжд. Непоправимото става най-лесно... Действително един по един си отиват от нас ветераните. След баща ми, след скулптора Димитър Остоич, след партийния ветеран, бивш първи секретар на ГК на БКП Георги Георгиев дойде и внезапната тъжна вест за смъртта на Сталин Генадиев на 15 юли през нощта...
Винаги има последен пленум, последно заседание, последно кметско решение, последно областно съвещание, последно редово заседание на централното ръководство към НС на БСП за работа с ветераните, на което беше член Сталин Генадиев... Винаги някакво изречение става последно, а някакъв спомен остава да пари и след кончината. Един познат от Кремиковци скоро търсеше Сталин за някаква информация в район "Красна поляна". Помолих го да не го търси точно сега, когато Сталин се бори с болестта. За съжаление болестта се оказа по-силна от всичко и от вярата, че още сме нужни, че имаме още дни...
  Под комсомолско и партийно знаме, където мина, Сталин Генадиев остави човешки добродетели. Но винаги има едно но край нас. Последен вот, последен избор на съдбата и участта. И една несъстояла се пенсионна възраст. Сталин само няколко месеци беше пенсионер и продължаваше активната си обществена работа. И имаше още нужда от неговия съвет, от неговия опит, от обичта и грижата му за семейство и близки, за приятели. Районният съвет и Градският съвет на БСП, Националният съвет на БСП ще запазят добрия спомен за своя бивш и настоящ активен член, Областната управа на град София, където последния мандат беше заместник областен управител, са съхранили истинския образ на човека, гражданина, общественика Генадиев.
 
Смъртта връхлита без покана.
Скръбта пресреща радостта.
Остава паметта. Остана
и земна диря с паметта.
 
Внезапно-дума за раздяла.
Внезапно-кратка скръбна вест.
Скърбим край теб, осиротяли.
И вчера вече не е днес.
 
И утре вече просто няма.
Без тебе в спомен ще вървим.
Уж името ти е стомана!
Защо край името скърбим?
 
Отиват си добрите хора.
По-кратък пътят им е, знам.
Дано се срещнем утре горе.
Ти няма да си горе сам!
 
 
15 юли, 2010 г.
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"