А къде е държавата?

От тази автогара пътищата водят заникъде. Или по-точно - водят единствено към нищетата, отчаянието, смъртта. В сградата в Провадия от цели 17 години живеят стари хора с физически увреждания. Те са забравени там след "временно" преместване вследствие на пожар през 1994 година в старческия дом. В същото време преди три години е приключил строежът на нов дом, но все не достигат 3,5 милиона лева за дооборудването му.
Вечер на самотниците припяват и влаковете на жп гарата в съседство, но това не е най-големият им проблем. В сградата живеят 66 човека, разпределени в 18 стаи на два етажа, а тоалетните са само две - по една на етаж. Сред обитателите на автогарата има и трудно подвижни хора, припомни вчера една телевизия.
Новият старчески дом е построен с пари от японското правителство. Липсват обаче рампа за достъп на трудно предвижващите се възрастни, асаньсори и медицинска апаратура. Недостигащите 3,5 милиона лева са нужни точно за това. Държавата бълха я ухапала с такава сума, както се казва, но досега тя не ги е дала. Може би защото за откриването на подобна сграда не достига блясък, няма показност, няма тържествено рязане на ленти. За дома не се е сетил и някой, който да отдели средства от дарения, да събере есемеси, да прояви благотворителността на по-заможния - благочестиво и скромно, без много шум, в името на достойнството на тези 66 смачкани от годините и болестите хора.
В същото време са оставени сгради-палати да се рушат от времето или по приумицата на някои големци, които така намаляват стойността им преди приватизация примерно. Рушат се и сгради на изоставени училища из страната, родилни домове, детски градини, които никой не е купил или не е взел под наем. Успоредно с разрухата текат често ненужни ремонти по ведомства и кабинети, а част от средствата за това спокойно биха могли да отидат за дома в Провадия. Симеон Дянков надали би ги заделил от бюджета, независимо от хвалбите му, че сме по-добре от американците... Може, може, но не и докато бием с длан през лицето бедните и беззащитните! Каквито са старците от Провадия, за които пътищата вече не водят заникъде и които съвсем са изгубили надежда, че ще заживеят в нормални условия, преди да се преселят в отвъдното. Много ли искат? И какво чини на този фон другата хвалба на Дянков за балансирания бюджет? За такъв баланс от залъка на деца и старци - мерси!