Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Октомври 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

Глобус

Скопие в евроатлантически цайтнот

  1967   0

a
a

Дългогодишният спор за името на бившата югорепублика Македония се оказва от решаващо значение за бъдещото членство на балканската страна в ЕС и НАТО. Препирнята между двете страни продължава вече 19 години, но до момента формулата на компромиса все още не е намерена. А това може да запрати бившата югославска република в доста неблагоприятна позиция по отношение на двете авторитетни международни организации, към които тя се стреми. Макар и този спор да е твърде неразбираем за болшинството от евроатлантическите партньори, често се казва, че решението трябва да бъде намерено чрез взаимни отстъпки и компромиси. Спорът за името има различни тълкувания, но реално заинтересованата от сключването на сделка е именно Република Македония. И от ЕС, и от НАТО дойдоха недвусмислени заявления, че няма да приемат страна с нерешени съседски спорове. А политиката на отлагане и изчакване на по-удобен политически момент, която прилагаше Скопие, оттук нататък ще сработва все по-малко, защото сроковете, в които трябва да се вмести, вече се измерват не в години или дори месеци, а в седмици и дни, т.е. реално до края на лятото. А евентуален нов провал с поканите за членство би означавал поне две неща - че реалното членство на страната в ЕС може да се отложи с години и че е напълно възможно да настъпи дълбока вътрешна политическа и етническа дестабилизация.

Разширяването ще почака

Надеждите на управляващите кръгове в Скопие са да получат покана за начало на преговори за присъединяване към ЕС през есента. Само че икономическата и финансовата криза, която не подмина и страните-членки на ЕС, все повече измества от дневния ред на организацията въпроса за бъдещото разширяване на европейското семейство. Всъщност в това отношение винаги е съществувал известен скептицизъм, но през последната година към гласовете, които са традиционно против разширяването, се добавиха и нови, които зоват към въздържаност заради икономическата ситуация. В този смисъл моментът никак не е благоприятен за страните-кандидати от нашия регион, защото ще се обръща внимание и на най-малките детайли. Единствените, които имат основание да бъдат спокойни, са хърватите, които някак успяха да решат дългогодишния си спор със словенците за Пиранския залив в Адриатическо море, а и намериха политическа воля да реализират сериозни и необходими реформи в редица области. По отношение на другите реформи македонските политически кръгове също се забавиха значително. Напоследък все по-силно се дочуват идеи за свикване на предсрочни избори. Наскоро ръководителят на мисията на ЕС в Скопие Ерван Фуере каза, че тонът на политическия диалог в страната буди тревоги и не функционира на нивото, необходимо за страна, която е кандидат за ЕС. Той призова политическите сили към консенсус и използване на не толкова остър език. Упреците от страна на ЕС по отношение на институциите в Република Македония са свързани освен с нивото на вътрешнополитическия диалог, също и с уреждането на междуетническите отношения, прилагането на Охридското рамково споразумение, двуезичното образование и проектът "Скопе 2014".


Независимо от продължаващите с години опити на международната общност да бъде постигнато съгласие между Гърция и Македония относно името на бившата югославска република, независимо от постоянния натиск на представителя на САЩ Матю Нимиц, на ръководителите на всички европейски структури, на НАТО, на отделни държави кризата трудно може да бъде преодоляна. Решението все пак се крие някъде в кабинетите по високите етажи на властта в Атина и Скопие

Управляващите в Скопие получиха още една, макар и малка, отсрочка, която биха могли да използват за решителни действия. Срещата на Съвета за стабилизация и асоциация, която трябваше да се състои на 20 юли, се отложи заради голямата междунадорна конференция за Афганистан, която ще се проведе на 20 и 21 юли. Друг е въпросът дали в ситуация на крайно изострени вътрешнополитически взаимоотношения бившата югорепублика ще съумее да се възползва от тези няколко дни. Що се отнася до НАТО, където членството на Република Македония също беше блокирано от Атина, надеждите на Скопие са свързани с ноември, когато ще се състои срещата на върха. Само че и там бариерата, наложена поради спора за името, все още е спусната. Генералният секретар на алианса Андерс фог Расмусен наскоро заяви, че Скопие ще получи покана за започване на преговори веднага след като намери взаимноприемливо решение на дългогодишния спор.

Глас народен?

Козът с гръцката финансова криза, който управяващите в Скопие се опитват да разиграят през последните месеци, донякъде успя да спечели на тяхна страна симпатии, но е ясно, че те едва ли ще са решаващи. А независимо от зачестилите срещи между двамата премиери Никола Груевски и Георгиус Папандреу формула за името все още не е намерена. Тук политиците от управляващата ВМРО-ДПМНЕ са притиснати двойно - от едната страна е Гърция, а от другата вътрешната опозиция, която при неуспех на международната сцена би имала сериозен повод за силна атака срещу иначе здраво окопалата се управляваща партия. Властите заявиха, че ще свикат референдум по въпроса, но тук изникват други въпроси, защото никак не е сигурно, че гражданите биха подкрепили промяната на името на страната си. Още повече, че през последните години позицията на ВМРО-ДПМНЕ по този въпрос беше непоклатима. В публикция в скопския "Утрински весник" се отбелязва, че след като управляващата ВМРО-ДПМНЕ наложи референдума като императив, Гърция трудно би приела "половинчато решение". В коментара се задава въпроса дали референдумът не е само една от маневрите, с които властите се опитват да си осигурят алиби за нерешаването на спора с Гърция.

Гръцката позиция

Гръцката страна остава на непоклатими позиции, че бившата югорепублика трябва да смени името си, ако иска да бъде приета в евроатлантическите структури. Като компромисен вариант се завъртя името Република "Северна Македония", а напоследък гръцки медии изнесоха информацията, че двете страни обсъждали варианта "Република Вардарска Македония". Срещу последното предложение скочи кметът на Солун Василис Папагеоргопулос, но протестите му не бяха приети. Междувременно според в. "Нова Македония" на автомобили с македонска регистрация, паркирани в Солун, били поставяни листовки с нарисувана карта на балканската страна и наименование "Вардарска". На обратната страна имало надпис на лош сръбски език: "Скопяни - онези, които се срамуват от своя славянски произход". Подозренията са, че листовките са дело на гръцки националисти.
Въпреки оптимистичните сигнали, идващи от различни места, никак не е ясно дали двете страни ще успеят да намерят сили за необходим компромис, защото вътрешният натиск до този момент се оказва твърде силен. Междувременно двустранните подмятания продължават, а времето за решение се топи твърде бързо. Поне що се отнася до Скопие.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"