Трагичната съдба на Македония е да бъде държава "във въздуха"

Венко Андоновски е най-известният съвременен македонски писател. Изключително популярен е и извън родината си. Критиците го наричат "Балканският Умберто Еко". Романът му "Пъпът на света" грабна наградата "Балканика" през 2002-а. Преиздаван е бизо 10 пъти в Македония и е екранизиран. Освен романи пише драми, поезия, есета, критика. Андоновски е от журналистическо семейство. Колумнист е на вестник "Нова Македония", а по-рано и в "Утрински весник". Рубриката, под която пише, се нарича "Писма до душевадчика". Андоновски е човек с непримирим дух и е еднакво критичен както към управляващите, така и към опозицията в Македония. Сред най-известните му произведения са "Нежното сърце на варварина", "Адска машина", "Азбука на непослушните", "Бунт в старческия дом", "Словенският ковчег", "Пъпът на света", "Черни куклички", "Вещица". В романа си "Вещица" той пише: " ...дяволът е в самите нас, толкова, колкото е и бог. И всъщност така трябва да бъде... Колкото по-дълбока е болката, толкова повече се вижда Бог."
Срещам се с Венко Андоновски между две негови лекции във филологическия факултет на университета "Кирил и Методий" в Скопие, където преподава. Атмосферата е уникална и докато разменяме първите думи, едва се чуваме заради шума от суетнята на студентите и обедната молитва, която звучи от близката джамия.

Цитати:
"Терминът балканизация е изфабрикуван в западните политически лаборатории, за да ни отдалечи, защото можем да се сближаваме"
"Питам се дали демокрацията не е най-изисканият начин за тоталитарно управление"

- Навършиха се 20 години независимост на Македония. Как преживяха това време обикновените македонци, господин Андоновски?
- Няма македонец, който да не преживя последните 20 години в известна неизвестност. Всички треперехме, защото не знаехме какво ще се случи с Македония. В началото независимостта беше една голяма авантюра. Но сега, когато празнувахме 20 години от началото на независимостта, всички бяхме щастливи. През изминалите 20 години Македония доказа, че може да бъде независима. Съвсем друг въпрос е, че през този период обикновените хора стагнираха, най-вече в икономически смисъл, както бе и в съседните държави. Хората страдаха, защото постоянно бяха под някаква рестрикция, под натиска на икономиите, под натиска на законови мерки, каквито имаше във всички области, а най-много това се отрази на образованието. Търпя много критики, защото постоянно казвам, че пада качеството на образованието. И стандартът му днес е драстично по-нисък от някогашния. И макар че вкарахме формално европейски закони и стандарти в образованието, което трябваше да означава напредък, с тази възможност за избор на дисциплини, за комбинация на предмети, всъщност стана разпад на една стара, но добра система на образование, а новата още не е изградена. Сега има една пауза, в коята се импровизира в образованието. А да се импровизира в образованието е опасно, защото цели поколения ще заемат места в обществото, от които ще се "фабрикуват" некачествени кадри.
- Кои ценности се загубиха през изминалите години?
- В колонките, които пишат интелектуалците във вестниците, където пиша и аз, общото мнение е, че за тези 20 години ценностите напълно са се преобърнали. От една система, която се опираше на материализма, каквато беше социализмът, влязохме в друга, от която очаквахме духовните ценности да пораснат още повече. Случи се точно обратното. Влязохме в най-суровия капитализъм, където беше определена цената и на човешкия живот. Аз съм един от малкото, който чете редовно черните хроники във вестниците, не защото се наслаждавам на мрачните страсти на душата, а защото искам да разбера докъде може да стигне цената на престъплението. В Македония вече има убийства, които се извършват за 100 евро. В такава атмосфера да се говори за ценности е изключително трудно. Духовните ценности, елементарните морални цености са разрушени, освен при едно малцинство, което упорито си върви с тях. На тези хора гледат като на неспособни да се пригодят към новото време - не могат да излъжат, не могат да откраднат, не могат да се оправят. А всъщност това са хора, които като цяло са възпитани в здрави морални норми. Всички ценности сега са с главата надолу. Макар че звучи вулгарно, сега се водим от нормата - колкото по-лош, толкова по-добър. И това за съжаление дава резултати за изграждане на лична кариера. На ниво на обществото това е страшно. Стандарите цялостно паднаха. Паднаха и ценностите в естетиката. Имаме наводнение от кич в изкуствата, особено в естрадата. Не знам как е у вас...
- И у нас кичът е на почит. А вие знаете ли как може да се излезе от това състояние?
- Мисля, че знам. Най-вече трябва да се установи едно критично отношение към всичко онова, което внасяме като интелектуална стока от запад. Ако идва от запад, не означава, че по дефиниция е безгрешно. Мисля, че на нас и на другите балкански държави ни се доставят от запад интелектуални отпадъци с цел екперимент. Навремето, когато се променяше Конституцията на Република Македония и когато се искаха по-големи права за албанците, сред които имам много приятели и високо ги ценя, аз казах, че права трябва да получат онези албанци, които наистина искат да работят и са полезни. Не може да се дават права в пакет. Сред всички има способни и неспособни. Имам впечатлението, че тогава Македония беше един вид експериментална лаборатория на западните сили и на света въобще. Искаха да разберат дали е възможно съжителство между два различни етноса и две културни идентичности, които нямат общ език. Защо? Защото ако това е възможно, то тогава западът ще има параметри как да се справи с някои сепаратистки тенденции, например в Испания или пък в САЩ. Ние бяхме нещо като генерална проба. Това беше един вид тест как ще функционира мултиетникумът. Западът никога не би направил този експеримент на своя територия. И ако се направи една рационална преценка какво ние да вземаме от Запада, имаме пълното право да им върнем някои интелектуални стоки и да им кажем: Благодаря, но това при нас не може. А онова, дето ще вземем, ще го пригодим към нашите стандарти. За съжаление в това отношение всички балкански държави сме много послушни.
- Струва ми се, че познаваме и търсим повече западната култура, отколкото на съседите си тук, на Балканите. Вие как мислите?
- За нас има термин, който е много вреден. Терминът е балканизация. Това означава всеки да дърпа на своя страна и да няма интерес за обединение и за запознаване със своите съседи. А ние, които живеем в този регион, имаме много прилики и е срамно да не се познаваме. Терминът балканизация по-скоро е изфабрикуван в западните политически лаборатории, отколкото да е реалност. Той е измислен, за да ни отдалечи, защото виждат, че можем да се сближаваме.
- Смятате ли, че има сценарий за насаждане на вражди на Балканите?
- Ако ви кажат, че сте балканец и сте подложен на балканизация, т.е. на разцепване, на културна себИчност, на затваряне в себе си, и това са големи световни сили - искате или не искате, ще започнете да вярвате и може би ще се държите по този начин. Това е внушение. А Западът обича да работи по тази тактика. Мисля, че този проблем, балканизацията, всъщност реално го нямаме. Освен ако не ни скарат насила, а това много лесно се постига. Има една балканска история, а ние всичките искаме да я претворим в национални истории.
- Защо на Балканите различно разбираме понятието демокрация?
- Не съм привърженик на твърдението, че има географски зони, които определят манталитета на хората. Има такива предразсъдъци, но е факт, че тук има наслоявание от минали култури, които са изключително обърнати към хедонизма. Да не се лъжем - ние сме под влияние на Ориента. Който е пътувал, знае, че от Хърватия започва да се усеща някакъв друг полъх на културни влияния - малко по-студен, католически, малко по-въздържан. Това е разликата между топлите и студените култури. Ние принадлежим към топлите. Към тях спадат българите, македонците, сърбите, гърците. Затова на Балканите демокрацията се възприема малко по-свободно, отколкото на запад. Дори понякога граничи с анархия, с безредие. Когато у нас започна да се говори за демокрация, много хора смятаха, че това е състояние, при което всичко им е позволено. Позволено е това, което не вреди на другите. Ако им вреди, това не е демокрация. Ние сме под трайното влияние на Ориента и източните култури, които са обърнати към хедонизма, а западните са обрнати към прагматизма. А България, Македония и Сърбия са онази точка, в която тези култури се пресичат. Това не означава, че тук няма да се прилагат принципите на демокрацията, но ще се изживяват много по-различно от западния човек. Западният човек и не помисля, че демокрацията е много повече рестрикция, отколкото свобода. А нашият ще каже: каква е тая демокрация, като толкова много неща са ми забранени.
- У нас сега управява правителство, което определя само себе си като дясно, води известен ляв популизъм, същевременно показва тоталитарни черти. Как е в Македония?
- По същество може да се каже, че ние не напуснахме тоталитарната форма на управление. Ние само либерализирахме достъпа до тоталитарната форма. Какво направихме. От комунистическата партия на Македония направихме повече по-малки партии, които да се конкурират помежду си, и тук е нашата демокрация. Тази демокрация идва веднъж на 4 години, защото тогава хората гласуват и избират. И когато една партия победи, тя превзема всичко в свои ръце. А другите могат само да изнасят проблемите чрез медиите, докато преди тази възможност я нямаше, защото медиите бяха малко и строго контролирани. Сега има такава възможност и медиите са либерални. Разбира се, далеч сме от онова време, и може да говорим за нетоталитарен режим. Колкото повече остарявам, толкова повече се убеждавам, че и на запад картината не е много по-либерална. Даже се питам дали демокрацията не е най-изисканият начин за тоталитарно управление. Ако вие управлявате времето на работниците, значи управлявате и тях,  без те да знаят и без да използвате репресивен апарат. А когато нямате време да погледнете децата си, защото работите от 9 до 17 часа, едва ли ще се организирате против държавата.
- Каква трябва да бъде ролята и позицията на интелектуалеца?
- Той трябва винаги да е критично настроен, макар и неговият роден брат да е например президент на държавата. Това е много трудно, но друг път няма. Другото не са интелектуалци, а са интелектуална прислуга на онзи самолет, който наричаме правителство или пък парламент. В интелектуалната прислуга има много умни и способни хора. Тяхната задача е винаги да създават официално мнение и имидж за правителството, за което работят. В Македония има много интелектуалци, които правят това брилянтно. Това е бизнес, това е занаят, който добре се плаща. За мен истинските интелектуалци са винаги малцинство. Важно е те не само да критикуват, но и в моментите, когато се направи нещо добро, да се чуе техният глас на поддръжка. За съжаление се правят повече грешни, отколкото верни ходове и се създава впечатлението, че интелектуалците постоянно лаят, затова и не са любимци на властта. Ролята на интелектуалеца е да не прости нито едно зло, лошо дело и да не премълчава доброто.
- Каква е политиката на правителството в Македония към културата и изкуството?
- У последното правителство има извънредно видими усилия да се подобри ситуацията и в образованието, и в културата. Едно е обаче да имате добри намерения, друго е да знаете как се прави, и съвсем трето - да има достатъчно човешки и материални ресурси. При най-добри намерения в Македония се направиха няколко хода, които аз не одобрявам, и тепърва ще видим негативните последици от тях. Артистите, преди да дойде това правителство, живееха буквално като плъхове, а не като хора. Техните заплати сега станаха като на редовни университетски професори. Нито едно правителство досега не се сети да направи това за тях. Има обаче някои ходове в културен план, които не могат да бъдат схванати по никакъв друг начин, освен като лоша реализация. Например тази идея с изграждането на паметници в цяла Македония, особено в Скопие. На градския площад се поставят все нови и нови фигури. Не се бъркам в преценката на кого ще бъде направен паметник. Дали това ще бъде фигурата на Тоше Проески или на Александър Македонски... Държавите тук са наслойки от цивилизации и никой няма право да си присвоява една фигура. Може да се постави паметник на една фигура в повече държави. Но питам, защо се прави макромански, мегаломански паметник на Александър Македонски, когато имаме примери, че в някои държави много малки паметници привличат много туристи. Не е въпросът дали вие имате паметник на Александър Македонски, а защо сега на площада не можете да минете нормално, не може нормален концерт да се проведе.
- Може би е въпрос и на комплекси?
- Нека е работа на комплексите. И на колективните комплекси. В тази държава има специалсити, които се грижат за личните комплекси и се наричат психиатри. Има други, които се грижат за колективните комплекси и се наричат социопсихолози. Защо с тях никой не се консултира? Има и архитекти, които са длъжни да кажат какво ще се случи с площада, ако се продължи по този начин. На един площад трябва да има достатъчно място и да се случи инцидент, а сега това става невъзможно.
- Вземем заглавието на романа ви "Пъпът на света" и питам къде е сега центърът на Македония?
- Центърът на Македония в психологически смисъл сега е извън Македония, за съжаление. Нямам предвид онези стремежи, в които ни обвиняват, за Егейска и Пиринска Македония. Това е реликва от миналото и е ясно, че ние имаме добри съседски отношения с България и Гърция. Имам предвид огромната маса изселени македонци. Македония е държава, която фактически се намира в интерконтиненталните полети между Европа и Австралия, между Европа и Канада... Трагичната съдба на Македония е да бъде държава във въздуха. Македония не е само това, което е начертано върху географските карти. И моят брат живее извън Македония. А тези, които са останали тук, са подложени на жесток капитализъм. От една страна, имаме обедняване на голямата част от хората, забогатяване на една класа, която е до 10 на сто, има политици и интелектуалци. Това е Македония вътре. За мен истинският македонски дух или пъпът на света се намира в тази наша диаспора. Там има хора, които вече няколко генерации живеят извън Македония и не страдат икономически. За тях не е необходимо да застават на страната на политическите партии, за да могат да получат работа. Те много по-неутрално гледат на нас и много по-неутрално изживяват историческите фрустрации на македонците, и имат истинска представа каква е македонската културна идентичност. Те носят истинския етно-психологически профил на македонския народ. Когато писах "Пъпът на света", се стремях да гледам на Македония колкото може по-неутрално. И никъде за нито един исторически образ не съм употребил определението македонски. Смятам, че македонският дух не е необходимо да носи определението македонски, за да се прояви като такъв.
- Какви са отношенията ви с Бога?
- Отлични, благодаря на Бога. Много пъти съм казвал, че всеки човек търси и си измисля сам своя бог. И така го намира. От онези хора съм, които вярват, че не аз пиша моите книги, а само ги записвам. Не искам да мистифицирам и да кажа, че ми се явява глас от Бога, който ми диктува. Всъщност пиша много рядко. Пиша само в онези периоди, в които имам комуникация с Бога и с онова, което смятам за висше морално начало в религията.