Бизнесът усещал несигурност както през 2003 г.

Бизнесът в България усеща същата несигурност както през 2003 г., а делът на скритата икономика за миналата година по оценки на бизнеса е между 24 и 40 на сто. Това е един от изводите, направен в анализа "Динамиката на скритата икономика в България по време на криза", изготвен от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИР) с подкрепата на Фондация "Фридрих Еберт", който бе представен вчера. 
Анализът на ЦИР сочи, че най-висок дял на скритата икономика има в строителството - 34%, в търговията на дребно - 29%, ресторанти, хотели, туризъм - 21%, в търговията с горива - 16%. За здравеопазването тази дял също е голям - 11%, а това е един от двата сектора, в които има най-много обществени поръчки. Високото ниво на сивата икономика показва, че има неадекватна публична политика и въобще има криза в начина, по който се разпределят и използват публичните средства, заяви Андрей Нончев.
Мерките за справяне със сивата икономика са основно контролно-наказателни и обявените публични цели не постигат ефект върху неформалния сектор, смята Руслан Стефанов. Над 300 мерки са приети за последните 10 години. Като пример той даде изискването на правителството за свързване на касовите апарати на фирмите с НАП. В доклада към бюджет 2012 е записано, че заради това изискване в хазната са постъпили 50 млн. лв., но не се казва какво е струвало това на коректните дружества и какъв риск крие от опериране изцяло на черно на друга част от фирмите, коментира той. Сега между 400 и 500 бензиностанции се водят официално закрити, но никой не знае дали те не работят на черно. Освен това проверките и контролът от страна на държавата са едностранни, има избирателност кои фирми да бъдат проверявани, каза Стефанов. 
Като пример за неадекватна мярка за справяне с най-тъмната страна на сивия сектор и като източник за приходи в хазната Стефанов даде въвеждането на по-висок акциз върху цигарите, който не доведе до справяне с контрабандата. У нас има трайни връзки между организираната престъпност и сивия сектор, е сред изводите в доклада.
Желанието на правителството за балнсиран бюджет не означава, че публичните средства се харчат правилно, обяви Стефанов. Липсва оценка за това какви са ползите от публичните разходи. Сред изводите на експертите е, че през последните 8-9 години има натрапваща се повтаряемост на наказанията и санкциите, но липсва ефект, защото те се налагат на легалните фирми. От друга страна, за много фирми спазването на законите означава излизане от пазара. Цената на предприемачеството в България остава много висока, което е и бариера пред фирмените инвестиции в България. Според Марк Майнардус от Фондация "Фридрих Еберт" малките и средните фирми, които скриват част от своите доходи, защото иначе не могат да оцелеят, трябва да получат стимули, за да излязат напълно на светло.
Според Стефанов делът на скритата икономика в БВП е над равнището, което представя НСИ. Статистиката сочи, че от 2000 г. досега този дял е намалял от 15,2 на 10,4 процента. Според анализа обаче ефектите от скритата икономика не са само негативни, защото над 66% от доходите, получени в сивата икономика, се изразходват в официалния сектор.