Цената няма да е ниска

- България е сред шестте страни извън еврозоната, които влизат във Фискалния съюз на ЕС за спасяване на еврото. Ще помогне ли този съюз на Европа да се справи с кризата, г-н Калфин? И как неговите решения реално ще се отразят върху страната ни?  
- Преди заседанието на Европейския съвет от него се очакваха едва ли не чудеса. Комисарят на еврото Оли Рен дори започна обратно броене за спасяването на Европа. Нищо подобно не се случи. Финансовите пазари не се впечатлиха от някакви блестящи идеи за стабилността на еврото през следващите месеци и години. Предложението на германския канцлер Ангела Меркел и на френския президент Никола Саркози, което преди това беше представено с похватите на холивудски трилър, рикошира в коалиционен скандал между английските управляващи.
В България премиерът, който упорито криеше позицията на страната преди и след съвета, скромно се похвали, че ЕС вече узрявал за неговите предложения. Остава европейските страни да свалят масово и доходите до българските, както бяха посъветвани от Борисов.
Какви са решенията и как ще се отразят върху България? Нищо особено.
Голямата новина - договорът, който трябва да се подпише през март на 2012 г. между страните от еврозоната, придружени от неизвестно колко още други. Тепърва започват съмненията по правната му стойност. Практически той трудно ще стане част от европейското право. Но пък има желание с неговото изпълнение да се ангажират европейските институции. 
Докато армия от юристи тълкува това, което са решили държавните глави, да видим съдържанието на този бъдещ документ. Автоматичните санкции за непослушни държави и засилената роля на Европейската комисия ги има и в пакета от 6 регламента за икономическото управление, който влиза в сила днес. Изискването максимално допустимият размер на дефицита да се запише в конституцията е смехотворно от икономическа гледна точка. Обзалагам се, че няма да се спазва. Повече обща фискална политика е правилна теза, но тя не се постига с подобни напъни, а с по-самостоятелен европейски бюджет, с повече собствени приходи, с по-голям бюджет, съчетан с поемането на някои национални функции, които да облекчат данъкоплатците и националните бюджети. Това трудно ще стане в обозримо бъдеще. Затова не бих препоръчал в България да се прави или решава каквото и да било, преди да се изясни правната сила на този бъдещ междудържавен договор. Глупаво ще бъде да участваме в нещо, което не знаем точно как ще изглежда и как ще работи. Нека да изчакаме конкретното предложение, да си зададем въпросите и приоритетите и след това да решим. Като при това е добре да има широко съгласие между политическите сили у нас, защото цената на това споразумение няма да е ниска. От икономическа гледна точка неговите ограничения биха ни затруднили, но от политическа - по-добре да сме с останалите, макар да знаем, че това не решава проблемите.
- Участието в съюза ще изисква ли например да изравним данъците си с другите страни в него? Ще трябва ли да увеличим размера на вноската си в ЕС? Изобщо ще се налага ли да плащаме "за тази чест" нещо допълнително?
- Европейските лидери решиха и да пуснат в действие по-рано Европейския механизъм за стабилност - от юли 2012 г., което е добре, но към него България няма финансови ангажименти.
Друго е решението да се увеличи с 200 млрд. евро вноската на страните членки в МВФ, като тези извън еврозоната дадат 50 млрд. от тях. Пистата с МВФ е правилна, защото само той може да се справи с проблемите в някои големи страни като Италия. Още повече че може да привлече руски, китайски, американски пари. Правителството трябва да обясни какво ще означава това за България.
Въпреки че резултатите от съвета са разочароващи, посоката е правилна, но трябва да се стигне по-далеч:
- в дългосрочен план - по-добра координация и повече обща бюджетна политика;
- в краткосрочен план - комбинирано участие на МВФ с други инвеститори, европейски облигации, активна роля на ЕЦБ и Европейския механизъм за стабилност. Заедно те може да поуспокоят финансовите пазари.
- целенасочена политика за икономическо оживление и създаване на нови работни места.
В ЕС в момента има значителна разлика между желано и практическото му изпълнение. Заради това заетите с вътрешни проблеми европейски лидери правят закъснели и недостатъчни предложения. На този етап България трябва да разработва сценарии за реакция при различно развитие на кризата и да не бърза с конституционни промени или подобни фойерверки, а да се съсредоточи да си помогне сама, като насърчаваме икономиката и създаването на работни места.