Професията лекар се обезцени

Доктор Димитър Христов е един от най-добрите български пластични хирурзи с над 30-годишен опит. Роден е във Велико Търново. Там завършва средното си образование, а след това медицина в София. Казва, че изключително силно е било желанието му да учи медецина още като ученик в 8-9 клас. Искал да бъде билзо до хората и да им помага. Смята, че не случайно се е ориентирал към тази наука и професия. Силно искал да работи акушерство и гинекология, но обстоятелствата го отвели в пластичната хирургия. Започва да работи в клиниката по пластично-възстановителна и естетична хирургия към Александровска болница в София, където дълги години е главен асистент. Сега оперира в частни клиники. Доктор Христов е един малкото хирурзи у нас, които извършват операции на деца с вродени малформации, например такива с цепнати устни и небце. Те могат да бъдат направени дори в първите дни след раждането на детето. Извършва и операции на деца със синдактилия (слепени пръсти), изгаряния, вродени петна, хемангиоми.

Цитат:
"Навремето медицина учеха само отличници, а сега всеки с пари може да се запише"

- Доктор Христов, като че ли в наше време пластичната хирургия се възприема единствено като естетична.
- Пластичната хирургия в България се практикува от 1962-1963 г. В началото много малко хора са работили с пластична хирургия, и то не в областта на естетичната хирургия. Тя се развива в България малко по-късно благодарение на работата на няколкото ни хирурзи в тази обалст, както и следвайки опита на хирурзите от СССР и на тези от Запад. Първите операции, които са се правели у нас, са на белези от изгаряния, травми, вродени заболявания. Пластичната хирургия не е само и единствено естетични операции, тя помага на деца, а и на възрастни, които имат много тежки вродени или придобити заболявания и недостатъци. Необходимо е те да се оперират и поправят, защото се отразяват негативно не само върху психиката на пациентите, но може да засегнат техния говор или пък храненето им. Естетичната хирургия стана модерна у нас в последните 15 години.
- Какъв дял от пластичните операции са естетични?
- Преди години в България пластичните хирурзи в началото на своята кариера почти не са правели естетични операции, докато сега високият дял се пада на тях. Навремето обаче имаше по-голяма раждаемост и вродените дефекти и малформациите бяха по-чести, особено в затворениите кръгове на малцинствата - турското, ромското. Много повече операции на деца с дефекти правехме преди години, сега този дял намаля. Вече има и предварителна диагностика, което също може да предотврати раждането на деца с малформации и уродства.
-  Колко години опит и работа със скалпела са необходими, за да може да се нарече някой пластичен хируг?
-  Минимум 10 години, за да си сигурен, че можеш да работиш естетична хирургия - да пипаш по лицата на хората, да променяш физиономии. Поне 10 години са ти необходими, за да чувстваш себе си сигурен, че ще постигнеш добър резултат. Да си доволен и ти, и човекът, който си оперирал.
- Кои са най-често правените в наши дни операции?
- В последните около една-две години има бум при поставянето на силиконови протези за увеличаване на бюста. Явно има някакво нарушение на хормоналното равновесие и сегашните млади жени имат по-малки бюстове от тези на предишните поколения. Доста жени страдат от това и стана модерно да си ги увеличават. За това роля изиграха и фолкпевиците, на които младите жени подражават, и процентът на тези, които си поставят протези, нарасна. А освен подражанието, и комплексите могат да те подтикнат лесно да пристъпиш към това решение. Голям процент са и операциите, които се правят на лицето. Най-често при младите хора това е корекцията на носа. Повече са жените, но не е малък процентът и на мъжете, които страдат от комплекса, че носът им е голям или крив. Другият често срещан проблем са клепналите уши. Следващите по изпълнение са операциите за подмладяване, които се правят след 45-50 - годишна възраст. И при тях повечето пациенти са жени, но все повече стават мъжете, които се чувстват неудобно при напредване на възрастта. Немалко са операциите за корекция на предната коремна стена.
- Какви грешки е възможно да бъдат направени при пластична операция?
- Грешките могат да бъдат и от страна на доктора, но и от страна на пациента, ако той не е взел правилното решение. Например ако пациентът има фиксидея, а няма нужда от хирургическа намеса, докторът трябва да намери начин да му го обясни и да го разубеди. Имал съм такива случаи на хора излезли извън нормалните граници, които искат несъстоятелни неща. За съжаление такива пациенти могат да си намерят друг пластичен хируг, който да се съгласи да извърши желаното от тях. Иначе при различните операции лекарските грешки могат да бъдат различни. Може да не се вземе правилното решение - например колко голяма да е протезата, как точно да се промени носът, за да изглежда адекватно на даденото лице. Трябва да се преценят точно от хирурга всички етапи, през които да премине операцията, за да може крайният резултат да бъде добър.
- Идват ли при вас пациенти, които са останали недоволни от други хирурзи или които трябва да "поправяте"?
- Да, почти при всеки са идвали такива пациенти, които са били преди това при нелицензирани специалисти или пък им е поставен материал, който е некачествен или неразрешен. Преди време имаше период, в който двама-трима пластични хирурзи и не съвсем такива поставяха на пациентите материал, наречен хидрогел. С този хидрогел се нанесоха много щети върху пациентите, получиха се много грешки. Няколко хирурзи поставяха този материал в областта на бюста, на лицето, на устните, дори и в областта на мъжките полови органи. А след време стана ясно, че почти във всичките случаи се получиха усложнения. И този материал трябваше да се маха - къде по-успешно, къде - не, но не можеше да остане в телата на пациентите. Най-лошото беше, че хидрогелът, поставен в гърдите, не можеше да се премахва самостоятелно, а се налагаше на някои пациентки да се премахне цялата гърда, а това е ужасен удар върху една жена. Проблемите бяха много упорити, налагаше се да се правят по няколко операции.
- Какво бихте препоръчали на пациентите, които искат да се подложат на пластична операция?
- Съветвам хорота задължително да отидат за консултация при няколко лекари, които се занимават с тази дисциплина, и да преценят кой отговаря на техните въпроси така, че да им вдъхва най-много доверие. Защото само една гола реклама без покритие няма как да създаде доверие у пациента.
- Говорите за доверието, но в последно време хората загубиха доверие в българската здравна система.
- Това е вярно и не е само заради лекарските грешки, защото едва ли някой лекар умишлено би направил нещо лошо. Но системата много се комерсиализира. Започнаха да се интересуват от това кой колко ще плати, каква е клиничната пътека, ще се вземат ли пари от нея. Заради тази комерсиализация нещата много се усложниха. Получават се грешки и хората съвсем естествено са недоволни, особено ако резултатът е негативен или, не дай боже, се стигне до смърт. Нещо страда в тази система, не съм сигурен, че е правилно финансирането чрез клинични пътеки.
- А къде е тук държавата, нали имаме здравно министерство, здравна комисия?
- Мисля, че делът от БВП, който се отделя за финансиране на здравеопазването, е недостатъчен. Това не е единственият ни проблем, но в нормалните държави парите, които се отделят, са многократно повече.
- Преди 1989 г. българинът май имаше повече доверие в здравната система.
- Сигурно е така, защото здравеопазването беше изцяло държавно и безплатно. Нещата не опираха до пари пряко от джоба на пациента, макар че той внасяше пари за здравеопазване. Нещата бяха регламентирани и никой не оставаше без медицинска помощ. Не трябва да се заблуждаваме, и тогава е имало грешки, и тогава са умирали хора, както сега. Никой обаче не е съгласен хем да му вземеш парите - и то при тежка диагноза, при която е ясно, че си обречен, и накрая да се окаже, че само са те уморили по-бързо. Заради това може би е и негативизмът спрямо здравната ни система, който се задълбочава.
- Достатъчно адекватно и качествено ли е медицинското образование у нас сега в сравнение с преди 89-та г.?
- Има разлика в образованието сега и едно време, но това произтича от много фактори. Навремето медицина учеха отличниците, а сега комай всеки, който има пари, може да се запише да учи. Професията лекар се обезцени. Може би и затова хората, които искат да се занимават с медицина, намаляха. Завършвайки медицина и започвайки работа, много от нашите лекари не се чувстват оценени както трябва - и като личности, и по отношение на финансите. Затова много млади хора отиват в чужбина. Който обаче иска да има знания, ще намери начин да ги получи. Медицината е едно постоянно обучение.
- Какво трябва да се промени в здравеопазването, за да се подобри?
- Първо и най-важно е да се подобри качеството на образованието, да има повече практика. Необходими са и повече пари за здраве, както и да се повиши контролът. Това може да става по специалности, за да е ясно на определен етап конкретният човек на ниво ли е и може ли да практикува професията. Не трябва да се крият лекарски грешки, когато ги има. И трябва да има наказание, но когато грешката е наистина доказана. За съжаление при нас грешките трудно се доказват. Наяве нещата може да изглеждат по един начин, но когато започне да се разнищва един проблем, излизат и много други факти, които преди това може да не са били известни. И накрая се оказва, че нещата не са точно такива, каквито ги представят потърпевшите пациенти.