Дядо Коледа е изповедникът на децата

Близо 35 години Методи Атанасов е в трупата на Театър "Българска армия". В началото на годината военният министър Аню Ангелов му връчи награден знак "За принос към Министерството на отбраната". Отличието е за дългогодишната му творческа дейност, за приноса му за развитие и съхраняване на военните традиции и по повод на неговата 70-та годишнина. Началото на артистичната му дейност започва с участие в "Железния светилник" в Търговищкия драматичен театър. Обикалял е страната с много естрадни програми и с Ансамбъл на строителните войски. Сега се превъплъщава в ролята на Дядо Коледа в софийския Цирк на сцена. Съпругата на Методи Атанасов е пианистка. Има две деца. И както сам казва, е щастлив да бъде дядото на малкия Александър.

Цитати
"У децата има огромна жажда за внимание"
"Едно дете ми каза: "Искам да стана мутра!"

- Откога влизате в кожуха на Дядо Коледа, господин Атанасов?
- Започнах да практикувам ролята на Дядо Коледа, когото навремето наричахме Дадо Мраз, още много, ама много млад - като ученик в основното училище и гимназията. Не бях много силен ученик по математика. Затова използвах случаите да надена кожуха - тогава ги нямаше тези червени дядомразовски мантии. Надявах кожуха, един калпак и брада от памук, и Дядо Мраз бе готов. Та като слаб по математика ученик трябваше да се подмазвам на учителя по тази дисциплина, за да мина. Започвах приветственото слово така: драги ученици, аз съм Дадо ви Мраз. Тръгнах преди два часа от планината "А" със скрост 60 км в час към планината "Б". По средата на пътя спряхме с моите еленчета, за да пият вода от езерото "С". Ако пиеше само едното еленче, езерото би се изпразнило за два часа, но ако пиеха двете - за час и 30 минути. Каква еленоглътка притежават еленчетата и какво нося в торбата... И така продължавах със задачата, за да се докарам пред учителите и да разберат те, че обръщам сериозно внимание на техния предмет. Едната година задачата беше математическа, другата година от областта на физиката. Галопирах през дисциплините според случая. По-късно се представях в същата роля в казармата на Коледа или Нова година. Те, сегашните момчета, не ходят в казармата, но общо взето май имат представа какво е това чудо. Там правехме много забавни казармени чествания. Старшината играеше Дядо Мраз, джуджетата бяха от домакинската рота, имаше войници, които бяха снежанките. Даже веднъж опитаха да вкарат едно еленче в казармените помещения и заради това отнесоха наказания в ареста. Войнишки спомени. Но истинската дреха на Дядо Коледа надянах през 70-те години, когато постъпих в Ансамбъла на строителни войски, която все още нося, вече над 35 години. Тогава играех Дядо Мраз и в стария софийски цирк, който изгоря. Практикувах и в бившето читалише "Георги Димитров", което сега е фолк-клуб. Там пък играех по три представления на ден. Имах и по едно представление в Театъра на народната армията, за децата на военните. Някой от тези деца са вече 40-50-годишни.
- Уютно ли се чувствате сега като Дядо Коледа в софийския Цирк на сцена?
- Много уютно се цирквам... ха-ха-ха! Когато изляза на манежа и ме огреят тържествените светлини, душата ми се пълни, защото за децата това е истинска магия. Това, което виждат в цирка, истински ги въодушевява и те стават много по-искрени. Тук тяхното внимание е пленено от цирковите артисти, от клоуните и, разбира се, от животните - змията, гълъбчетата, понито, които могат дори да докоснат. Циркът е една невероятна и много особена магия. А и градските деца тук могат да имат истинска среща с животните, които познават единствено от книгите и телевизията. В цирка те получават реална представа за животните. А когато накрая на представлението видят Дядо Коледа, изпадат във възторг и дори излизат на манежа. Всички искат да се докоснат до добрия старец и Снежанка.
- Може ли да кажете, че ролята на Дядо Коледа е сред главните, които сте изиграли?
- И така може да се каже, макар че съм изиграл много други роли в театъра, които са ми на сърцето. Но тази чувствам особено близка. Всъщност за мен тя е мисия. Да накараш едно дете да се зарадва, не е малко. Дядо Коледа запълва в края на годината всичко това, което е отваряло празнота в детската душа. Децата очакват с нетърпение срещата с добрия старец и са готови на него да обещаят всичко. Пред Дядо Коледа детето се явява като пред изповедник, но радостно. Той е изповедникът на децата. Така го чувствам, защото срещам чистите им погледи и детската им доброта. Няма по-голяма доброта от тази, която има у децата.
- Казвате, че Дядо Коледа запълва дупките в детските души. Има ли празнота у тях?
- Има, и то много. Особено голяма липса има у децата на внимание. Родителското отношение към тях трябва да е изпълнено с повече любов и разбиране. Много лесно този контакт и тази връзка може да бъде създадена чрез книгите, чрез четенето на приказки, стихотворения, гатанки. Сега обаче децата имат по-голяма връзка с компютрите, отколкото с родителите си. Нека възрастните си спомнят, че и те са били деца.
- Искате да кажете, че във века на комуникациите всъщност родителите забравят най-важното - общуването с техните деца.
- Това е изводът. Моята мисия е да доставя за един ден, дори за една минута, може малко да е, но радост на детето, защото то е очаквало тази среща цяла година. А тази малка радост може да запълни това, което му е липсвало цяла година.
- Кое е най-интересното място, на което сте бил в костюма на Дядо Коледа?
- Пътувал съм с децата на Борис Карадимчев от "Пим-Пам" в Унгария на среща с българската диаспора. Там очакват добрият старец на 6 декември, на Св. Никола. Обикновено празнуват на огромни стадиони с много деца. Имал съм страшни, в буквалния смисъл на думата, срещи, облечен в костюма на Дядо Коледа. Това стана преди 7-8 години, когато пътувахме в Сараево, за среща с нашия военен контингент там. Чувствях се и аз като на мисия.
- Намирате ли разлика между поколенията от преди години и сегашните?
- Има разлика. И не само при децата, в чиито души зее повече празнота. Когато навремето, бързайки за спектакъл, влизах в колата, облечен с червения костюм, виждах радостните възгласи на хората, които ме срещаха. Надуваха клаксоните на автомобилите си и ми даваха път да мина с вартбурга си, за да стигна навереме за спектакъла. Това сега е невъзможно да се случи. Много е трудно сега да трогнеш един човек. Сегашните децата не искат да станат полицаи или лекари, каквито бяха желанията на предишните поколения. Знаете ли какво ми отговори едно дете на въпрос какъв искаш да станеш. Каза: политик! А едно друго заяви: аз ще стана мутра. Това ме изуми! Загубих дарслово. Сегашното ни забързано време влияе по особен начин върху мисленето на децата. Затова моля родителите да обръщат повече внимание на децата си. Да проявяват към тях повече нежност и любов.
- А вярата в Дядо Коледа?
- О, нея винаги ще я има. Това е традиция и няма значение какви са хората - дали по-скромни или пък по-богати, те винаги ще имат нужда да посрещнат добрия старец, който носи радост.
- Казахте, че това е мисия. Може ли всеки да бъде Дядо Коледа?
- Не може. Дядо Коледа трябва да е въплъщение на коледния дух, който всъщност е талантът да радваш. За да ти повярват децата, трябва ти самият да вярваш в доброто и да го излъчваш. Всъщност добрият старец идва на Коледа не само заради децата, а и заради техните родители. Да им припомни какво са чувствали, когато те са били малки и да им подскаже от какво имат нужда техните деца. Усмивката е най-доброто средство за комуникация. Затова пожелавам на децата да са здрави и усмивката да не слиза от лицата им. И да се срещаме по-често.