Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

28 Май 2015 | Четвъртък
 
вход регистрирай се

Неделник

Таланти и поклонници

Другаде в мъжко гърло такъв глас се не ражда!

Магия е песента на фолклорната формация "Бански старчета" и никой още не е разгадал тайните й

Иванка Иванова

31. Юли 2010 , брой: 174   1489   0
Снимка
"Бански старчета" на портрет. Вторият от ляво на дясно е Атанас Янчовичин

Да отидеш в Банско и да не чуеш прочутите по света "Бански старчета", е все едно да отидеш в Рим и да не видиш папата. Преди гостуването ми в стария-млад планински град запитах доста софиянци, слушали ли са "Банските старчета". Досещате се какви отговори получих! А наперен младеж със скинарска прическа ме поучи: "Госпожо, не бански старчета, а бански бабек!", имайки предвид месния деликатес.
На раздумка присядаме с Атанас Янчовичин. При него заедно вървят резбарството и хармонията от багрени звуци и ритми. Представи ми се шеговито: "Капитан на отбора "Бански старчета". "Капитанът" прибави, че в този състав са от 3-4 години. Радва се на младите попълнения - братята Костадин и Марин Бърдареви. И двамата са с висше музикално образование. Костадин или Динко по бански, дори грабнал щерка му Стефка. Свири на кларнет, саксофон, пиано и други три инструмента. Брат му е най-младият, едва на 22 години, и майсторски владее китарата и акордеона. Старейшината на групата - Павел Йонович, е на 60 години.
Завършил техникума по дърворезба, Атанас десетина години е работил в резбарското ателие в родния си град. Казва, че много дърворезбени неща из Банско са минали през ръцете му. Малките тогава дъщерички Стефи и Лени, като истински художнички подсказвали с рисунките си какво татко им от дървото да вае.
Според него и пеенето, и свирнята, и дърворезбата си искат много, много любов:

"Без обич, преклонение - нищо не става

 всичко от себе си трябва да тръгва. Тъй е при нас, "Банските старчета". Певци и свирачи сме всички. Аз съм с тамбура и тарамбука. Трима от групата сме и дърворезбари" - обобщава капитанът.
Оказва се, че "старчетата" са осмина, но когато представят прочутото банско акапелно пеене, мъжко пеене без музикален съпровод, излизат шестима титуляри.
Естествено, в началото на разговора ни любопитствам чия е идеята за създаване на феноменалния състав преди тридесетина години, а водачът на отбора сладкодумно нарежда как от деца обичали песента. На сила никой не ги е карал - отвътре, от сърцето им извирала тръпката към песенното ни богатство. Приятели създали младежка фолклорна група към читалището.
"Пораснахме и постепенно оформихме "Банските старчета". Обиколихме Европа, прелетяхме и зад океана. Миналото лято бяхме на поредно турне в Швейцария. Поздравихме с 4 концерта швейцарците за националния им празник.

Навред ни се дивят

 посрещат ни с радост и аплодисменти. Изпращат ни с покани за нови гостувания. Безпаричието обаче не ни позволява да отговаряме на всяко желание за срещи извън България."
Моля г-н Янчовичин да разкаже за рода, за себе си, и той с гордост подчертава, че много поколения преди него в бащиния род са все банскалии. Дядо му заслужено сочели сред най-тачените люде на града: "Кажеш ли дядо Стефан Янчовичин, всеки знае, че е бил от най-честните банскалии. Цял живот със стока, с животновъдство се е занимавал. Железен род на дълголетници сме. Баща ми е на 84 години, а чичо чукна 93. Горд съм с миналото на рода си. Надявам се и с моето и на децата ми бъдеще да се гордея. Сами виждате, банскалии имаме право да се похвалим с добре подредени къщи, с историята, светлите си личности от вчера и днес. Което ни дава особена българска гордост, съхранявана и предавана от поколение на поколение. Как тогава да не разтваряш очите си за хубост, сърцето, душата си за песен, музика. В този смисъл страшна е не финансовата, а кризата на паметта - родовата и духовната. Не казвам новост, че загубим ли духа, българското себеуважение, достойнство, да го наречем гордост, себе си сме погубили, обрекли на забрава, няма и като народ да ни има. От баща ми, от живота зная: Не може да има криза, труди ли се човек.
Узнавам, че знаменитите "старчета",

вечно млади и с дух и хъс

 даряват музикална омая, като изпълняват главно автентичен фолклор.
Напоследък покрай двамата братя Бърдареви включват и техни обработки на народни песни. Имат и авторски песни - на Димитър Янев. Между другото редовно аплодисменти получават тук и зад граница и за "Мера според мера" по Яворовото стихотворение, но и за песните по Вапцаровите стихове "Хайдушка" и "Крали Марко". Споменавайки за аплодисментите - точна, безпристрастна оценка за таланта на групата, шефът й припомня какъв възторг са изтръгнали дори от сцената на Международния джаз-фест "Банско 2009" през август. За пръв път фолклорна формация стъпва на джаз сцената.
Красив българин, с осанка на пирински комита и топли искри в очите, Атанас Янчовичин продължава с откровенията си. Кой знае защо опитва да премълчи как "Бански старчета" са пели и свирили на царска сватба. Заедно с Албена Вескова, солистка на "Българе", и Иво Папазов и групата му, завинаги покорили, веселили гостите на сватбата на Калина и Муньос в Боровец. Любопитствам какво е да се представят пред царски сватбари от цяла Европа, а капитанът усмихнато обяснява, че не правят разлика между величества и обикновена публика. Бърза да осведоми обаче, че аристократите слушат много по-внимателно. Като в приказките

три дни на воля се надсвирвали и надпявали

 пред сватбарите. С подаръци дарили всеки изпълнител, до девето коляно.
Според г-н Янчовичин щом 7 пъти из Европа ги посрещат едва ли не по царски, значи от първия път много са ги харесали. Оказва се, че и в Щатите си падат по якото банско пеене. "За удивление, признава Атанас, там знаят повече песните ни, отколкото в България. Бях поканен като преподавател на банското мъжко акапелно пеене да отида в САЩ. Водих половин година семинари в Чикаго, Сиатъл и в канадския град Ванкувър. Успеем ли здрав финансов гръб да си осигурим за задграничните турнета, там публиката, особено българите, естествено с похвали, благодарности ни посрещат..."
Когато потърсих г-н Янчовичин, притесних се от ранния час, а той бодро ме увери, че съвсем от малък става не по-късно от 6.00 часа, та с широко отворени очи, на ранина, да среща слънчевия изгрев. Не пропуска, каквото и да е времето, сутрешното бягане на чист въздух за здраве. Въобще пълноценно се радва на живота, на природата. Как да не повярваш, че за него светът наистина е хубав. Та нали от десетилетия с песен и свирня, с дърворезбите си, раздава на хората щедростта на своя талант.
Всички песни, изпълнявани от "Бански старчета", безспорно са му любими, но като че ли най-отпред поставя

възпева за банския Левски - Радон Тодев

Приел го е за истински човек на всички времена. А легендата за героя е увековечена в "Песен за Радон войвода".
Може би раздумката ни трябваше да тръгне с въпроса какво отличава световноизвестното банско мъжко фолклорно пеене, но предпочетох отговорът да е финален акорд.
"Бански старчета" за мен е всичко - начин на живот, младост, самочувствие. Другаде в мъжко гърло такъв глас се не ражда. Неповторима е мъжката банска песен. Може би идва от диалекта ни, от природата, от чистотата на бистроструйната река с тъй поетичното име Глазне (по нашенски - очи), от закрилника през вековете Пирин планина. Магия сякаш е песента ни."
Докато слушах изповедта на капитана на "Банските старчета", си спомних изреченото от признатия за "Крал на басите" Николай Гяуров преди години пред мен: "Не познавам нищо по-красиво от човешкия глас." Ще допълня след видяното и чутото в Банско - няма нищо по-вълнуващо от мъжката песен.


Рекламен клип с алпийски рогове

 

 

Най-четени материали

Най-коментирани материали

 

Неделник

  • Великите просветители
    Двамата братя съставят изповедна молитва за славянско богослужение при тяхната мисия във Велика Моравия, която после е преведена на старонемски език
    23. Май 2015 115
    115
    0

    Илия Пехливанов

    Когато солунските братя Кирил и Методий пристигат заедно със свои ученици във Велика Моравия като византийски мисионери при княз Ростислав по негова молба, те съставят изповедна молитва за целите на славянското богослужение. Скоро след това този славянски образец е преведен на старонемски език.
    През същия този ІХ век немската църква отменя строгото изискване всички проповеди да се произнасят единствено на латински език. За първи път вярващите християни, които скоро са приели човеколюбивата Христова вяра, получават възможност да търсят упование на своя роден немски език с изповедта си в неделната литургия.
    Оказва се, че тази изповедна молитва всъщност е дословен превод от старобългарски....

Апис