Хората - ортаци на мечешката трапеза

В България мечката не е ловен обект, но е проблемен обект за хората. Ако приложим швейцарската ловна концепция за трите типа мечки: безобидна (не нанася вреди), проблемна (нанася щети) и рискова (агресивна, напада хора) към нашите мечки, ще се получи, че безобидни има само в парка, проблемни са почти всички от двете основни популации - в Централен Балкан и Рило-Родопската област, а рискови са стръвниците, най-вече срещани в Родопите, за които се дава разрешително за отстрел. Какви са нашите мечки всъщност и колко са точно не е ясно, говори се за оптимален брой от 800-900, но са повече и се увеличават по думите на жителите от споменатите региони. 
Наистина ли расте мечата популация у нас, кои са причините, породили проблема с горския властелин, заплашени ли са местообитанията на мечките и не се ли явяват хората конкуренти на храната им, скъсява ли се дистанцията с дивото, ще се задълбочили ли  конфликта мечка-човек и има ли приемливо решение и за двете страни? На тези и други въпроси отговаря биологът д-р Петър Генов, ст.н.с. I ст.

 - Д-р Генов, наистина ли расте мечата популация у нас, или това е претекст за проблем, изискващ отстрел?
 - Проблемът с мечките се задълбочи по простата причина, че липсва хранителна база и че се увеличи числеността им. Тези дни преглеждах данни от ДЛС "Кормисош" - гр. Лъки, Пловдивска област, на една от снимките имаше мечка с 3 миналогодишни мечета. Това показва, че те се размножават добре и благодарение на подхранването, което се извършва в това ловно стопанство, а и на други места в страната, особено в Родопите, мечките и техните малки успяват да оцелеят, затова числеността им се увеличава.
- В последно време проблемът мечка-човек става доста сериозен. Какви са причините?
- Увеличаването на контакта между човека и мечката и задълбочаването на проблема се дължи на няколко причини: първата е постоянната промяна на местообитанията. Някога, и то в Родопите специално, се засяваха много култури: ечемик, ръж, овес, които бяха едни от храните и естествената база за мечките. Освен това изоставиха се много ливади и пасища, които обраснаха със забовец, орлова папрат и хвойна. Това намалява хранителната база на мечката, предвид това, че тя е всеядно, но и тревопасно животно. Затова могат да се увеличат конфликтите мечка-човек, ако нещата продължават да се развиват по този начин.
- Според вас как би се разрешил този конфликт, за да е "цяло агнето и вълкът сит?"
 - Първо трябва да се определи реалната численост на мечките. Ние бяхме предприели в плана за управление от 2005 г. събирането на изпражнения или косми от мечки и чрез ДНК анализ да се определи броят на мечките и индивидуално да се знае по пол и възраст какви индивиди обитават там. Но за съжаление в България това изследване и анализи са трудноприложими, защото са скъпи. Затова един от начините, които предложих, е да се използват фотокапани. Това са апарати с инфачервени лъчи, които регистрират денонощно какви животни има в района.
Разбира се, ще трябва да се вземат навременни мерки, защото това е дългосрочна програма. За препоръчване е териториите, обитавани от мечки, да бъдат оградени дори само с мертеци, за да не влизат т.нар. свободно пасящи домашни животни. Нужни са още  редица подобни мерки.
За съжаление - и което е реално, когато се говори, че числеността на  мечката се увеличава и има данни за това, тя трябва да се регулира. И понеже няма свободни площи за разселване на това диво животно, което е всеядно, то трябва да има някакъв план за регулиране на неговата численост, а планът за регулиране му е отстрелът.