Призраци в близкия космос предизвикват учените

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

Тайгери, синкави джетове, спрайтове, елфи - с такива полумистични имена учените кръщавали неясни за тях тайнствени явления. Те възникват в близкия космос и свидетелстват за съществуването там на загадъчен и неизяснен все още добре от науката електромагнитен "живот".
В космоса на височина от 50 до 100 километра, където няма по разбираеми причини пречки за това, светят ослепителни и чудовищни по своите размери мълнии. По-точно нещо, което прилича колкото на тях, толкова на привидения с причудливи форми.
Да се видят призрачните обитатели на околоземното пространство почти е практически невъзможно: те са много бързи. Възникват и изчезват за хилядни части от секундата. Само при дълги нощни бдения от върховете на най-високите планини и от бордовете на орбиталните космически станции и апарати е възможно да бъдат заснети процесите, ставащи в тази малко изучена все още област от атмосферата на Земята.

По-рано за появата на "нощните призраци" учените редовно се информирали от свидетелствата на пилотите от авиацията. Но учените не им се доверявали изцяло. Или по-точно приравнявали свидетелствата им към свидетелства например за наблюдения на неидентифицирани летящи обекти.
Първите достоверни данни за това, че космическите избухвания действително съществуват, били получени през 70-те години на миналия век. Обаче едва в началото на сегашното хилядолетие учените успели да получат отделни изображения на тези тайнствени електромагнитни обекти.
Така например елфите избухват като огромен червен кръг. Спрайтовете пък приличат на синкави медузи. А червените медузи, които се появявали на по-ниска височина от спрайтовете, пък били т.нар. тайгери. Синкавите джетове изглеждат като сини фонтани, разпръскващи своите "капки".
Въоръжени със скоростни камери, наблюдателите първоначално уверявали учените, че спрайтовете, тайгерите и джетовете "избиват" нагоре, тоест в точно обратно направление на обикновените мълнии.

Няколко дни преди катастрофата с американската космическа совалка "Колумбия" през февруари 2003 г. астронавтите, намиращи се на борда й, предават на Земята снимки с изображенията на субстанция с неизвестен произход, напомняща формата на медуза. Нещо повече - тя излъчвала мощно червено сияние.
Обектът бил заснет на височина 150 км над остров Мадагаскар. Първите сполучливи снимки с изображението на "спрайт" били направени през лятото на 2005 г. в Колорадо, САЩ, от сътрудниците на Пратовското инженерно училище при университета Дюк. Камерата, която можела да заснеме 5 хиляди кадъра в секунда, успяла да покаже нещо, което наистина напомняло на огромна медуза, чиято глава изстрелвала нагоре своите пипала - така изглеждали те от голямото разстояние до точката на заснемането.
Обаче, както по-късно се разбрало, и спрайтът като явление не бил много внимателно изучен и не е обяснен до днес задоволително. За да се види истинското поведение на призрака, била нужна апаратура, която да притежава направо ненормална, фантастична скорост на заснемане - 10 хиляди кадъра в секунда!
Подобна камера успели да открият и да използват специалистите по физика на атмосферата от университета в Аляска. И се оказало, че спрайтовете въобще не са медузи, а подскачащи кълба. Ръководителят на изследователската група Ханс Нилсен твърди, че ярките блясъци напомнят кълбовидни мълнии с размери на футболно поле. Отначало те летят вертикално надолу, после - отвесно нагоре. Скоростта им при това е немислимата все още за нас една десета от скоростта на светлината. 
На една от снимките се вижда, че електроматнитната субстанция... се изсипва. По мнението на Нилсен космическите "призраци" са резултат от химически съединения, способни да въздействат върху атмосферните процеси. Така например заради тях може да бъде разрушен озоновият слой и да бъде променен климатът. Обаче нито Нилсен, нито неговите колеги от Европейската космическа агенция не са в състояние да изяснят същността на този феномен. Сега те планират да поставят свърхбързи камери на борда на Международната космическа станция, за да заснемат "призраците" в едър план и от близко разстояние.
Все още за природата на тези танцуващи над нас "призраци" учените нищо не могат да кажат. Но доста определено се предполага, че тези тайнствени явления може би следва силно да влияят върху процесите в атмосферата, върху озоновия слой на Земята, върху нейния климат, а така също и да създават темпорално неочаквани химически съединения.
Възможно е нищо свърхестествено да няма в тези "привидения". Не толкова отдавна докторът на физико-математическите науки, професорът от Самарския муниципален университет Юрий Райтис публикува книгата "Похвална дума за физиката", в която се опитва да даде обяснение на повечето от известните за нас аномални явления. От гледна точка на учените НЛО-тата, кълбовидните мълнии, кръговете на житните поля и др. са проява на така наречената високотемпературна радиоактивна плазма, т.е. те представляват сбор на радиоактивни вещества, концентриращи се в атмосферата.
Тогава обаче остава открит въпросът как да си обясним случаите на наблюдение на обектите с явно техногенен произход или епизодите, показващи разумното движение на НЛО-тата по сложни траектории?