Руски мисли и "Руска мисъл"

Виталий Димарски

Получава се парадокс: след разпадането на Съветския съюз, както в продължение на 70 години се наричаше Руската империя, страната се сви до размерите на бившата РСФСР, а рускоезичният свят значително се разшири. И не само за сметка на бившите републики в СССР, където руският език въпреки че губи по естествен път позициите си, но все пак се запазва като средство за вътрешно и външно общуване. Основното е, че днес вече може да се говори за руска диаспора - доста разнообразна по социален и (още един парадокс) нацоинален състав, защото в категорията "руснаци" попаднаха всички, които говорят на езика на Пушкин. А сред тях има не само бивши homo soveticus, но и емигранти, напуснали страната благодарение на политическите и икономическите ветрове през ХХ век, и нови руски бизнесмени, за които националните граници станаха тесни.
Върху всичко това умувах не само аз, но и другите участници в завършилия в Тел Авив ХII световен конгрес на руския печат под наслова "Руското слово през ХХI век". Той събра почти 500 журналисти от печатни и електронни средства на масовата информация от половинстотин държави! Мащабите и географията впечатляват. Както и нивото на представителството: на конгреса присъстваха високопоставени руски чиновници, започвайки от ръководителя на президентската администрация Сергей Наришкин, който прочете приветствие от Дмитрий Медведев; към участниците лично се обърна премиерът на Израел Бенямин Нетаняху, а сред изказалите си имаше цели четирима израелски министри. И всички те говориха на руски!
Успях да разговарям с двама от тях.
Министърът на външните работи Авигдор Либерман е родом от Молдова, а на Обетованата земя оглавява партията "Наш дом Израел", която обединява емигрантите от Съветския съюз. Самото име на партията свидетелства за силното руско влияние. Между другото, израелските политици, в това число и Либерман, на които мнозина прогнозират в бъдеще премиерския пост, са готови да повтарят след Москва не само това.
Така например израелският външен министър не без удоволствие повтори след Владимир Путин къде и как трябва да "се ликвидират" терористите, припомняйки, че Израел, за разлика от Запада, винаги е подкрепял Русия за действията в Северен Кавказ. Друг въпрос е, че и Нетаняху, и Либерман изразиха при това недоумение от контактите на Москва с Халед Машаал. И ако премиерът се изказа по този повод горе-долу дипломатично, то неговият външен министър бе далеч по-радикален: с терористите, каза той, трябва "да се разговаря" само през оптичния прицел.
Други принципни разногласия в позициите на Русия и Израел не бяха открити. Либерман не подмина да припомни, че именно той е бил инициатор на идеята за въвеждане на безвизов режим между двете страни, което доведе до изключително положителни резултати: притокът на туристи забележимо нарасна, а наплив на руска престъпна публика, с което плашеха израелското ръководство, така и не се случи. Министърът дори настоятелно препоръча на европейците да вземат по визовия въпрос пример от Израел.
Освен това Либерман подчерта пълното съвпадане на възгледите на Русия и Израел по историята на Втората световна война. "Ние, както и Москва, сме против всякаква ревизия на тази история и решенията на Нюрнбергския трибунал", каза той. Думите бяха подкрепени с дела. През дните на конгреса в сградата на Кнесета в Ерусалим бе открита фотоизложба, подготвена от агенция ИТАР-ТАСС (която беше и основен организатор на самия конгрес), посветена на 65-годишнината от Победата. На мероприятието, разбираемо, основният работен език бе руският, в това число благодарение на окичените със съветски военни награди ветерани, станали граждани на Израел.
Още един разговор без преводач имах с министъра на информацията и по делата на диаспората Юлий Еделщейн, родом от украинските Черновци. Той призна, че първоначалната концепция за събиране на всички евреи на Обетованата земя едва ли може да бъде напълно реализирана. Пречи, в частност, разноезичието на еврейската диаспора, която често е по-лесно да се обединява не по национален, а по езиков принцип. А да се учи иврит е трудно нещо и далеч не многообещаващо, като се има предвид ограниченото му разпространение. В същото време потокът от имигранти забележимо е намалял и днес се е превърнал в тънко ручейче. "Всички, които искаха, пристигнаха в Израел в началото на 90-те", обяснява Еделщейн. Затова, според него, акцентът на пропагандата за прехвърлянето на всички евреи в историческата родина е преместен върху "дистанционна" работа с диаспората.
В разговора на състоялия се в Тел Авив конгрес така или иначе присъстваше Русия, която от известно време е загрижена за сформирането на "руски свят". Основната роля тук, без съмнение, е на рускоезичните средства за масова информация. Световната асоциация на руския печат (ВАРП) начело с генералния директор на ИТАР-ТАСС Виталий Игнатенко е един от ефективните инструменти на тази дейност, помагаща, в частност, за установяване на контакти между журналистите и редакциите. А кулоарите на конгреса бяха препълнени с различни публикации на руски език. Трябва да призная: те не са с много сили и средства за по-резултатно формиране на общественото мнение. И неслучайно сред участниците в конгреса активно се обсъждаше темата за издването на сериозен и влиятелен общоевропейски (а може би и световен) вестник.
Навремето за тази роля можеше да претендира парижкият в. "Руска мисъл". Помня, че още преди десетина години такава идея предлагаше по време на своята принудителна френска емиграция Анатолий Собчак. Но през последните години вестникът със сериозно име се превърна в обикновено малко съдържателно издание, което загуби и аудиторията, и влиянието си. А такъв вестник е необходим - като "колективен организатор" на руската диаспора.