Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Октомври 2018 | Неделя
 
вход регистрирай се

На първа страница

С ръка на сърцето за Македония

  808   0

a
a

В суматохата около т. нар. арабски революции последвалите промени там и идващите на власт повсеместно чрез избори ислямистки партии в този регион все по-отчетливото дрънкане на оръжие около Иран и, Израел, Балканите сякаш останаха в периферията на световните събития. След военните действия на територията на бивша Югославия, разпадането й и обявената едностранно независимост на Косово, световните лидери и експерти май заживяха с мисълта, че регионът е достатъчно сигурен и с малко повече енергия, политическа воля и твърди стъпки на важните водещи страни, всички на Балканите, след България и Румъния, ще станат членове на НАТО и Европейския съюз. Кой по-рано, кой по-късно, но това ще е ситуацията, която може би ще умиротвори воювалите столетия народи и те ще живеят в своите мултиетнически, мултирелигиозни държави по-скоро спокойно, ще се измъкват бавно, но сигурно от повсеместната бедност, характерна за региона.
Да, но на Балканите в момента има три държави, които наистина не функционират нормално и няма как да не се стигне до взимането на нови решения. Друг е въпросът кога. На магия и присъствието на чужди военно-полицейски части се крепи съществуването на Босна и Херцеговина, ситуацията в Косово е нестабилна поради отказа на Белград да признае независимостта на бившата си провинция и отношенията сърби-косовари/албанци на моменти са повече от взривоопасни. В същото време в Македония се случват събития, които подсказват най-малкото нестабилност и необходимост от други действия.
Вандали поругават църкви около Струга, палят ги, пишат надписи като "Гяури, за вас само смърт". Драскат вече и в Скопие, църквата "Св. Кирил и Методий" е осъмнала със "Смърт на гяурите" и обидни рисунки, а на някакъв карнавал Вевчани, в смесен район, се подиграли с исляма, но и със случващото се около кризата с Гърция и това е довело до протестни реакции както от страна на албанските партии в Македония, така и от гръцка страна.
Ние съсредоточихме своето внимание около построяването на мегаломанските паметници в центъра на македонската столица, които са част и от нашата история, защото се отнасят до цар Самуил, св. св. Кирил и Методий, Гоце Делчев и т. н. Пропуснахме обаче да споменем отчетливо, че  изграждането на площад "Скендербег" в Скопие, който вече се брои за албански, е започнало с първа копка, направена от кмета на Тирана.
Териториалното деление между двете основни етнически групи в Македония е факт и албанският фактор наистина е усвоил Македония до степен, че около Тетово, Струга почти няма православни. Едва ли не половината от Скопие се населява от албанци и те имат своите изисквания за нов договор за албанския език, дори се говори за федерализация на страната. Голяма част от това население всъщност дойде от Косово по време на войната там, а сега живее по начина, по който се живее и в Косово, с много финансова помощ от роднините от чужбина.
Македония не е единствената държава в света, която има население с различно вероизповедание или то е с различен етнически произход. Проблемът е това да не се използва за деградиращи за обществото действия, които не само ще усложнят обстановката в страната, но и ще разтърсят региона като цяло.
Да не забравяме, че в Македония се продават вестници или се гледа в национален ефир телевизия на други балкански държави, но не и от България. Нашите евродепутати акцентираха и дори предизвикаха поправка в резолюция на Европейския парламент за Македония, в която се казва, че тази наша съседна държава трябва да създаде експертна комисия с България за преразглеждане на исторически събития и да се честват съвместно исторически дати и личности. Нормално, предвид дългогодишния спор за езика на омразата, който често използват някои медии в Македония по отношение на България и поради начина, по който се присвояват събития и личности от нашата история. В Европейския съюз не могат да се допуснат държави, които не са уредили по цивилизован начин съседските си отношения. Това се отнася и до десетилетния спор с Гърция за името на Република Македония, името, с което ние я признахме първи след мирното й отделяне от бивша Югославия. Обръщането към античната история, за да се докаже идентичност, е сходно с използването на наши исторически личности, за да се вдъхва гордост в населението на страната и по този начин да се търси обединението, единството между гражданите.
Историята ни е обща, но дискусията между историците поне в началото няма да е особено приятна, ако се състои след организираните официално протестни писма на организации като Сдружението на историците на РМакедония до Европарламента.
Докато в Македония обаче се търси идентичност чрез спор за името с Гърция или взаимстване на история от нашата, България трябва да намери точната формулировка на своя стратегически национален интерес не само в отношенията с тази наша съседка, но и с другите страни на Балканите. Не случайно древните елини са оставили на поколенията фразата "Всичко с мярка".
Нерешаването на съседските проблеми на Скопие забавя влизането й в ЕС, а това не е в интерес на България. Поставянето обаче от наша страна на допълнителни условия за това членство е наистина в полза на стари зависимости на Македония, влияе върху настоящата й политика и допълнително я обременява с антибългарски настроения. Защото лесно може да се стигне до извода, че спорът за името с Гърция не се решава умишлено и в това участват някои македонски политици, свързани с миналото. Те поставят страната отново в орбитата на стари и чужди политически и икономически влияния, в интеграционен процес, свързан с някои идеи на стари съюзници за по-бързото тяхно влизане в ЕС и съответно запазване на първенстващата им роля в региона. Не е случаен и фактът, че коридор номер 8 така и не намери реализация, а това е геостратегическа ос, която се къса именно в Македония.
Определено антибългарските настроения и използването на т. нар. "език на омразата" се случва само в определени кръгове и е необходимо изчистването на такива структури в страната от чуждите на македонските граждани влияния и обремененост, които се подкрепят отвън. Не може да се каже обаче, че те са част от официалната политика на Скопие или са мнение на самите граждани на Македония. Едва ли искането за изваждане на техните агенти на тяхната Държавна сигурност е начинът за ликвидиране на тези влияния, в това число с нестихващата им антибългарска риторика. Това може да се приеме за намеса във вътрешни работи.
Подходът трябва да е друг и без залитания в крайности, защото това налива вода в мелницата на недоброжелатели на нашите национални интереси в региона и запазва статуквото. Да се поддаваме на такива провокации не е далновидна политика и работи против изглаждане на взаимното недоверие. Отношенията ни с Македония на практика остават в орбитата на поставяни от нас условия за членството им в ЕС, а това говори, че не сме в състояние да гледаме стратегически и в перспектива, което всъщност е в разрив с нашите национални интереси.
Чрез влизането на Македония в НАТО и ЕС ще дадем възможност на Скопие бързо да се отърси от старите си влияния и зависимости, ще се еманципира от познати политико-икономически орбити, които не са в наш интерес. Може би тази "безусловна подкрепа" за членство в Европейския съюз, въпреки определено антибългарските настроения в някои среди, ще съхрани повече българщината там, отколкото провежданата години наред плаха политика в интерес на криворазбрано "братство" или "славянство", което няма общо с изгражданите в съвременния свят мостове на сътрудничество. Още повече, че Македония е изправена на кръстопът не само поради бедността, безработицата, социалното неравенство и кризата в страната, но и поради трудно удържания баланс с т. нар. албански фактор.
А що се отнася до името на страната и спорът с Гърция, който няма как да скрием, че ни засяга, просто трябва да намерим и тук точния момент и начин да съдействаме за компромис, дори от страна само на Македония, за да се "отпуши" бързо пътят й към ЕС. Любчо Георгиевски дори предложи "Северна Македония" - сигурно става.
Гърция си има своите невероятни проблеми в момента и все още не е избягнала ръба на фалита. Пожелаваме й да намери изход от ситуацията, но може би сега трябва да се търси решение и на проблемите, които тя отлага във времето и пространството в името на дългосрочни цели.
Ще се справи ли нашата дипломация или тя има други приоритети? Редица събития и процеси показват, че ще има пренареждане на геополитическата карта на Балканите, света, а може би Европа. На нас ни омръзна да ни облъчват с "неосмански идеологии", "цивилизационни коридори", чуждо културно присъствие и т. н. Да си решим нашите съседски проблеми, защото ако "гори при съседа...". Да не си останем само с поговорките. Те винаги са верни.


Пътят към Европа на балканските страни се оказа дълъг и труден


Опожарената църква "Свети Никола"


Ще се превърне ли Македония в ново Косово?

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"