28 Март 2024четвъртък15:54 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Богомил Николов:

Договорите за кредит се превърнаха в договори за робство

Недемократично е потребителите да не участват в разговорите за лихвите, казва директорът на "Активни потребители"

/ брой: 43

автор:Мая Йовановска

visibility 1122

БОГОМИЛ НИКОЛОВ е магистър по политология и стопанско управление от СУ "Св. Климент Охридски" и университета "Еразмус" в Ротердам. Изпълнителен директор е на Българската национална асоциация "Активни потребители". В организацията попада случайно преди 12-13 години. Тогава, по неговите думи, е нямало много мераклии да дърпат тази каруца. Една година е вземал месечна заплата от 68 лв. Нещата обаче постепенно се променят и сега организацията активно участва в обществения живот, като защитава правата и интересите на потребителите у нас.

Цитат:
"Опасявам се Министерството на финансите да не се огъне пред исканията на банките"

 

- Господин Николов, каква е политиката на банките у нас по отношение на промяната на лихвата по вече сключените договори за кредити с физически лица? Хората се оплакват.
- Трябва да се върнем към края на 2008-а и началото на 2009 година, когато дойде кризата и се оказа, че доста банки у нас са сключили ипотечни договори, които са обвързани с обективни индекси като например юрибор (Бел. ред. - еuribor е средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро), който само за няколко месеца падна от над 4% на 1%, а в момента е 0,6%. А това означаваше, че банките всъщност трябваше да свалят лихвите на своите кредитополучатели с по 3%. За да защитят интереса си, банките започнаха да въвеждат най-различни методи и методологии, които нямат нищо общо с класическия начин на банкиране. Или, казано по друг начин, въведоха едностранни начини за определяне на лихвата. Практиките варират според различните банки, но общият знаменател беше, че ползвателите на тези услуги се превръщат в едни крепостници, които нямат абсолютно никаква възможност да направят каквото и да е. Те трябва само да следват условията на банката. В началото на 2010 година те легитимираха тази своя практика и в законова форма. Тогава беше приет Законът за потребителския кредит, в който беше записана дефиниция за референтен лихвен процент. Тя гласи така: референтен лихвен процент е лихвеният процент, който кредиторът използва като базов при изчисление на лихвения процент по кредита. Той представлява пазарен индекс или индекс, който се изчислява от кредитора по определена от него методология.
- Или-то подсказва, че ни изпращат в неизвестното, а колкото са по-неясни определенията...
- Така се даде легална равна възможност банката да избира. И естествено тя ще избере второто. Изследване, което проведхоме в края на 2010 г., доказа, че от 19 изследвани банки у нас само три бяха устояли на това изкушение и използваха класическия способ - прилагане на пазарен индекс плюс надбавка. Всички останали бяха започнали да калкулират лихвените проценти по собствена методология, която позволява на банката едностранно по всяко време да си определя лихвата, да си определя печалбата. Така договорите за кредит се превърнаха в договори за робство.
- Има ли подобни практики в други страни?
- Който намери швейцарска или германска банка, която прилага подобна методология, нека ми се обади. Такава няма да се намери. Чували сме за подобни примери в Румъния преди 2 години и тогава е имало много разправии там. Питал съм много колеги от потребителски организации от други страни, но защото там не са имали подобни практики и проблеми, те дори трудно разбират въпроса ми. Почти всички банки у нас са чужди. Е, ако те ми покажат договори на своите майки, които прилагат същите способи, ще ги почерпя. Вън от шегата - сигурен съм, че при техните централи не могат да се намерят такива примери. Немислимо е подобна разпоредба да откриете в чужд закон.
- Какво е необходимо да се направи?
- Трябва в Закона за потребителския кредит дефиницията за референтен лихвен процент да бъде променена и да бъде приближена или уеднаквена със сходната дефиниция, каквато има в Закона за платежните услуги и платежните системи. Тази дефиниция в двата закона съществува сега в ярко противоречие. В Закона за платежните услуги и платежните системи дефиницията гласи: референтен лихвен процент е лихвеният процент, използван като основа за изчисляване на приложимия лихвен процент и който произтича от общодостъпен източник, който може да бъде проверен от двете страни по договор за предоставяне на платежна услуга. И да добавя - независим от банката източник. Този източник може да бъде основният лихвен процент (ОЛП) или лихвеният процент по ценни книжа, емитирани от държавата България, или най-различни други възможности, които до някаква степен обективират средата и не зависят от търговските банки. Банките могат да кажат: ние имаме и други разходи, които не могат да влязат в тези индекси. Естествено, че имат. Този индекс не може да дава точна оценка на стойността на ресурса на банката. Ето тук може да има конкуренция между банките.
- Беше направена работна група от представителите на правителството и банкери, които ще обсъждат идеите на финансовия министър Дянков за лихвите. "Активни потребители" също поискаха да участват в тази група.
- Банкерите много харесаха законодателния комфорт, който им даде дефиницията в Закона за потребителския кредит. И когато видяха, че се надига обществена съпротива и дори се дадоха конкретни предложения, веднага скочиха и започнаха да правят срещи и с президента, и с премиера. След втората среща съобщиха, че се създава работна група, която да обсъди направените предложения. Това ни разтревожи, защото на практика се създават предпоставки банките на тъмно да договорят нещо. Опасяваме се Министерството на финансите да не се огъне пред техните искания, защото те от 15 години насам размахват едно и също плашило - стабилността на банковата система. Всяко едно предложение за реформа, за регулация се отхвърля с аргумента, че системата ни е стабилна и тя трябва да остане такава. И че всяка една мярка може да разклати тази стабилност. Организацията "Активни потребители" поиска да участва, защото не може потребителите, тези, заради които се прави всичко, да не присъстват и да не участват в работната група. Не може да не участваме в диалога, в тези дебати. Трябва да могат и потребителите да си кажат думата, да си кажат болката, защото това би било недемократично.
- Само промяна на дефиницията за референтен лихвен процент стига ли или са необходими и други промени?
- Нашата цел е да има реална конкуренция между търговските банки. Това означава потребителят да има възможност да избира между банковите продукти не само до момента, в който си дава подписа за 25 години, а да може на втората или третата година от сключването на договора, ако вече условията не го устройват или друга банка предлага по-добри, да може да рефинансира кредита си и да премине към друга банка.
- Това става и сега.
- Да, формално няма пречки, но на практика се оказва, че именно таксите, които прелагат банките, представляват пречка. Защото за да приключат отношенията със старата банка, хората в много случаи трябва да платят такса за предсрочно погасяване. След това, за да кандидатстват пред друга банка, плащат такси за разглеждане на документи, за оценка на имот, за усвояване на кредит - каквото и да означава това, такса за ангажимент, за годишна поддръжка и т.н. Ние смятаме, че тези такси трябва да имат икономическа обосновка и въобще да не се събират. Или ако имат някаква себестойност, да си бъдат калкулирани в лихвата. По този начин ще се подобри прозрачността за потребителите и те ще имат много по-ясна представа за цената на кредита и на конкурентните продукти. Защото само така могат да избират и да оказват въздействие върху пазара. Според нас ако се приложи тази мярка, може в първия момент тя да има обратен ефект върху лихвите, но в средносрочен период засилената конкуренция ще създаде условия за намаляване на лихвите.
- Защо клиенти на банките, които са недоволни, изключително рядко си търсят правата в съда?
- По данни на юристи в България в момента се водят около стотина дела, които се отнасят до необяснимо или до едностранно изменение в лихвените проценти по вече сключени договори. До момента има три решения по такива дела - едно в Русе и две в София, на първа инстанция. Сега се обжалват и вероятно в близките две години няма да видим влязло в сила решение на Върховния съд. Очаквам през тази година да има още решения на първа инстанция в полза на потребителите. Това, което ни безпокои, е, че голяма част от хората са осъдени да не могат да потърсят правосъдие поради неговата висока цена. Те нямат достатъчно доходи. Колкото и да са ощетени, не могат да си позволят да платят държавната такса, адвокатския хонорар, евентуалните разходи за експертизи, и се отказват от правосъдие. Това не остава незабелязано от другата страна и тя си дава сметка, че дори и двама-трима потребители да осъдят банки, това е като комар върху гърба на слон. На банките това няма да им направи особено впечатление. В други държави има създадени фондове за правна защита, които заемат средства на хора за водене на дела, които те впоследствие връщат, за да може фондът да се регенерира. Необходимо е и у нас да има масова съдебна практика, защото това може много силно да дисциплинира играчите на пазара. Защато в момента условията на договорите не само не са разбираеми, но и за специалистите е много трудно да вникнат в тях. Пълни са със сложни, неясни и разтегливи понятия.
- Това доста се обсъждаше преди време. Станаха ли по-разбираеми договорите с банките?
- Не, напротив - стават все по-сложни. Затова все повече държави търсят механизми, варианти за създаване на някакви рамки. Миналата година в САЩ е бил приет закон, с който се въвежда образец, типов договор за кредити, който задължава всичките институции да следват този формат и да се различават само в отделните си стойности. Подобно нещо направи ЕС с директивата за потребителския кредит, където при сключване на сделка кредиторът е задължен да предоставя информация в т.нар. единен европейски формуляр. Той представлява таблица, в която потребителят може да сравни различните оферти. Но това не е целият договор, а само оферта. Всякакви рискове, рискови ситуации и хипотези в рамките на договора, разбира се, са изписани в благоприятен за кредитора дух. Затова ни е необходима съдебната практика и гласност. Само това ще има превантивен ефект.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ