Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

24 Септември 2018 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Позиция

Има ли социална енергия обществото ни?

Трябва не само да оцеляваме, но и да просперираме

Зорница Илиева

27. Февруари 2012 , брой: 48   536   1
Снимка
Българското общество се събужда

Често напоследък се сещам за една теория на мой добър познат, според която негативните черти на българина се дължат на факта, че страната ни се намира на кръстопът. Всеки, който е минал през земите ни, е оставил гени, които, хаотично размесени, са създали българина като човек, който се огъва, мами, дори предава, но оцелява и твори, защото е създал не само "и ний сме дали нещо на света". А на Балканите са били племената, които е заварил хан Аспарух, когато е избрал устието на Дунав за нов дом, после византийци, кръстоносци, турци и всички, за които се сетите от обща култура или от уроците по история. Но че ние

българите сме странни като хора

особено личи напоследък. Седмици наред улиците в столицата ни бяха непроходими, обувките ни побеляха и са за изхвърляне поради някаква нелепа сол, докарана незнайно откъде, но явно изгодна за някого. Боклукът от малките улици стоя с дни, защото бе невъзможно машините за събирането му да влязат в тях. Градският транспорт, който и без това едва "събира десетилетна душа", продължава да се влачи с омръзнали на всички закъснения. Студът и снегът парализираха дори стотиците улични кучета и те се пъхаха по входовете на панелките. А в това време виден наш социолог твърдеше, че рейтингът на кметицата се вдига, че масово я харесват и тя е едва ли не "светлото бъдеще" на новите столичани. Жената е приятна, не е замесена поне до момента в постоянните скандали от всякакъв род, най-често корупционни, когато става дума за столичната община. Среща се с представители на всички партии и намира отговор на въпросите им. Сигурно има своите качества като учител, директор, министър за малко, както и като организатор, т.е. кмет. Но пред очите ни София остава мръсна, затрупана от планини втвърден сняг или размекнала се от топенето му кал, "Пирогов" се пълни с пострадали по хлъзгавите улици, паркове и градини са неизползваеми по същата причина, кошчета за боклук не се виждат, защото и без снега са "кът" или счупени. Хората не познават онези миниатюрни камъчета, с които ръсят тротоари и улици по Европа и които имат екологичен, т.е. естествен произход. Всички пустосват държавата и живота си поради тези неуредици, а рейтингът на най-важния жител на столицата ни се вдигал напоследък. Това си е чисто наш български принос в социалната логика, ако има такава.
Висок рейтинг има и нашият еврокомисар, а тя просто не участва в нашата вътрешна политика, освен когато има някакви PR-задачи или просто поредната природна драма не накаже българи за несвършената работа от чиновници. Еврокомисарят ни е компетентен и си е съвсем на място в ЕС, но ние научихме за съществуването му само защото предишният ни кандидат се провали в амбициите си. Сигурно за нас е важно, че там някъде нашият човек се справя и разнася славата на Отечеството. Но ние живеем тук и страдаме от нерешените социални и битови проблеми не само в столицата. Нашият живот преминава

от скандал на скандал, от гаф на гаф

на този или онзи политик или просто управленец, а рейтингите им се вдигат. Не става въпрос, че социолозите, като някои журналисти, са се превърнали в слугинаж или в изпълнители на поръчки. Не, просто хората наистина отговарят по този начин на поставените им въпроси. Харесват си ръководители, които дори и да не променят напрупаните с години стереотипи, могат да показват активност и демонстрират загриженост за ближния. Всъщност продължават наследена практика без мисъл за резки движения.
Социолози и експерти внушават, че българинът търси винаги силната личност, водачът, който като Мойсей ще ги изведе през пустинята на мизерията и с него ще загърбят прехода без собствени усилия. Дали именно онези съвкупни гени са причината да мислят, че нищо не зависи от тях, че всичко се случва независимо от тях, че ще става онова, което някой някъде на тъмно е решил и не си заслужава да се хабят за онзи, дето духа. Да се надяват, че някой отвън ще помогне, е стара практика. Да са убедени, че "великите" и без това нареждат пасианса и не питат какво ние искаме или ни трябва, е вкоренено в съзнанието на поколения българи. Наистина ли кръстопътят на земите ни е нашата прокоба за падения и висоти, които даже ни е страх да споменаваме. Защото сме си и суеверни. Едва ли можем с такива "теории" да обосновем натрупания през годините негативизъм към всичко в държавата ни, да оправдаем разединението на нацията, сриването на националния дух и липсата на онези ценности, които ни крепяха и през по-сложни времена. Причините са много, стари и нови, но време за тюхкане няма. Посипването на главите с пепел също няма да помогне. Заклеймяването на онези, които всички знаят, че разграбиха де що имаше по-ценно, ще си остане само за собствена консумация.
Наистина е време да погледнем с други очи, ако искаме да ни има. Дори арабите излязоха по улиците с желание да променят нещо в притихналите си под тоталитарни режими държави. Дори проспериращите в сравнение с нас испанци, французи, англичани, гърци и др. манифестират по площадите на столици и градове, за да принудят управляващите да насочат поглед към проблемите на хората. Защото безработицата, сривът на средната класа, следствие от кризата в икономиката и финансите, връща обществата в забравени от години времена и

поставя бъдещето на младите на карта

която е губеща при всички игри. Когато става въпрос за младите, наистина не трябва да им внушаваме, че "преклонена главичка сабя не я сече" или че "срещу ръжен не се рита". Защото това може и да ни е спасявало като нация през отдавна минали периоди от нашата история, но сега е време динамично, време на геополитически или геоикономически промени, които наистина могат да ни сринат като държава, ако оставим националната си съдба като разграден двор. "Каквото човек сам си направи, никой друг не може". Дори и да се опитват отвън, можем да се справим, ако енергията на хората ни се активира, ако се насочи правилно, ако мислещите хора излязат от домовети си, за да споделят най-малкото знания и опит, който може да даде други измерения на националните ни черти.
Географското ни положение нека си остане за постигане на национални интереси, а хората ни да повярват,че можем да ги защитим. Има ли енергия обществото ни да се справи с такива задачи в собствен интерес? Всеки може да отговори сам за себе си. Друг е въпросът с лидерите - има ли ги и какви ни трябват, за да можем не само да оцеляваме, а и да просперираме. Май това трябва да ни е национална задача в близко бъдеще.

 
 

 

Аз мисля, че българинът се

Аз мисля, че българинът се спасява поединично и може да оцелява само като е самичък, и не вярва на никого. Причините за тези черти на българина са византийското робство, пет вековното турско робство и 50 те  години социализъм. Поначало българинът или по точно прабългаринът е бил колективен, но не в държавен колективизъм, а в отбор от индивидуалисти, където хората са били срещу обща цел - враг, работа, деца. В последствие с византийското робство, българинът е загубил колектива си от индивидуалисти. Предполагам, че византийците са се стремели да премахнат в манталитета на българина да е задружен. Турците пък са клали българите, ако са заедно или са се обединявали в някое общо дело или работа. И българинът е бил и предател и по турчин от турците, и е клал българите, както турчин не го е клал. но се е спасявал винаги сам, като се е подмазвал на турците, а е бил душманин на другите българи. През Възраждането българинът  е започнал да се замисля за ценностите си и са се появили по будни и образовани българи, които са сеели семето на християнската култура на Европа. България се освобождава от турско робство и поема по европейски път, но с манталитет, който е бил всичко друго, но не и европейски. И все пак се е създал елит, който е водел нацията ни по по цивилизован път, и с християнски манталитет. Но с идването на 9 септември 1944 година, този елит на България е бил избит от народния съд и маргинализиран като буржоазен и е бил изселен и интерниран по селата. Идва нов бюрократичен манталитет, който е бил противоположен на християнския манталитет. Имало е много агенти на 6 то управление, които са слухтели за всяка стъпка на хората. И пак почва спасяване по единично. Последна крепост на българина беше семейството или семейството е моята крепост. Но и семейството беше разбито от матриархата който се наложи в България, църквата не действаше и както знаем, целия Свети синод е бил от хора на ДС. Никой не се доверяваше на никого, всеки се спасяваше поединично. А сега искаме да сме сплотени, единни, задружни. Но как да стане това? Ако някой каже нещо, то веднага се казва на другите, явно или тайно и хората се настройват един срещу друг. Плетат се интриги между колегите в работата може да вирее само шуро баджанащината и ти на мене, аз на тебе, като се краде.. А сега и корупцията, която замести връзкарството. Изобщо не ни пречи географското местоположение, а ни пречи , че в нашите земи се е налагало православието, богомилството, исляма и социализма, които са едни от най - големите злини на човечеството. Може би православието е било нещо по добро, но то винаги разделя и е разделяло класите едни от други и двете класи - феодали и крепостни - са били отделни общности. Защото православието е  феодално християнство. А на нас ни трябва Реформация на феодалното християнство и създаване на съвременно капиталистическо християнство, каквото е например протестантизмът, който е реформирано християнство. Ама кой да го създаде? И има ли такъв авторитет сред българските православни  християни, който да направи тази Реформация. Ето тази вечер е Сирни заговезни, а по телевизията дават кукери, които гонят злите духове и дават християни седнали на трапези да чревоугодничат. Това ли е християнството, или религията в България? Или сме някакви първобитни хора, които гонят духове?

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"