Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

21 Септември 2018 | Петък
 
вход регистрирай се

Книги

Поетична автобиография

И двата тома избрани стихове на Орлин Орлинов са превърнати във високохудожествена легенда за живота

Ана Александрова

3. Март 2012 , брой: 53   2366   0
Снимка


"Карнавал" и "Обувки за рая" са заглавия на двата тома избрана поезия от Орлин Орлинов. Подборът и редакторството са осъществени от Драгомир Шопов, художественото оформление, с илюстрации от Евгений Босяцки, принадлежи на Яна Орлинова, издателството е "Н. Й. Вапцаров". Отгърнем ли първия том, озаглавен "Карнавал", ето как се представя пред читателите поетът в творбата си "Автопортрет": "Нито бедняк, нито имотник,/ наивен шахиншах без власт,/ един общителен самотник/ - това бях аз".
И какво ни предлага избраната поезия на твореца? Одухотворено песенно вживяване в околния свят, литературно обкръжение още в ранното детство, духовно битие, обрамчило и вдъхновило безспорните поетични възможности на един роден поет. И двата тома избрани стихове са превърнати във високохудожествена поетична легенда за живота, в неговите вълнуващи природни и нравствени аспекти. Властно покоряват словесните изображения на одухотворената природа - една завладяваща картина, на чийто фон се разиграват стълкновенията на личността с досадния мрак на всекидневната суета, властваща чрез покоряващи словесни изображения. И ето "Блъф": "А този, дето като плъх се свива,/ в хралупа, който хрупкаше зърна, излиза, че оказвал съпротива,/ тъкал на тъмно светли знамена,/ за да ги вее гордо и спокойно,/ готов за демокрация да мре/ и с три ръце, насред полето бойно,/ в митична поза лаври да бере..." Къде е опората? Противопоставят се словесните изображения на одухотворената природа - една завладяващо обрисувана картина, на чийто фон се разиграват стълкновенията на личността с безумствата на алчността, покоряващи битието. Изгрява светликът на обичта, осеняващ жаждата за духовна красота, и в стълкновението с мрака се очертава един болезнен в съкровенността си поетичен свят, осенен от човечността, към която духът жадно се стреми. Словесните изображения завладяват с изтънчената си музикалност, осенени са от вродена хуманност. Покорява одухотвореното живописно-песенно вживяване в околния свят. И двата тома избрана поезия се превръщат в покоряваща поетична легенда за живота, в неговите властни, природни и духовни аспекти.
Доказателство за дарованието? Ето: "И този пух на юнските тополи/ и шепота на жълтата вода,/ и трепета на първата звезда/ - да си добра - дори небето моли..." И в противовес на възвишената изповед - "Скреж": "И хаоса ежеминутен/ на мъчното ни битие/ скитосва като вълк залутан/ из белоснежното поле..." Не можем да не се съгласим с поета, че "поезията има проста и ясна магия..." "И едничката твоя награда/ са няколко късни слова..." Занизват се откровенията на дарованието, понесли читателя към среща с вятъра, който "като вълк залутан скитосва в добруджанското поле..." Неосъществимостта на нравствена извисеност в "хаоса на мъчното ни битие" тласка поета към "тихата река". "Дошло е време да се вслушам в нея/ как ромоли невидима в нощта/ и като нея ден и нощ да пея,/ без да очаквам нещо от света". Монолог-размисъл, разкриващ светлата същност на дарованието! Прозрения, засенчвани от минутно отчаяние, отвяно от любовта, наситена от простата и ясна магия на поезията. Долавя се откровеният протест на лиричния глас, болезнено осъзнал безсилието си да се пребори с хаоса на всекидневието. Една интимна изповед, наситена от бушуващата емоция на словообречеността. И ето изповедта на поета в "Самоизмама": "Да живееш, да любиш, да страдаш/ без да чакаш медал за това/ и едничката твоя награда да са няколко късни слова..." Но... "Моите песни са слънчогледи, моите песни са птичи криле,/ те не са за критиците бледи,/ непознали небе и поле..."
Читателят е завладян от многообразните видения във въображаемия диалог, докоснал го не само със своя емоционален, но и с интелектуален заряд, заразен от честния протест на поетовия глас, осъзнал безсилието си да се пребори с хаоса на всекидневието. И е болезнено развълнуван от интимната изповед, наситена с бушуващата енергия на словообречеността. Доловил е "в хаоса ежеминутен на мъчното ни битие" трудно осъществимата нравствена извисеност. Но тотално осмислената метафорична концентрация го повежда през пластичните видения на лирическите идеи към мечтаната духовна красота и към надеждата за нейната битова осъществимост. И властно зазвучават стиховете, заредени от жива вяра: "Щом дишаш - има празник неизпитан,/ щом виждаш - има гледка несъзряна,/ невкусен плод, непреболяла рана,/ насрещен миг - до чудо намагнитен./ Словата не изричай: свърши вече!/ Хей, жив си ти! Разбираш ли, човече!"
 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"