Пирова победа

Мадан е малък град в Родопите. Тих и спокоен. Град, в който почти няма какво да се случи. Допреди няколко дни. Когато стаеното от месеци напрежение изригна. Стотици миньори, останали без заплати, излязоха на улицата. Първоначално властта и верните й глашатаи се опитаха да неглижират недоволството. Чашата преля, когато част от тези скромни, тихи и търпеливи хорица от родопското градче останаха на тъмно заради неплатени сметки. Когато телевизии излъчиха кадри с потресаващи разкази как четиричленно семейство оцелява със 120 лв. на месец. Как силни и здрави мъже разчитат на скромните шивашки заплати на жените си. Или на част от пенсията на възрастните си родители.
Така е в този град. От години. Лека-полека чезне. Някогашният славен миньорски стожер бива погубван - методично и целенасочено. Хората обедняват прогресивно. Младите бягат. Сградите се рушат, цели квартали са като призрачни градове. Някогашното славно "ГОРУБСО" линее. За разлика от сменилите се в последните години негови собственици и шефове, които нямат подобни проблеми. И никой на практика не го е грижа, че "ГОРУБСО" е Мадан, а Мадан е "ГОРУБСО". Ликвидирането на предприятието означава ликвидиране на цял град, на цяла община, на хиляди човешки съдби.
Миньорите са сурови хора. Те стискат зъби и никога не се оплакват. Но не могат да понесат болката и обидата, когато някой, било то и работодателят им, казва, че са мързеливи. Защото фактите говорят друго. Тези миньори, които не за пръв път в последните години остават без заплати с месеци наред, много пъти бяха лъгани. И за парите, и за условията на труд. Пред тях заставаха министри, собственици, техни представители. И обещаваха...
Вчера Трайчо Трайков обеща, че протестиращите ще получат част от заплатите си в понеделник. Необяснимо е защо "ГОРУБСО"-Мадан има загуби, след като експлоатира двете най-богати рудни находища в региона и цените на металите са добри, коментира икономическият министър. Едва ли има по-важен въпрос. Задаваха го и миньорите. Преди години. Преди няколко месеца попитаха началниците си кога ще си получат неизплатените от м. май заплати. Отговориха им нагло: когато скочат цените на металите на световните борси. Те скочиха, но заплатите на подземните работници така и не се появиха. Децата за пореден път тръгнаха на училище със старите анцузи, а местните магазинери отвориха нови тетрадки за вересиите.
А какви времена помни този град. Години, в които минният техникум имаше по 700 и повече ученици - кадри за минната индустрия. Когато местната болница раждаше светила в медицината, които най-престижните пловдивски и софийски болници "гълтаха като топъл хляб". Когато генералният директор на "ГОРУБСО" беше със статут на министър. Когато всички апартаменти бяха пълни с хора, а не като сега - тъмни и пустеещи.
Въпреки последните обещания на двама министри - Трайчо Трайков и Тотю Младенов, изпратени да "гасят пожара", миньорите казаха, че повече не вярват на думи. Същите тези министри къде бяха преди месеци, когато "старият нов" проблем отново се появи? Дано този път миньорите да удържат! И да не се поддадат на поредното "лъжливо овчарче". Защото то това иска - да няма протести, да хвърли по 1500 лв. на калпак и да остави на собственика да се оправя. А той кожата си мени, но нрава...
"Успехът" на Трайчо Трайков вчера не е решение на проблема с "ГОРУБСО" и Мадан. Победата ще е пирова. Ще бъде жалко, ако обещаните и платени заплати изчерпят "казуса". Миньорите се нуждаят от подкрепа. Държавна подкрепа и гаранция за бъдещето. Градът се нуждае от защита. Той има бъдеще, мините имат бъдеще. Хората в Мадан имат бъдеще. Има ли държавници, които най-сетне да проумеят това?