Търсят се 1,7 млрд. лв.

В последните няколко седмици трескаво се заговори за това, че през януари 2013-а предстои плащане на близо 1,7 млрд. лева по външния дълг на страната ни. Според експертите има три основни начина за плащане на външния дълг - от приходи в бюджета, емитиране на външен и/или вътрешен дълг, от фискалния резерв. Стана ясно, че идеята на финансовия министър Симеон Дянков как да се извърши това плащане гравитира около това парите да се вземат от Сребърния фонд, който е част от фискалния резерв. Да, ама немалко експерти предупреждават, че това е опасно, защото фискалният резерв е спаднал под 4 млрд. лв.
Фискът е апетитна хапка. Това са парите, които българските правителства са спестили през последните години, или казано иначе - не са успели да профукат. По време на парламентарните избори през юни 2005 г. фискалният резерв е малко над 5 млрд. лв. Неговият връх бе в края на октомври 2008 г. - над 12 млрд. лв. Дянков пое резерва с над 8 млрд. лв. Сега обаче той се е стопил до под 4 млрд. лв. След като платим облигациите по външния дълг, страната ни няма да разполага с фискален резерв, заяви бившият финансов министър Пламен Орешарски. "Предупреждавам от началото на 2010 г., че правителството с огромно удоволствие харчи спестени от 3 предишни правителства фискални резерви. Тенденцията е след една година да нямаме никакъв фискален резерв, това връща страната ни в периода непосредствено след 1997 г., когато стартирахме от нулев фискален резерв и с много усилия той беше достигнал прилични равнища", каза Орешарски. Досега на Бойко-Борисовото правителство му беше лесно да има харчове, защото имаше натрупан фискален резерв. Сега обаче равнището на фиска е много ниско и не бива да спада повече.
Действия в обратна на този посока обаче вече има от страна правителството, защото подготвиха промени в Закона за Сребърния фонд, които позволят използването му до 70 на сто за инвестиция в ДКЦ. Същевременно още при обсъждане и приемане на бюджета за тази година от финансовото ведомство смятаха, че едва през 2012-а ще ни е необходим нов външен дълг, и заложиха за всеки случай възможност за до 2 млрд. лева. 
Преди няколко дни и председателката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова заяви, че за плащане на външния дълг трябва да се търси заем - външен или вътрешен. Тя каза още, че за плащанията на външния дълг е възможно да участват и пари на Сребърния фонд. Стоянова обаче се оправда, че не бива да се смята, че цел на промяната на Закона за Сребърния фонд е именно неговото използване за изплащане на външния дълг.
Друга идея откъде да се вземат парите, дошла от редиците на управляващите, е тази на икономическия министър Трайчо Трайков. Той обяви, че има възможност с приходите от продажба на дружества от енергийния сектор да се осигури финансиране на плащането по външния ни дълг. От приватизацията на миноритарния дял на Български енергиен холдинг Трайков очаква най-малко 1 млрд. лв., а от продажбата на миноритарните дялове от електроразпределителните предприятия, управлявани от Е.ОН и ЧЕЗ, може да се осигурят приходи поне от по 80-90 млн. лв. Трайков каза, че в крайна сметка финансовият министър ще реши каква част от сумата от бъдещите сделки с енергийни държавни активи би могла да бъде отделена за плащането по външния дълг. Според експерти обаче би било много "хубаво" да разчитаме на средства от приватизация и да похарчим част от Сребърния фонд, но трябва си дадем сметка, че през миналата година приходите от приватизация бяха малко над 400 млн. лева. За тази година може да се очакват не повече от тази сума. А това означава, че няма да се покрие кой знае какъв дял от средствата, които са необходими.
Как да се постъпи, за да се набавят средства за плащането по външния дълг, попитахме бившия икономически министър Петър Димитров, бившия заместник-финансов министър Георги Кадиев и икономиста проф. Чавдар Николов.

Петър Димитров:
МВФ е най-евтиният източник

- Господин Димитров, откъде да се вземат парите за плащанията по външния дълг в началото на следващата година?
- Отговорът на този въпрос зависи от това кой е най-евтиният за нас източник на толкова пари. А това е Международният валутен фонд (МВФ).
Опитите да се набавят парите, като се откраднат от Сребърния фонд, са, меко казано, неморални. Защото те ще бъдат взети, ще се използват, а после ще трябва да бъдат възстановени и върнати заедно с лихвите от българските данъкоплатци. Иначе правителството не би се радвало да вземе пари от МВФ, защото фондът ще има изисквания, които настоящите управляващи не желаят да спазват.
- Фискалният резерв доста поизтъня. Ако се вземат парите от Сребърния фонд, пред какви рискове се поставя финасовата стабилност на държавата?
- Има опасност да останем без резерв и не бихме могли да посрещнем каквато и да била по-сериозна криза, без значение - външна или вътрешна. Финасовата ни стабилност всъщност беше наличието на фискалния резерв, който сега се изчерпва с юнашки темпове.
- Не трябваше ли по-отрано да помислят управляващите откъде ще вземат тези пари?
- Това би го направило едно правителство, което планира дейността си и развитието на държавата. В коя област сега се прави така? Сегашният планов цикъл е от сутрешните блокове по телевизиите до следобяд. При такъв начин на управление на държавата не можеш да пристигнеш навреме никъде, освен в света на хаоса. Което и се случва. При сегашната политика изобщо не се планира какво може и какво ще се случи в България.

Георги Кадиев:
Да повишат събираемостта или да разсрочат плащането

- Откъде е най-добре да бъдат набавени необходимите средства за погасяване на външния дълг следващата година, господин Кадиев?
- Да си повишат събираемостта в бюджета. Нали свързват НАП и митниците. Нали чакаха повече приходи. А то стана още по-смешно и още по-жалко. Събраните приходи през 2011 г. са по-малко от 2008 година. То скачаха акцизи, то скачаха данъци... Да вземат мерки за затягане. Ако не могат това да направят, другите варианти, които им остават, е да вземат външен заем или да предоговорят. Това се нарича на английски "рол оувър", т.е. падеж, който ти идва сега, да го разсрочиш за по-късен период. Разбира се, срещу някакви лихви, което обаче е много по-добре, отколкото парите да се вземат от Сребърния фонд. Освен че този фонд е целеви, т.е. предназначен е за нещо конкретно и не може да се ползва за друго, различно от допълване на пенсиии, е и част от фискалния резерв. Ако утре, не дай боже, се случи нещо и са необходими спешно пари, едва ли ще се преговаря с банки, а веднага ще се вземат пари от фиска. Опасно е да се вземат пари от фискалия резерв, той и затова се нарича резерв. По принцип не е лесно да се прецени кое е най-добре, защото на фискалния резерв не му се плащат лихви, но, ако се извърши "рол оувър", това ще е по-скъпо, но за сметка на това - по-сигурно. То е малко като да имаш 100 лева вкъщи и да трябва да изхарчиш 100 лева. Въпросът е да изхарчиш тези 100 лева или да вземеш кредит за 100 лв. А ако утре ти потрябват за нещо спешно и сериозно и няма откъде да ги вемеш? За по-голяма сигурност е по-добре да се направи разсрочване. Но най-доброто е да се повиши събираемостта в бюджета. Това правителство обаче не може да го направи. Контрабандата е в ужасяващи размери. Ние през 2008-а година сме обмитили 22 млрд. къса цигари, а сега обмитяват 11 млрд. къса. Двойно по-ниско. Хората не пушат по-малко. Само тук загубите от акцизи и ДДС са огромни.

Проф. Чавдар Николов:
Трябва да емитираме еврооблигации

- Професор Николов, откъде Дянков да вземе пари за плащанията по външния дълг догодина?
- Трябва да емитираме еврооблигации и да ги продадем на външния пазар. Скептичен съм към продажбата им на вътрешния пазар, защото това може да вдигне лихвите повече. Трябва да сключим нов заем. Само с рефинансиране ще се оправим, защото всичко друго, включително вземане на пари от Сребърния фонд, е опасно. Фондът е част от фискалния резерв, и ако ние заместим някакви пари, които всъщност са налични, с ДКЦ, каквото се кани да направи правителството, вървим по аржентинския сценарий. Аржентинският валутен борд се сгромоляса именно поради тази причина. Нямаме друг избор, освен да емитираме дълг основно на европейския пазар в еврооблигации. Освен това самият фискален резерв е свит до степен, че не може повече да се харчи. А Симеон Дянков го изхарчи безцелно. Той похарчи всичко, което можеше да се похарчи. Всъщност той трябваше да пази резерва за тези плащания или да сключи външния дълг още преди години, когато бяха по-евтини парите, и така щеше да стимулира икономиката. Но нищо такова не се случи. За съжаление и това, което направи Милен Велчев със замяната на външния дълг, е, че успя да струпа плащания. По-добре дългът ни да беше останал в брейди облигациите.
- Защо чак сега се повдига този въпрос, нали правителството дойде преди 3 години. Те не са ли били наясно какво ги очаква?
- И аз това се чудя. Защото във финансовото министерство си имат експерти, които ги знаят тези неща. В държавата трябва да има финансово планиране. Но ние чухме едва ли не като гръм от ясно небе, че имаме плащания по външния дълг. Това показва как работи финансовото министерство и доколко финансовият министър Симеон Дянков има представа за нещата.