26 Април 2024петък20:04 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

От театъра на войната

76 кореспонденти от цял свят отразяват безкористната освободителна мисия на Русия и руския народ през 1877-1878 г.

/ брой: 68

автор:Богомил Колев

visibility 1989

Тъй като и днес се чуват гласове относно грубите имперски подбуди за завоевателни амбиции и интереси на Русия спрямо България по време на Руско-турската война (1877-1878), най-добре е българската общественост да бъде запозната с кореспондентската дейност, отразяваща военните действия. Дж. Макгахан, който отблизо следи събитията по време на Априлското въстание до подписването на Санстефанския мирен договор, пише: "Що се касае до целта на русите, аз не забелязвам нито признаци, нито намеци за желание или надежда да обсебят Цариград или каква да е част от империята... Ако попитат от какви подбуди в такъв случай се ръководят те, като желаят войната, аз отговарям без колебание: от симпатия към страдащия народ, който им е родствен по произход, език и религия..."
Войната през 1877-1878 г. е отразявана от 76 кореспонденти, които получават възможност непосредствено да запознават европейската общественост със събитията на Балканите, известни като Източна криза. В продължение на близо две години преди началото на войната руските и европейските вестници публикуват материали за събитията на Балканите. Особено силен е отзвукът на Априлското въстание, предизвикало гнева на  хората по целия свят заради жестокостите при потушаване му. Заради това към войната е проявен голям интерес. Командването на руската армия  привлича голям брой кореспонденти от Париж, Берлин, Лондон, Милано, Виена, Мадрид, Ню Йорк, Петербург, Москва и др.
Преди войната в много европейски вестници се публикуват материали против Русия и политиката й на Балканите. За да се предотвратят слуховете, дезинформацията и опитите за манипулиране на фактите, командването на руската армия акредитира немалко турскофилски настроени кореспонденти, вкл. такива от Англия, Франция, Германия, Австрия и др. Всички са били свободни да се придвижват, но е трябвало да уведомяват за това главната квартира. Те всъщност са първите летописци на Руско-турската освободителна война. Публикациите им са източник на безценна информация за театъра на военните действия.
Ето какво пише сътрудник на руския в. "Неделя": "Неотдавна бях в Наволоки, малко селце... Посрещна ме почти цялото население... Селяните на един глас ме запитаха: "Какво ново?" Започнах подробно да описвам военните действия... Признавам, че никога в моя живот не бях виждал такива внимателни слушатели. Радост, скръб, удоволствие, негодувание - всички тези чуства  последователно обхващаха селяните и можеха да се видят на техните лица. Селяните жестикулираха, повтаряха думите ми, мръщеха се сурово, когато им разправях за турските жестокости, и весело се усмихваха, когато слушаха за храбрите подвизи на нашите войски..." След първата среща със селяните един от тях помолил кореспондента да събере всички вестници и да му разкаже какво пише в тях. Този селянин отишъл при сътрудника на в. "Неделя", макар че селото му е отдалечено на осем версти от това на кореспондента. Приемайки войната като дело на руския народ, съобразявайки се с настроенията на руската общественост в полза на справедливата война и освобождението на братския славянски народ, руските кореспонденти проявяват голямо старание и професионализъм при изпълнението на мисията си.
В Руско-турската освободителна война участват известни и утвърдени журналисти и писатели: М.П. Фьодоров - кореспондент на московския в. "Русские ведомости" и кореспондент-художник на илюстрования в. "Всемирная илюстрация"; Д.К. Гирс - кореспондент на петербургския в. "Северный вестник", американецът Дж. Макгахан и руските журналисти И.О. Сокальски и Г.К. Градовски - кореспонденти на популярния за времето в. "Голос". Военните действия най-обширно са отразени във в. "Новое время" от В.В. Буренин, В.С. Росоловски, Н.Н. Каразин, който е и фоторепортер, А.Д. Иванов - фотограф, и др. Отблизо следят събитията кореспондентът Н.В. Максимов, както и П.А. Мозалевски - репортер на "Санкт-Петребургские ведомости". Официален кореспондент на руското главно командване е Вс. Крестовски, който изпраща информация до "Правительственый вестник" и е отговорен главен редактор на изданието на главната квартира "Летучий военный листок". За "Московские ведомости" и "Руский мир" изпращат своите материали княз Л.В. Вахожский и Й. Георгиев.
На руските вестници сътрудничат и българи - Ст. Стамболов, Ст. Бобчев, П. Оджаков и др. Руските кореспонденти са 25-30, по-малко от западните. Към тях са причислени и някои художници - В.В. Верешчагин, Е. Макаров, В.Д. Попленов, П.О. Ковалевски и др. Кореспонденции изпращат и преки участници във военните действия - офицери, лекари и др., като лекаря П.А. Илински - за "Голос", В.М. Бехтерев - за "Северный вестник", полк. А.В. Пузивески - за в. "Руский инвалид". Мнозина след войната издават книги.
Английските кореспонденти, особено тези на в. "Дейли нюз", разполагат с уредени пощенски и телеграфни връзки, затова получават най-бързите и ранни сведения. Това създава условия и възможности за препечатване на репортажите от другите вестници. Репортажите на Макгахан и Фобс изпращат "сравнително пълна и точна информация".  Съвременници характеризират "Дейли нюз" като вестник, "симпатизиращ на русите ". Журналистите  наричат Макгахан и Фобс "царете на репортьорите". Сред колегите си се извисява Макгахан - не само като даровит журналист, но и "с подчертания му стремеж към истината и неговата любов към руския и българския народ".
Най-разпространеният вестник в САЩ "Ню Йорк херълд" също има свои кореспонденти. Франция е представена от пратеници на няколко вестника, сред които "Ла Франс", "Фигаро", "Льо Сиекл", "Льо монд илюстре". Има и белгийсик журналисти. Кореспондентите на Германия са предимно запасни офицери. Испания също има свой кореспондент за илюстрованото сп. "Л'устасион еспаньола е Америка".
Още по време на войната представителите на руските медии оценяват високо дейността на чуждестранните журналисти, изтъквайки ползата от тях "за разрушаването на не едно предубеждение спрямо Русия". В.И. Немирович-Данченко пише: "Дори сега малко по малко се изяснява истината за нашата мисия - пред изумените дипломати от старата школа се издига пълният със саможертва подвиг на руския народ."
Обективните репортажи на кореспондентите са резултат от непосредственото им участие в театъра на военните действия: епичните боеве при преминаването на Дунав, битките за всеки град и село, в Балкана, превземането на Плевен, София, Стара Загора, Шипка, Шейново и др. Някои дори сигат до предградията на Цариград и стават свидетели на подписването на Санстефанския мирен договор. Сред тях са А.Д. Иванов, Макгахан, Л.Ж. Шахожский, Милет, Дик дьо Ланле, В.И. Немирович-Данченко, Вс. Крестовски. Кореспондентите високо оценяват бойните и морални качества на руските войни и на фона на жестокостите на турските войски и башибозук подчертават тяхната хуманност и взаимно братско отношение между руските освободители и българското население. 
       

13 зърнари са взели 52 млн. лв. субсидии

автор:Дума

visibility 268

/ брой: 80

Войната в Украйна удвои приходите на ВМЗ-Сопот

автор:Дума

visibility 282

/ брой: 80

Хващат най-много негодни банкноти от 10 лева

автор:Дума

visibility 248

/ брой: 80

ВМРО-ДПМНЕ води на първия тур

автор:Дума

visibility 255

/ брой: 80

Расте напрежението между САЩ и Китай

автор:Дума

visibility 317

/ брой: 80

Педро Санчес подава оставка?

автор:Дума

visibility 278

/ брой: 80

Накратко

автор:Дума

visibility 208

/ брой: 80

По български

автор:Евгени Гаврилов

visibility 300

/ брой: 80

15 сергии

автор:Таня Глухчева

visibility 296

/ брой: 80

Хем най-бедни, хем богаташи...

visibility 259

/ брой: 80

Абсурдът "Боташ"

автор:Румен Овчаров

visibility 267

/ брой: 80

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ