Реакторът като семейство Зрънкови

В премиерските си години Костов много страдаше, че България нямала какво да жертва, за да заслужи приобщаването си към Европейския съюз.  Тогава той не можеше да знае, че в един ден  испанците ще се разделят дори с традиционната си корида, затова даваше пример с португалците, които се били отказали от маслиновите насаждения. Скъпата ни татковина обаче нямала какво да изкорени, за да се докаже като достоен член на европейското семейство.
Човекът беше прав. Съпартиецът му Филип Димитров вече беше разгромил земеделието и отрязал износа ни от обширни пазари като руския и арабския. Самият Костов беше разпродал за жълти стотинки три четвърти от промишлените предприятия, за да бъдат нарязани на скрап машините и милионите да потънат в джобовете на партийни активисти. Останала ни бе кажи-речи само атомната централа в Колзодуй, но тя снасяше такива златни яйца, както се изрази преди седмица Бойко Борисов, че сините дълго не дръзваха да й посегнат. В крайна сметка обаче прежалиха малките реактори, за да се докопат до покана да преговарят за присъединяване към ЕС.
Костов поне беше ясен - каквото кажеше, това правеше. При Борисов всичко е триумф на онова поведение, което той самият нарича шменти-капели. Трудно е да се преброи колко пъти се извъртя мнението му по новата централа в Белене, а още по-сложно е да се отгатне каква всъщност е истинската му позиция. И има ли той собствено становище, базирано върху интересите на страната, или се върти като пумпал между стария и новия голям брат, но загрижен преди всичко за себе си.
Преди по-малко от година Борисов драматично заяви, че ако не се построи АЕЦ "Белене", към 2020 г. ще се срути цялата ни икономика, защото тогава няма да ги има 5-и и 6-и блок на "Козлодуй". България я чака енергиен апокалипсис с 18 пъти по-висока цена на тока. Днес обаче Борисов обяви отказ от проекта "АЕЦ "Белене" и набързо го прокара през Министерския съвет и Народното събрание. А решението си съобщил по телефона най-напред на... Иво Инджев. Това повече от скандално признание американският посланик не без ревност коментира като силно преувеличено. От което пък стана ясно каква е била причината премиерът отново да се извърти до такава степен, че да обяви "Белене" за лъжа и балкански трик.
Това отприщи почти детски възторг у милия ни президент Плевнелиев. С объркан речник като на Лили Иванова след турне в ГДР той тържествено и тържествуващо заяви, че "за първи път в своята история по един нов прозрачен начин България адресира голям проект в енергетиката". Разбираем е копнежът на държавния глава към място в историята, след като в настоящето той вече се е циментирал в хайлайфа - и политически, и най-вече икономически. Само че ще бъде запомнен навярно с непривичната за нашия език употреба на изрази, което дори не е оригинал, а умалено копие на ранния Жорж Ганчев, който обичаше да "адресира" наляво и надясно от трибуната на парламента.
Колкото до прозрачността и обосноваността, те съществуват само в президентската фантазия. Защото Дянков призна, че решението за спирането на "Белене" е взето преди година и оттогава стои на тъмно. И без аргументи, тъй като едва след това е нает скъпият британски консултант. Чиито доклади на всичкото отгоре още не са обявени, сигурно защото така е по-лесно отказът да се мотивира с уж икономическа неизгода.
Това усукване президентът нарича прозрачност. И то когато самият Борисов заявява в телефонния си разговор с президента Путин, че "не ни отива да шикалкавим". Но колкото и да не ни отива, шикалкавенето продължава. Отказваме се от нова атомна централа, но искаме руснаците да ни намалят цената на природния газ. И да бъдат така добри да ни го доставят на площадката в "Белене", където ще правим газова централа, та да запазим дружеските си отношения. А готовият и платен вече реактор ще преместим в Козлодуй. Или пък ще го продадем, а после ще си купим нов.
Ето как реакторът бе "адресиран" като ромската фамилия Зрънкови, която преди години бе изселена от Видин и обикаляше надлъж и нашир страната, но никой не се съгласяваше да я приюти. Най-вероятно беленският реактор няма да стане част от козлодуйската централа. Това намерение може да бъде блокирано не само от Русия, но и от Румъния. Русия едва ли ще доставя евтина суровина за газова централа в Белене, така ще се стигне до дупченето на Добруджа за шистов газ. Ще го добиваме по остаряла технология с тежки екологични последици. Токът ни ще е в пъти по-скъп, но пак няма да е достатъчен и от износител ще се превърнем във вносител. А икономиката ни наистина ще колабира.
Не случайно най-доволен от отказа за "Белене" е Костов. Малко е да се каже, че мечтата му да жертваме нещо се сбъдва - правителството жертва практически всичко. А уж БСП не била права, като предупреждаваше, че който гласува за Борисов, избира Костов!

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info