Мистерията продължава вече 100 години след гибелта на "Титаник"

Ст.н.с. Николай Котев, д-р по история

14 април 1912 г. - може би най-трагичната в историята на световното корабоплаване дата. Тогава потъва чудото на корабостроенето от началото на ХХ век - суперлайнерът "Титаник". Ще бъде ли открита някога тайната на тази катастрофа?
Днес за "Титаник" се знаят много неща. За времето си това е най-големият кораб в света с водоизместване от 46 300 тона, дължина 269 м, ширина 28,2 м, развива скорост от 25 възела. В построяването му вземат участие 17 хиляди работници и инженери, а самият той представлява последната дума на науката и техниката. По сегашния финансов курс цената на една каюта от първа класа достига 55 хиляди долара!
Когато "Титаник" прави своето първо пътуване от Саутхямптън - Великобритания, до Ню Йорк - САЩ, на борда си има 2223 пътници, по-голямата част от които са каймакът на тогавашното световно индустриално общество. Сред тях е и авторът на проекта - корабостроителят Томас Андрюз. 
Спуснат на вода, корабът изглежда изключително надежден и величествен - по тогавашните оценки се смята за непотопяем, тъй като се състои от лесно херметизиращи се сектори, които не позволяват на водата да нахлува. Ако по някаква причина се появи пробойна в корпуса, конструкторите приемат, че водата би заляла само повредения сектор. Оттук идва и грешното заключение, че в такъв случай на "Титаник" ще му трябват от един до три дни, за да потъне, като за това време той би получил без затруднение помощ от намиращи се наблизо кораби.
Но

съдбата нарежда развоя на събитията

 по друг начин.
Съгласно официалната версия, суперлайнерът се сблъсква с айсберга на 14 април 1912 г. в 23 часа и 40 минути и потъва 2 часа и 20 минути по-късно. По време на проведеното следствие след гибелта на "Титаник" се разбира, че корабът е лошо подготвен за аварийни ситуации, като капитанът му - старият морски вълк Едуард Смит, прави редица сериозни грешки по отношение на спасяването му. Така например още в 19 часа и 30 минути дежурният радист на "Титаник" получава съобщение от парахода "Калифорния", че в района плават три големи айсберга.
Това зловещо предизвестие на катастрофата е отминато от капитана с лека ръка и навлизайки в опасната зона, суперлайнерът дори не намалява своята скорост. А по време на самата катастрофа капитанът в критичния момент не успява да вземе единственото правилно решение - да спусне веднага спасителните средства зад борда и да направи всичко възможно за оцеляването на колкото се може повече хора. И печалният резултат не закъснява: от 2223 души, намиращи се на борда на "Титаник", загиват 1517 души, като са спасени само 706 човека. При това много от спасителните лодки са полупразни.
Първата спасителна лодка е спусната на вода едва един час по-късно - в 0 часа и 45 минути. Но днес става известен фактът, че и

спасителните лодки биха стигнали само за половината

 от пътниците - такава е увереността на корабостроителите в непотопяемостта на "Титаник"!
Към 2 часа посред нощ корабът се накренява на 45 градуса спрямо хоризонта, кърмата първоначално потъва, после се надига и корабът с носовата си част поема към дълбочина от 3800 метра. Това е краят.
А след края остават хиляди въпроси без отговор, затова тайната на гибелта на кораба вече цяло столетие вълнува обществото. Първа през 1985 г. съвместна американо-френска експедиция успява да открие потъналия кораб приблизително на 800 км югоизточно от остров Нюфаундленд. Буквално преди дни става ясно, че всъщност останките на "Титаник" са намерени при мистериозна военна мисия. За да заблудят руснаците през тези години на Студената война, американците използват за предлог издирването на "Титаник". В същото време според океанографа Робърт Балард американците всъщност търсят потънали ядрени подводници.
В нощта на 1 септември 1985 г. Балард чете книга в каютата си, когато на вратата се чука и го викат да види какво показва подводната камера от дъното на океана. Пред очите му е парният котел на "Титаник". Балард е така изумен, че едва успява да промълви: "Той наистина съществува!"
После си казва: "Намерих го!".
И веднага:

"Боже Господи, те са там!"


Сред находките на Балард са останките на знаменития германски крайцер "Бисмарк", американския товарен кораб "Йорктаун" и патрулния торпедоносец РТ-109, командван от Джон Ф. Кенеди.
Година по-късно, през юни 1986-а, са направени и първите дълбоководни снимки на "Титаник" и разхвърляното около него корабно обурудване, а до днес мястото вече е посетено от няколко научноизследователски експедиции, които успяват да направят невероятни открития. Така възникват няколко версии за гибелта на "Титаник". Ето ги.
Според една от най-известните близо до остров Нюфаундленд е потънал не самият "Титаник", а неговият близнак - корабът "Олимпик". Нещо повече - той бил потопен нарочно, за да се осъществи една от най-големите финансови измами в света.
Работата е в това, че "Титаник" е вторият кораб от серията суперлайнери, които са построени от компанията "Уайт Стар Лайн". Първият - корабът "Олимпик", е пуснат на вода през 1908 г., но няколко месеца преди първото пътешествие на "Титаник" той попада в катастрофа - сблъсква се с военен крайцер и получава големи повреди.
Компанията "Уайт Стар Лайн" се оказва в доста сложна финансова ситуация. На нея й е по-изгодно да потули случая с "Олимпик", отколкото да извърши капитален ремонт. И тогава ръководството

решава... да смени имената на корабите

 Удареният "Олимпик" под названието "Титаник" излиза в Атлантика, за да не се върне - той потъва, но донася на корабостроителите огромна за времето си застраховка. А истинският "Титаник" (позициониран като "Олимпик") плава след това дълги години, докато през 1937-а не е продаден за скрап.
Външно корабите се отличават един от друг съвсем малко, така че това се оказва възможно. И едва през септември 1985 г., когато океанографът Робърт Балард открива остатъците на "Титаник" на дълбочина от близо 4 км, истината се изяснява. Той  е поразен, виждайки, че носът и кърмата на кораба лежат поотделно, разделени от голямо поле. Именно тогава, на винта на потъналия лайнер, учените забелязват номер 401, т.е. това е официалният сериен номер на "Титаник". Ясно е, че винтовете не могат да бъдат разменени, така че потънал е все пак "Титаник"!
Другият въпрос, който мъчи дълго време специалистите, е как ледът на айсберга успява да среже доста дебелата стоманена подводна обшивка на суперлайнера. И те стигат до извода, че са

виновни тогавашните стоманолеяри

Нитовете, които закрепват листовете от обшивката на "Титаник", излизат неустойчиви - айсбергът много лесно ги прерязва.
През август 1994 г. известният американски журналист Робърт Хенън в лабораторията на Министерството на отбраната на Канада в Халифакс изучава парче от корпуса на "Титаник" с размер на чиния. Това парче, което има дебелина 2,5 см и три отвора за нитове, е извадено на повърхността и група учени решава да направи експеримент с него - да го подложи на натиск и удари. Така една от тайните е разгадана: от експеримента и направения след това компютърен анализ се разбира, че стоманата на "Титаник" е изключително хрупкава - т.е. когато корабът се удря в айсберга, плочите на корпуса не се огъват навътре, а се счупват!
Парчето от "Титаник" не става хрупкаво, след като лежи на дъното на океана почти едно столетие. Стоманата е чуплива още при постъпването в корабостроителницата, още от стоманолеярния завод. И тя става още по-чуплива в ледената вода.
Тук цитирам мненията на двама от учените, участвали в експеримента.
Керис Алън: "За да заприлича на съвременната висококачествена стомана, аз трябваше да понижа температурата й до -60 или -70 градуса по Целзий."
Джак Фергюсън: "Тогава не са разбирали какво е това хрупкаво място на счупване. Те не са знаели, че високото съдържание на сяра прави стоманата чуплива. А стоманата на "Титаник" е имала високо съдържание на сяра дори за онова време. Днес такъв кораб не би излязъл от корабостроителниците." 
Има още няколко "материални" версии за причините за гибелта на "Титаник". Някои посочват пожар, избухнал в бункерите за въглища, т.е. взривът пробива дъното и затова корабът потъва с равен кил, не се обръща на една страна, както би трябвало да бъде при официалната версия. Други пък предполагат, че в трюмовете се взривили парните котли...
     
Мистичните версии са живи и днес

Гибелта на "Титаник" създава и много версии, имащи паранормален характер. В това или онова време всички се появяват на страниците на различни издания и таблоиди. Вестник "Сън" информира читателите си, че очевидци са видели близо до потъващия кораб НЛО, което уж е виновно за катастрофата заради изстрелян от него лазерен лъч.
Периодично се появяват съобщения, че различни съвременни кораби приемат сигнала SOS от "Титаник", заблудил се във времето и пространството. А едно германско списание дори предполага, че катастрофата на суперлайнера е предизвикана от проклятие на египетските фараони. Излиза наяве фактът, че на кораба е натоварена мумията на египетска жрица от времето на Аменхотеп IV. На саркофага й е написано: "Вдигни се от сън и твоят поглед ще възтържествува над всякакви интриги срещу теб!" Може да се сетите какво е това - египетска мумия да лежи близо до капитанския мостик...
Но има и още интересни версии.
Заедно с "Титаник" на дъното на Атлантическия океан остават да лежат огромни съкровища - тяхната стойност се оценява на около два милиарда американски долара. Касите на парахода са претъпкани с ценности. Специално внимание заслужава

брилянтът "Синият Таверние"

който под голям секрет е изпратен в Америка от един френски индустриалец. Може би точно този скъпоценен камък  е причината за гибелта на "Титаник"?
Брилянтът е открит през ХIV век в Индия, в един от притоците на Ганг. Докато "Синият Таверние" се намира в Индия, той носи на притежателите му щастие, богатство, здраве, високи добиви на селскостопанска продукция. Но щом напуска пределите на родината, докарва поредица от трагедии - всички, които го притежават, загиват от насилствена смърт. Тръгват и слухове, че в брилянта е закодирано табу с проклятие - забрана да се изнася от Индия. Той е натоварен тайно, за да бъде пренесен в Америка. 
Още едно любопитно обстоятелство - един-два дни преди отплаването на "Титаник" 98 от пътниците връщат билетите си обратно в касите. По-късно те не могат да дадат някакво смислено обяснение защо са го направили. Сред тях има и такива, които разказват, че са

видели сън за гибелта на лайнера!
 
Известни са и много други мрачни пророчества за катастрофата. През 1874 г. една американска поетеса написва песен за трагичната съдба на кораб, сблъскал се с айсберг. Бившият морски офицер Морган Робертсън 14 години преди гибелта на "Титаник" отпечатва мистичния роман "Безполезност", в който с най-голяма точност е описана трагедията със суперлайнера "Титаник".
Известни са и още по-фантастични истории. През 1866 г. английският спиритуалист Уйлям Стид написва разказ за кораб, ударил се в айсберг и загубил след това пътниците си заради недостиг на спасителни лодки. А на 10 април 1912 г. Уйлям Стид се качва на борда на "Титаник", за да отпътува в рейс, от който няма да се върне никога...
     
Може би това е диверсия

Напоследък се налага една много интересна версия - тази, че гибелта на "Титаник" е резултат на диверсия. Известно е: собственикът на кораба Дж. П. Морган и лорд Гирд - президентът на компанията "Харланд и Уулф", построила суперлайнера, отказват да участват в неговото първо плаване. А те обикновено се намират винаги на борда, когато корабите им тръгват в своя първи рейс.
Може би са знаели нещо? Или пък е проработила интуицията им, както и интуицията на 98-те пътници, отказали да се качат на борда?
По време на разследването, което последвало след катастрофата, отговорникът за товаренето и разтоварването Френк Претит съобщава, че той, заедно с работници, е натоварил в бронирания сектор на трюмовете много златни кюлчета. След натоварването им "Банк ъф Ингланд" забранява оттогава до 2012 г. публикуването на всякаква информация за тези ценности. Предполага се, че златните кюлчета са заплащането за военните доставки от САЩ за Великобритания.
Тук е уместно да се поясни, че Великобритания изпитва определени трудности при встъпването си в Първата световна война (1914-1918), поради което е принудена ускорено да купува въоръжение от Америка. И именно поради това получава достоверност версията, че германска подводна лодка потопява кораба с торпеда, както и друга - че той е унищожен от мина с голяма мощност. Техническите възможности по това време са такива, че следите успешно могат да се скрият на дълбочина от близо 4 км.
В края на ХХ век се появяват нови свидетелства, подкрепящи тази версия. През пролетта на 1996 г. английската телевизионна компания "Дискавъри ченъл" и френската "Елипс програм" организират специална експедиция, като за тази цел на мястото на потъването на суперлайнера пристига изследователският кораб "Надир". В продължение на 30 дни учените и инженерите с помощта на дълбоководен апарат успяват да изследват внимателно корпуса на потъналия гигант. И тук те правят неочаквано откритие - по-ниско от ватерлинията откриват шест отверстия, разположени на най-уязвимите места на носа на кораба и всяко заемащо площ от около 5 кв. м!
Ако айсбергът беше се сблъскал с "Титаник", то той щеше да остави голяма пробойна. Затова много определено се налага мисълта, че корабът потъва бавно, със скорост почти незабележима за екипажа, който се досеща за това много късно.
След сблъсъка с айсберга в корпуса би се получила пробойна с размер от 30 кв. м, но не би могло да се появят шест такива по-малки отверстия. Така че версията за диверсия засега е най-достоверна.
Какво ще се разбере по-нататък - ще видим, защото 100 години след гибелта на "Титаник" мистерията остава...
   

Новината на деня в "Ню Йорк таймс"

"Пред нас - айсберг!!!"

Ударът в ледената планина

Потъването на "Титаник"

На дъното

Изследване с батискаф

Потъването на "Титаник"