Политически лупинги

Президентът Росен Плевнелиев вчера се изяви в качеството си на върховен главнокомандващ. На конференция под наслов "Авиацията в съвременната геополитика и стратегия на ЕС, НАТО, коалициите и държавите" държавният глава се опита авторитетно да покаже колко е загрижен за националната сигурност, но най-вече за съюзническите ни задължения. Форумът комай беше посветен на 100-годишнината на българската авиация, но чудно защо това не пролича от наименованието му. То какво ли остана и от прословутата ни бойна авиация в годините на прехода...
Обновяването на авиопарка на ВВС е наложително, заяви Плевнелиев. Заради съюзническите ни ангажименти най-вече. Пак заради тях трябвало да не спираме да осъвременяване и материалната база, и логистиката, и какво ли не. А откритието, че имаме не просто възможности, а големи възможности в областта на инженерната и авиационната поддръжка на авиопарка и авиоремонтната дейност, едва ли се нуждаят от коментар. Пак в тоя ред на мисли държавният глава си спомни, че разполагаме и с научен, и с експертен потенциал (добре, че все още си спомняме, че имахме такъв!). Красиви думи за вековен юбилей. Само дето реалността е доста тъжна. И мътна, мътна...
Само преди дни военният министър Аню Ангелов най-сетне сподели официално известната от много време истина, че многофункционални изтребители родните пилоти ще видят... на куково лято. За нови самолети търсете следващия премиер, рече и Борисов. Познатата грамофонна плоча бе заредена - ГЕРБ прехвърлиха отговорността за модернизацията на родната авиация на следващия кабинет.
Историята с покупката на нови самолети стана толкова сложна и увъртяна, че всеки месец ту военно, ту политическо лице, вместо да повдигне завесата, пуска нова димка. И така според "последната заповед" инвестиционният проект за новите бойни самолети ще влезе в МС в края на тази или началото на следващата година. И не това, а следващото Народно събрание ще получи възможността да санкционира сделката. Не защото днешната власт се оплете, не може и не знае, а защото била коректна и не искала да обременява следващите. А че бездействието върви за ръка с ликвидацията... С две думи - пътят няма да бъде извървян докрай. Дали усилията на хората, които работиха по проекта, ще отидат на вятъра, е въпрос без повишена сложност. Въпросителните обаче станаха твърде много. И комай волята за модернизация, армия и национална сигурност се изпари. Или остана единствено при военните.
На тях, хората под пагон, министърът на отбраната подхвърли смешни приказки за суми за покупка на нови самолети. Нито за 150-те милиона евро, нито за 350-390 млн. долара, за които говорят Борисов и Ангелов, авиобаза "Граф Игнатиево" ще види нови машини. Най-много някои N-та ръка. От съседни нам държави или от екзотични дестинации.
По всичко изглежда, че и в тази област ще сме в графата "момче за всичко". Ще предоставяме бази, летища, научен и експертен потенциал. Ще ремонтираме чуждото и ще си спомняме с носталгия за славното минало на 100-годишната ни авиация. Ще се наслаждаваме и на обещания за повече и по-качествена подготовка на бъдещите ни пилоти. Как другояче да разбираме красивите думи на върховния главнокомандващ за интегриране в европейските проекти и за съюзнически ангажименти. Всякак, но не и като воля за българска авиация. Което всъщност подкрепя казаното от военния министър.
А когато липсва политическа воля и желание, решение няма да има. Защото всички проекти за модернизация и обновление и на ВВС, и на армията като цяло са политически. Те не са детска мечта и прищявка на офицерите и генералите. Те са нужни на България, на националната й сигурност и суверенитет. Ако тези понятия имат стойност и не са символични за управляващите.