Чудото на Възкресението

"Ако... Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали. И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци. Но ето, Христос възкръсна от мъртви и за умрелите стана начатък... Както в Адама всички умират, тъй и в Христа всички ще оживеят"
(Св. ап. Павел, 1Кор. 15:17-22)


Почти 2000 години изследователи възстановяват брънка по брънка живота и смъртта на Исус Христос. Забулена в мъгла, неговата съдба не спира да вълнува целия християнски свят. Възкресението е сърцевината на християнската вяра и затова цялата му тайнственост не дава мира както на обикновените вярващи, така и на учени и изследователи. Периодично се появяват сензационни факти, стават популярни нови теории, разследват се неизвестни доказателства за спорни събития.


Според възприетото съвременно летоброене чудото на Възкресението се случва точно преди 1979 години. Както е добре известно, след смъртта на Исус тялото му е повито с плащаница и поставено в каменен гроб, чийто вход с помощта на специални лостове е запушен с огромен камък. Пази го римска стража, която запечатва гроба с печат. След 3 дни жени отиват на гроба и виждат, че камъкът е преместен.

Христос се явява на Мария Магдалина


Така накратко звучи историята за смъртта и съживяването на Исус Христос. Всеки елемент от нея на практика се приема като пряко доказателство за станалото преди толкова години чудо.
Преместеният камък е първото обстоятелство, което говори за възкръсването на Христос. Огромната скала не би могла да бъде преместена от човек, нито това да бъде направено тайно, без стражата да види. Затова отстраненият камък се смята за божествено деяние, изпълнено без човешка намеса.
Следващото доказателство за станалото чудо е счупеният римски печат. По това време всеки, дръзнал да наруши символа на властта на Римската империя, е попадал под жестокия удар на римското право. При доказване на провинението хората били екзекутирани веднага след залавянето им. Затова се смята, че никой съвременник на Исус не би счупил печата.
Празният гроб е третият факт, удостоверяващ Възкресението. Не само еврейски, но и римски източници потвърждават, че в гробницата не е намерено тяло.

Властите знаели за предсказанието, че Христос ще възкръсне на третия ден. В нощта на Възкресението край гроба имало около 200 души, които очаквали чудото...
В архивите на историята 13 души оставили описание на Възкресението. Най-значимо е описанието на гръка Хормизий - биограф на Пилат, яростен враг на Христос, когото нееднократно публично наричал "лъжец". Именно Хормизий пише: "...Бях на около 150 крачки от гроба. Видях стражата - двама души седяха, а останалите лежаха около огъня. Внезапно стана много светло. Скоро забелязахме, че това е движещ се светещ облак. Той се спусна над гроба и над земята се показа човек, целият облян в светлина. Раздаде се гръм - не от небето, а от земята. Стражата изпадна в ужас и легна по очи. Огромният камък върху гроба се повдигна сам. Скоро светлината изчезна и отново стана тъмно. Когато дойдохме до гроба, видяхме, че тялото на погребания го нямаше...". 

Плащаницата от Торино

През следващите 40 дни Исус се явява на повече от 500 човека на различни места, за което свидетелства апостол Павел. Броят на хората изключва възможността за халюцинации. Първото явяване на Исус е пред жена - Мария Магдалина. Тя останала пред празната гробница и започнала да плаче. По някое време се обърнала назад и видяла Исус, който стоял до нея, но не могла да го познае. След като той се обърнал към Мария Магдалина по име, тя извикала: "Учителю!". После се върнала при учениците с новината: "Аз видях Господа!".
Второто явяване на Христос е пред няколко жени, водени от Мария, майката на Яков, Саломе и Йоан. Петър пък е първият свидетел от апостолите, който е срещнал възкръсналия Исус. Евангелията обаче не дават подробно описание за срещата.
Христос се явява за последен път през този ден пред учениците си в отсъствието на Тома - вероятно в стаята, където е била Тайната вечеря. Учениците се смутили като видели възкръсналия Исус, а той ги поканил да докоснат ръцете и нозете му, за да бъдат сигурни, че е жив. После седнал и ял печена риба заедно с тях. И евангелистите Лука и Йоан подчертават, че Исус се е явил физически.
След това Исус се появява пред още близо 500 души. Почти всички трябва да са били млади хора, защото тридесет години по-късно в писмото си до коринтяните Павел твърди, че повечето от тях са още живи.

Торинската плащаница

Един от най-изучаваните и най-съкровени артефакти на съвременния християнски свят, който доказва Възкресението, е Торинската плащаница. Съвременният свят обръща голямо внимание на платното, за което се смята, че е оцеляло от времето на Месията. Сега тя се съхранява в параклис към старинната катедрала в Торино, северозападна Италия. Излага се за разглеждане на всеки 20 години.
Плащаницата е бяло ленено платно с размери 437 на 111 см и носи отпечатъците от тялото на мъж, висок 181 см. Според очертанията то е било положено върху едната половина на платното-саван, а с другата половина е било покрито. От престояването на мъртвото тяло върху плащаницата са останали следи. Виждат се както очертанията на тялото, така и следи от контузии и рани по ръцете, краката, главата и гърба. Всичко това съвпада с разказите на евангелистите за мъченията, на които е бил подложен Исус Христос преди и по време на Разпятието.
Теорията за достоверността на това доказателство обаче се разклаща през 1988 г., когато въглеродни тестове показват, че платното е фалшификат, датиращ едва от периода 1260-1390 г.
Последни разкрития в тази насока изнася наскоро в своя книга историкът от Кеймбридж Томас де Уеселоу. Той твърди, че плащаницата е истинска. Историкът открил исторически източници, доказващи, че френски кръстоносци са занесли плащаницата в Западна Европа в началото на XIII век, след като я взели като трофей от Константинопол. Освен това англичанинът се натъкнал на две не толкова известни изследвания на плащаницата от 2002 и 2005 г. Първото сочело, че тъканта е като тази на еврейските дрехи от I век, а второто, че е на поне 1300 години. Така че хипотезите за същността на торинското платно няма да спрат да предизвикват желанието на изследователите да търсят истината.

Исусовата гробница

Началото на тази година бе ознаменувано от нови открития и доказателства за чудото на Възкресението. Американският библейски историк и археолог от Университета на Северна Каролина д-р Джеймс Табор оповести наскоро, че е открил гробница, която доказва Възкресението на Исус. Той изследвал древна ерусалимска гробница, датираща от I век, с помощта на роботизирана камера. В нея са открити четири урни за съхранение на кости. Надписите върху тях са на рядка разновидност на гръцката азбука. На една от урните имало изображение на голяма риба, държаща човек в устата си. Според археолозите това е илюстрация на библейската притча за Йона. В ранните евангелски текстове именно "Знакът на Йона" бил интерпретиран като символ на Христовото възкресение.
"Ако някой ми беше казал по-рано, че в еврейска гробница от това време ще бъдат открити думи за възкръсване или изображение на Йона, бих отговорил, че това е невъзможно. Но доказателствата бяха пред очите ни, което ни накара да преразгледаме предишните си предположения", заявява проф. Табор. Затова професорът определя откритието си като най-ранното археологическо доказателство за Възкресението на Исус. Интересно е, че новооткритото място се намира само на 200 метра от друга гробница, обявена за мястото на смъртта на Исус, открита през 1980 г.
Едва ли това ще бъде последният Исусов гроб, намерен от амбициозни археолози. Ентусиазирани учени, консервативни теолози, търсачи на силни усещания най-вероятно ще продължат своите изследвания за раждането, делото, смъртта и Възкресението на Христос още векове наред.