С България ни свързват много общи неща

Долгосюренгийн Дагвадорж e легендарен монголски сумист, който под японското си име Асашорю (Син дракон на утрото) става 68-ият и първи монголски "Йокодзуна". Роден е на 27 септември 1980 г. в Улан Батор и е най-младият носител на най-високия ранг в сумо йерархията през януари 2003 г. Спечелил е 25 Купи на Императора и постижението му е трето в историята на сумото след японците Тайхо (с 32 трофея) и Чионофуджи (31), но е единственият сумист-шампион на 6-те турнира през една година. Като състезател тежи 148 кг и има 669 победи и 173 загуби на дохиото. От 2004 до 2007 г. е единственият състезаващ се "Йокодзуна" и е критикуван остро от японските медии за поведението си, което не отговаряло на най-високия ранг в сумото. Принуден е да се пенсионира през февруари 2010 г. заради пиянски скандал пред нощен клуб в Токио. Изплатена му е еднократна пенсия от $1,4 млн. След завръщането си в Монголия е избран за вицепрезидент на местната федерация по борба.


"За да си "Велик шампион" (Йокодзуна"), трябва голямо сърце, Котоошу е малко фин, мек човек"

- За кой път сте в България и какви са впечатленията ви за краткия ви престой тук?
- За първи път посещавам страната ви. Много хубава e природата, изобщо държавата ви е страхотна. Всичко е зелено, свежо, прекрасно. Не очаквах това и се надявам пак да дойда някога. Изключително съм благодарен на президента на Българската федерация по борба Валентин Йорданов за поканата да дойда тук. В негово лице имате голям шампион и голям човек.
- Като ръководител на монголската борба на разузнаване ли дойдохте в България?
- Не. Казах вече, че бях поканен да присъствам на олимпийската квалификация, чийто домакин е България. Радвам се, че турнирът съвпадна и с откриването на паметника на професор Райко Петров, защото той има големи заслуги и за създаването на борбата в Монголия, не само в България.
Надявам се пак да дойда в България, вече с олимпийската делегация за Лондон. Нашите борци ще могат да тренират с вашите и да се готвят за Олимпиадата. Ще могат да се адаптират и да се аклиматизират. Аз сега за тези 3 дни не можах изобщо да свикна с часовата разлика, а това е много важно за спортистите, които преследват високи резултати.
- Споменахте резултати. В кои спортове очаквате монголците да спечелят медали и смятате ли, че ще вземат повече отличия от българите?
- О, това не мога да кажа. България е страна с по-големи олимпийски и спортни традиции. Но ние очакваме да спечелим отличия в свободната борба, бокса, джудото. Имаме и много добри стрелци.
- А очаквате ли сумото да стане скоро олимпийски спорт?
- Не. Сумото няма нужда да бъде олимпийски спорт. Той е достатъчно популярен и без да е олимпийски.
- Как се чувствате като "Йокодзуна" в пенсия?
- Аз съм още млад. Не се възприемам като пенсионер и изобщо, рано ми е за пенсия. Обаче все пак вече водя друг живот.
- А какво се промени в живота ви, след като станахте "Йокодзуна"?
- О, това беше много съществена промяна. Не случайно "Йокодзуна" означава Велик шампион. Отговорността да си носител на тази титла е много голяма. Уважават ме. Имам много приятели.
- Имахте ли достойни съперници на дохиото?
- Всеки, който излиза да се бори в последния мач, когато по древна традиция излиза и "Йокодзуна", е достоен съперник. Но аз винаги съм се борил само със себе си. Не съм си позволявал да подценявам нито един от противниците.
- Пречеше ли ви в подчертано японски спорт като сумото, че сте монголец?
- Казвал съм това и в други интервюта. Ако бях японец, щях да съм още по-голям в древния японски спорт. Може би дори още щях да се състезавам.
- Имате син и дъщеря. Разказвате ли им за успехите си като "Йокодзуна", за живота си в Япония?
- Моите деца са още малки. Няма нужда да им разказвам много. Те сами ще разберат кой е баща им, когато пораснат.
- А ще се радвате ли и ще насърчите ли сина си да тръгне по вашите стъпки и да избере кариерата на сумист?
- Няма да го съветвам да се захваща с този спорт. Не искам да бъде сумист, защото сумото не е само блясъкът от победите, а много тежък труд. Но това е валидно за всеки спорт, ако искаш да изкачиш върховете...
 - Защо Монголия е най-голямата сила в сумото в момента?
- Нашите сърца са много големи. В сумото не е от значение дали си монголец или българин. Ако даваш всичко от сърцето си, ще постигаш големи успехи.
- Виждали ли сте някога на дохиото, че съперниците ви се страхуват от вас?
- Винаги, когато излизам на глинения кръг,  гледам очите на съперника. Това през цялото време е била моята тактика. По очите чета и веднага разгадавам човека срещу мен. Виждам в тях любовта, омразата, виждам и какво съперникът мисли за мен.
- Промени ли се нещо в диетата ви, след като спряхте със сумото? С какво се храните сега?
- Спрях да тренирам толкова много, колкото  преди. Съответно и спрях да се храня толкова обилно. Сега три пъти в седмицата тренирам борба на тепиха. Постепенно свалям килограмите си. Откакто се отказах от сумото минаха 2 години, свалил съм 28 килограма, но имам още да свалям.
- Какви според вас са перфектните ви мерки?
- Искам хората, и особено жените, повече да ме харесват (смее се).
- Кое е любимото ястие, което не можехте да си позволявате, докато бяхте професионален сумист?
- О, та сумистите се тъпчат само с най-хубавите неща. Всичко съм ял и от нищо не съм се лишавал преди, не се лишавам и сега.
- Играете ли сега футбол свободно? Помня, че веднъж ви наказаха за това, че докато не се борите на дохиото, си бяхте позволил да ритате топка в благотворителен мач в родината ви...
- Да. Играя, защото това е световен спорт. Как да се откажа от удоволствието на този велик спорт. И у нас казват "Цар Футбол". В Монголия играя с моите приятели, близки и с това ставам още по-близък с тях. На кой пост ли? Е, ние играем на малки вратички и нямаме конкретни постове. Но футболът е велик спорт.
- Известно е, че имате колекция с автографи на велики футболисти. Имате ли в колекцията си подпис на българин - Стоичков или Бербатов?
- Ако има шанс да се срещна с Христо Стоичков някога, може би следващия път, когат дойда тук, бих искал да получа от него автограф. През 1994 г. гледах мачовете на българите на световното първенство в САЩ и досега се възхищавам на успеха на отбора ви. Защото и вие сте малък народ като нашия, но в САЩ постигнахте велик успех. Затова, ако ми се отдаде възможност, бих искал да се срещна лично със Стоичков.
С българската федерация по борба се договорихме преди олимпиадата да дойдем тук с нашите борци, а и с другите спортове също. Тук да тренираме, оттук да тръгнем за Лондон. Ще бъда тук с отбора. Не можах да се оправя с часовата разлика. Така че е хубаво нашите спортисти да са тук по-рано да свикнат и ще пътуваме за Лондон. Ние сме като братя. Тук се чувствам като у дома си. Тук има хубава храна, чист въздух, красиви мъже, жени, особено жените. И са големи, такива здрави хора. И всеки, който сложи голямо монголско сърце, ще стане страшен човек.
- Къде държите трофеите си?
- В къщи са, но ще направя музей за монголците, тъй като са много, за да ги гледат, да им се радват и да се гордеят. Защото спортът трябва преди всичко да носи радост.
- Заявявал сте многократно, че търсите своя наследник в сумото в Монголия. Открихте ли го?
- Търся, но още не съм го намерил.
- Притежавате много рекорди в сумото. За кой  съжалявате, че не сте успял да го надхвърлите?
- Аз се отказах от сумото на 29 години. Можех и исках още поне 3 години да се боря, колкото съм сега. Щях да стигна до нови върхове, но ме спряха. Аз съм третият човек с най-много спечелени Купи на Императора - 25. Абсолютният рекордьор Таихо е с 32, а Чионофуджи е с 31. И двамата са японци. Щях да успея - по 2-3 турнира на година да печелех, през следващите 2-3 години със сигурност щях да го задмина. Но явно Бог така е решил. Затова и казвам, че можех да съм най-добрият, ако бях японец и бяха ми позволили да продължа...
- Какво спечелихте и какво загубихте от това, че напуснахте сумото?
- О, никой не ме е питал за това. Може би съм загубил, че много рано се отказах и не можах да подобря всички рекорди в този древен спорт. Но пък спечелих уважение и авторитет, обиколих света. Е, и когато бях сумист и "Йокодзуна" също съм посетил не малко страни.
- Имате благотворителна фондация. Как се развива тя?
- Много добре. Преди  да пристигна в България, в Монголия се срещнах с един много голям човек, англичанин. Говорихме за икономически въпроси и за децата. Грижите ми са свързани с възпитанието и проблемите на децата. Искам да помагам на децата и на хората, които са бедни.  Имам различни идеи. И видях много хубави неща у вас. Имам и идеи, свързани с България. Монголия и България трябва да си сътрудничат и помагат, както беше дълги години. Толкова много тежки проблеми имаме. Положението на страната ни е по-тежко дори от Япония, която преди година пострада толкова много от земетресението и цунамитата. А тук, у вас, е толкова спокойно. Имаме много да работим. Да оправяме нещата, боя се, че няма да ни стигне времето.
- И все пак България има един прочут сумист - Котоошу. Какво си спомняте за него?
- О, и преди да дойда тук, разговарях с него. Като пристигнах в София, веднага му се обадих, че съм в родината му. Той ми пожела да прекарам много хубаво. Каза ми: трябва да видиш българите, да ги почувстваш, да познаеш по-близо България и народа й. Така ми каза и ме предупреди, че има много неща, които ще ми харесат в България. Радвам се, че се оказва прав.
- Какво си спомняте от първата си среща с Котоошу?
- Като го видях за първи път, веднага ми направи впечатление, защото сумистите носим багажите си в едни специални куфари, като сандъци. Разбира се, не ги носим лично, а други хора ги носят. Котоошу обаче сам носеше сандъка си на рамо. Разбрах, че той е много възпитан човек. И се запознахме тогава. Много ми харесваше като характер. Освен че е европеец, той е много скромен, тихичък, възпитан, хубав, фин човек. Има всички възможности да стане "Йокодзуна" като физика, като техника, обаче е мек. Сърцето му е много добро. В сумото трябва малко повече характер, хъс. Може би защото яде българското кисело мляко и затова е по-мек (смее се). Но иначе е голям сумист.
- А вие яли ли сте и харесва ли ви?
- Много е хубаво. Няма какво да кажем за това нещо, но и ние имаме същото.
- От Котоошу имате само една или две загуби, май?
- Е, вие трябва да знаете по-добре. Но аз му помогнах да стигне до втория ранг в сумо йерархията "одзеки". Когато той ме победи, взе и първата си Купа на Императора. Даже очаквах, когато се отказах, той да спечели още някой трофей, защото конкуренцията намаля с моето напускане (усмихва се).
- С какво се занимават братята ви, които ви насочиха към борбата в детството?
- Всички имат работа, не са безработни. Имат банка, бизнес. Всички са заети и бачкат много.
- Не ви ли атакуваха в Япония, както нашия Котоошу, да се ожените за японка?
- Предлагаха ми, обаче аз съм монголец и трябва да остана монголец. Не постъпих като Котоошу. Един път човек живее в живота си и е важно да има една хубава жена до себе си, която да уважава. Котоошу също е умен човек. Той се ожени за японка, защото сигурно иска да остане като треньор в Япония. Той мисли вече като японец. И много уважава жена си и виждам какво хубаво семейство създаде в Япония. Калоян си има цел сигурно, но това е негов личен живот и няма какво да го коментираме.