Какво се случва в Македония?

Какво се случва в Македония? Този въпрос в последните няколко месеца си задават не само хората, които следят процесите в бившата югославска република.
Дъхът на хората в Македония секна преди Великден - на 12 срещу 13 април, когато четирима юноши и един мъж бяха убити с професионална хладнокръвност край селото Смилковци близо до столицата Скопие. Това убийство часове преди Велики петък, което голямата част от македонците възприеха като екзекуция, преля чашата на напрежението. Хората в Македония, които са много по-вярващи от нас, българите, смятат убийството за знаково, защото се случи преди най-големия християнски празник. Така на Великден, организирайки се чрез фейсбук, млади хора излязоха на митинг в Скопие, но полицията бързо охлади страстите им. Вероятно превантивно, защото разгневените протестиращи се бяха запътили към района, където живеят етнически албанци.
Напрежението в Македония растеше през последните месеци заради поредица от инциденти с насилие между македонци и албанци. Още когато вътрешната министърка Гордана Янкуловска направи първите съобщения за случилото се до Железарското езеро край с. Смилковци, тя настоятелно призоваваше за спокойствие, търпимост и въздържане от обвинения на етническа основа. Бе ясно обаче, че кървавата драма намирисва на преднамерена провокация, която много вероятно има за цел да взриви отношенията между македонците и албанците, които по данни на официалната статистика са една четвърт от 2-милионното население на страната.
Няколко дни след злодеянието в сайт бе публикувано съобщение от организация, наричаща себе си "Армия за освобождение на окупираните албански земи", която заплаши, че ще нападне македонската армия и полиция, ако в срок от две седмици не се оттеглят от "окупираните албански земи". Организацията не пое отговорност за случилото се край Смилковци, затова пък нарече правителството на Никола Груевски просръбско и заяви, че в бившата югославска република Македония ежедневно се нарушават правата на албанците.
Дали това е така? Македония е държава, където в парламента депутатите имат право да се изказват на албански, в изборните секции има указания как се гласува на албански език (за тези, дето не знаят македонски), бюрата за социални помощи са пълни основно с етнически албанци, а в центъра на столицата първо бе вдигнат паметник на албанския национален герой Скендербег, а сега се изгражда и площад с неговото име. Помня, че преди около 2-3 години по време на кандидатстуденстката кампания на протест излязоха албанци, чиито децата искали да учат медицина, но не били приети в Медицинския факултет. За да няма размирици, беше отворена допълнителна паралелка за тях. По какви критерии ги приеха не стана ясно, но високото напрежение бе охладено.
Запазването на етническия мир е нелек и същевременно неизбежен за Македония проблем. В края на миналия век, по време на натовските бомбардировки над Сърбия, страната се наложи да приеме над 300 хиляди бежанци от Косово, основната част от които останаха в Македония и днес са нейни граждани. Наскоро, коментирайки темата за съжителството между различни етноси, известен македонски интелектуалец ми каза: "Ние сме мултиетническият експеримент на Запада". Днес вече е доста трудно да се предскаже какви ще бъдат плодовете от този експеримент. Вероятно защото е бил наясно, че етническият мир е нелека работа, бившият премиер и сегашен лидер на ВМРО - Народна партия Любчо Георгиевски, който управляваше по време на краткотрайната вътрешна война през 2001 г., е възприемал дори идеята за замяна на територии между Македония и Албания. Че християнството и мюсюлманството имат отношение едни към други, се вижда от пръв поглед в Скопие. След Каменния мост започва Старата чаршия, където е началото на т.нар. албанска част от Скопие. А там джамиите са безброй. Същевременно на километри от столицата може да видите огромния метален "Милениумски кръст", който нощно време грее над Скопие, в най-високата му част - планината Водно.
Анализаторите в Македония смятат, че целта на екзекуцията преди Великден в крайна сметка цели разгарянето на сериозен междуетнически конфликт. Коментирайки ситуацията, министърката на вътрешните работи Янкуловска заяви, че главният мотив на извършителите е създаването на чувство за страх в обществото. Остава основният въпрос -  кой седи зад убийствата?
Властите в Скопие вече започнаха да отговарят на част от въпросите. След масирана полицейска операция бяха заловени около 20 души, определени като радикални ислямисти. Преди ден стана известно, че петима от тях са свързани с убийството, като за трима са открити и сериозни доказателства за участие в екзекуцията. Беше съобщено също, че ако вината им бъде доказана, обвинението ще иска най-строгото наказание - доживотен затвор. "Откриването на заподозрените убийци от клането при Железарското езеро даде отговор на актуалния през последните няколко години в Македония въпрос: дали в страната има внос на радикални структури, които изкривяват образа на традиционния ислям", написа македонският "Дневник". Експерт от екипа за борба с тероризма в Югоизточна Европа заявява за  изданието, че страната е засегната от уахабизма по чисто геополитически причини.
Пропукване на етническия мир или прояви на радикален ислямизъм? А може би и двете? Ескалирането на етнически сблъсъци би създало коалиционни проблеми на правителството, защото ВМРО-ДПМНЕ на Груевски управлява заедно с партията на албанската етническа общност ДУИ, чийто лидер е Али Ахмети. По силата на рамковия мирен договор от Охрид, подписан 2001 г., всяка спечелила парламентарните избори партия прави коалиционно правителство с партия от блока на етническите албанци. Напрежението сега е нажежено до крайност в един доста сложен за Македония момент и има опасност то да повлияе сериозно на бъдещето на балканската държава. Сложността идва заради натрупалите се трудно разрешими проблеми, и то в период на икономическа и социална криза. Идва от многогодишните безплодни усилия на бившата югославска република да стане член на НАТО и на Европейския съюз. Усилия, които управляващите в Скопие очевидно насочват в неправилна посока. Потвърждение за ситуацията е фактът, че ако посоката бе правилна, не Сърбия, а Македония щеше да получи статут на страна кандидат за ЕС. Безкрайно проточилият се спор с Гърция за името на държавата, заемаща част от територията на географската област Македония, както и упоритостта на премиера Никола Груевски да наложи т.нар. антиквизация, само могат да поставят малката балканска страна в изолация. Води се пропаганда, с която се внушава на днешните граждани на Македония, че са потомци на античните македонци. За да се затвърди това внушение, в една от най-бедните държави в Европа с огромна безработица се харчат стотици милиони за барокови сгради и паметници на гръцки, български и пр. владетели и царе, които там наричат македонски. Не е изключено тази пропаганда да влияе негативно тъкмо и върху етническото разцепление между гражданите, заради немалката част етнически албанци, които по смисъла на тази пропаганда очевидно не са антични македонци. Че Македония има опасност да изпадне в изолация, подсказва и фактът, че от няколко месеца в страната няма официален представител на ЕС. Заедно с изплувалите на повърхността напоследък процеси, произтичащи от пропукването на етническия мир в държавата и от проявите на радикален ислямизъм, тежките проблеми в Македония се разширяват и задълбочават. Дано управляващите в Скопие съумеят да ги разрешат - хем категорично, хем без крайности и ексцесии. Защото ей къде е Македония. Пламне ли нещо там, може да го чакаме и от тази страна на границата.