Страсбург срещу Нюрнберг

Михаил Маргелов,
председател на Комитета по международни връзки на Съвета на федерацията

Когато се запознаеш по-отблизо с делото на ветерана Василий Кононов и решението на Европейския съд, неволно започваш да се питаш: а не избързахме ли ние, руските законодатели, с ратифицирането на 14-ия протокол?
Решението на съда излиза далеч извън рамките на частното дело на един ветеран, воювал на страната на антихитлеристката коалиция. И става въпрос дори не за извратеното неонацистко тълкуване на хода и резултатите от Втората световна война, прието в Прибалтика. Тук ние се сблъскваме с определено отричане на морални и политически ценности, които днес са в основата на цялата следвоенна европейска архитектура. Всъщност съдиите от Европейския съд по правата на човека подлагат на съмнение изводите на Нюрнбергския процес.
Разбира се, внимателен анализ на решенията на съда в Страсбург тепърва предстои. Трябва да разберем мотивите на съдебните криволичения, при които последното решение по делото се оказва диаметрално противоположно на предишното. Но още днес има аргументирани подозрения, че спечелването на делото от Латвия противоречи на съществуващата система на международното право. Това пък от своя страна поставя пред Русия редица въпроси във връзка с отношенията й с този съд.
Ако съдът в Страсбург допуска, че решенията му могат да имат противоправен характер, да потъпкват политическите интереси на Русия и основите на следвоенното устройства на света, то как да градим отношения с този съд?
По-нататък - по какъв начин Русия да разчита на професионалната квалификация и независимостта на членовете на Европейския съд, когато тези задължителни за такава институция качества се принасят в жертва на политически сметки? След делото на Канонов няма гаранции, че съдиите в Еврпоейския съд по човешките права без политически пристрастия ще се ръководят само от правото, както и трябва.
Оттук произтича и следващият въпрос - а трябва ли Русия да участва в мерките, целящи организационното и финансовото укрепване на Европейския съд, щом в него заседават такива съдии? Ние ратифицирахме 14-ия протокол към конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, който дава голяма самостоятелност на съдиите при взимане на решение. Както се знае, ратификацията бе предшествана от дълги дискусии, в основата на които бяха известни съмнения, че този протокол ще е от полза на съда и ще повиши обективността му. Ратификацията всъщност затова и се случи, защото руската страна повярва на обещанията на европейските ни партньори. А решението на Европейския съд ни кара да се усъмним, че тези обещания се изпълняват.
За съжаление е създаден прецедент, който ни кара внимателно да проучим участието на страната ни в различни международни съдебни институции. И ние в Съвета на федерацията ще обсъдим възможността за създаването заедно с Държавната Дума на специална парламентарна комисия, която да се заеме с това. В частност и преди всичко - ще сформира мнението си по отношение на Европейския съд по правата на човека.
Междувременно Държавната Дума прие критична декларация, осъждаща решението на съда в Страсбург по делото на Василий Кононов.