Маскирани бонуси

Свикнахме в България да се приемат закони не за всички, а за определени хора. Или да се ремонтират нормативни актове, които пречат на "нашите". На подобно нормотворчество се насладихме и вчера. Мнозинството си прие закон за... бонусите. За същите онези, които предизвикаха бурни скандали и които Бойко Борисов искаше уж да се връщат. Вместо това, за да няма  конфузни ситуации в бъдеще, бонусите просто бяха облечени в законова обвивка. Узаконени. Така "незаменимите" чиновници ще могат да се облажат с 22 заплати годишно за сметка на колегите си. Управляващите вписаха в закон негласното правило, че това, което не се купува с пари, може да се купи с повече пари. Като лоялността.
С промените в Закона за държавния служител според мнозинството се формира нова схема за изплащане на възнагражденията на служителите, която ще стимулира професионалния опит, индивидуалните знания и умения, проявената компетентност, положените усилия и постигнатите резултати. Звучи твърде хубаво, само че нали за същите неща човек получава заплата. И прекалено идеално, за да е съвместимо с родната действителност. Като се има предвид, че оценките за свършеното и несвършеното, както и критериите за професионализъм и високи резултати, са крайно субективни, остава дълбокото съмнение, че новият механизъм ще промени системата "наш човек". Напротив - ще я узакони и ще я наложи в работата на администрацията. Която, ако иска да получава допълнителни възнаграждения, ще трябва просто да слушка, да се съгласява с гръмките, безсмислени и дори вредни нововъведения на началниците си и да изпълнява безропотно и най-безумните указания. За да крепи властта, която, може или не може, ще я оценява и възнаграждава. При това на всеки три месеца. Да си купиш лоялността на чиновническия апарат е почти като да си напазаруваш депутат в парламента или гласоподаватели под масата - по време на избори.
Има нещо дълбоко сбъркано в системата на оценка и допълнително стимулиране на държавните служители. Добре свършената работа, добре работещата администрация заслужава добри заплати. Не може и не трябва да има други критерии. Акламираната "стройна методика на атестация" е чиста проба субективност. И напълно изкривява системата на заплащането изобщо, на отношението труд-собственик. С термина средна или минимална заплата са вързани доста неща в държавата, с бонусите не е свързано нищо - освен парите на данъкоплатеца, които се харчат на поразия кому както скимне. Допълнителните механизми са повод за прекрачване и заобикаляне на правилата, те създават зависимости и са предпоставка за нарушаване на принципите на доброто управление.
Кой и какво гарантира, че можещите и знаещите, добросъвестните и професионалистите ще получават повече от ласкателите? Напротив. Нали именно новите защитници на морала ни обещаха нови етични стандарти, а ни заляха с калинки? Кой ще предпази държавата от партийната аристокрация, която промените в закона ще оформят? И кой ще гарантира, че единствено подбрани лоялни кадри в столицата няма да прибират маскираните бонуси за сметка на стотиците служители, които всеки ден ще изпълняват добросъвестно работата си?