В очакване на вълната

Победата на социалистическия кандидат Франсоа Оланд в президентските избори във Франция окуражи левите за успешно политическо настъпление в цяла Европа. Лидерът на ПЕС Сергей Станишев заяви, че социалистите и социалдемократите са готови да пребоядисат Стария континент в червено - "цветът на растежа, заетостта и надеждата". Не само според него триумфът на Оланд е началото на олевяването на Европа.
Без съмнение спечелването на президентския пост от претендента на социалистите е събитие, чието значение далеч надхвърля рамките на Петата република. Открива се възможност за промяна на социалната и икономическата политика в европейското семейство, за противопоставяне на кризата не с жестоки рестрикции, а с инвестиции, създаване на работни места и растеж. Справедливо е обаче да се отбележи, че лявата вълна е доста закъсняла. Нормално беше тя да залее изборните урни на вота за Европарламент през 2009 г. като реакция на факта, че най-голямата от 1929 г. насам финансово-икономическа криза бе предизвикана, или поне се случи, в мандата на десни правителства. Вместо това виновниците за рецесията спечелиха отново доверието на европейските граждани. Което подсказа, че нещо във функционирането на лявото не е наред. Вярно е, че битието определя съзнанието и сигурно затова мнозинството избиратели във Франция и другаде реагира политически адекватно едва когато рязането на доходите и лишаването от перспектива придоби застрашителни размери. Вярно е обаче и че мисленето на хората можеше да бъде спечелено за лявата кауза още преди няколко години. Неуспехът в тази насока трябва да бъде внимателно анализиран. В противен случай сме обречени да чакаме вълната, а не да я предизвикваме.
Добре е да си припомним, че последно за лява вълна в България говорихме към края на жълтото управление. Тогава като че ли прекалено много се осланяхме на нея и тези 31 процента, с които  станахме първи в изборите през 2005 г., бяха най-слабата победа за целия преход. Това ни принуди да търсим широка коалиция и макар и да управлявахме добре, да си изпатим жестоко на следващия вот. Ако сега се вгледаме в резултатите от 2005-а, ще ни направи впечатление, че при една и съща предизборна платформа имаме по 20 и повече процента разлика в подкрепата за нас в отделните региони, и то не само в смесените. Това показва, че наистина сме разчитали повече на политическото махало, на очакването след два мандата в опозиция победата да ни бъде в кърпа вързана. Лявата вълна обаче загуби голяма част от мощта си тъкмо в собствения ни вълнолом.
Рискът отново да се осланяме на махалото вече се забелязва от анализаторите. След победата на Оланд и отзвука в нашето ляво пространство пиар експертът Джими Найденов пише не без ирония, че след серия поражения в България БСП "спечели" изборите във Франция. Той вижда особен политически боваризъм в това част от упованието ни да се крие в успеха на левицата другаде. С други думи, има опасност да заживеем с илюзии за себе си и да се мислим за нещо повече, отколкото всъщност сме. Такива нагласи завършват, ако не с крах, то с недостатъчен успех.
Само две години след разгрома през 1997 г. БСП успя на местните избори да обърне тенденцията, и то в разгара на костовизма. Това се дължи както на вътрешнопартийните промени, така и на шока от бомбардировките срещу тогавашна Югославия. БСП се олицетвори с широките антивоенни нагласи, което й помогна да оцвети половин България в червено. Тя беше права не само в теснопартиен смисъл да се съпротивлява срещу употребата на обеднен уран, което се доказва от днешния бум на рака в западните ни райони. Подобен обществен шок сега е налице от решението за спиране на АЕЦ "Белене". Изцяло в нашите възможности е да оглавим недоволството. Ако спечелим достатъчно хора за каузата, не само ще имаме летящ старт в идващите избори, но и ще имаме самочувствието, че по най-важните за България въпроси гражданите са на наша страна. А това ще е добра база и за следващи успехи.
Наред с това е нужна и вътрешнопартийна промяна, конгресът ще се произнесе каква точно. Имаме изхабени и втръснали фигури, с които повече не може да печелим, а някои от тях нямат дори по една победа в живота си. Имаме няколко младоци, които стоят добре и трябва да получат по-отговорни позиции. Имаме и поне 15-20 имена с добра обществена подкрепа, които могат да бъдат гръбнакът на бъдещите ни успехи. Че това е свръхважно, видяхме и във Франция. Оланд разбра, пише за дебата със Саркози политическият наблюдател Пиер Аски, че въпросът днес не е толкова в програмата, колкото в личността.
Нека не се залъгваме, че това не се отнася и за нас. Да се откажем от промяна означава да се откажем от победа в изборите. Или да се осланяме само на лявата вълна, която може и да ни подмине.

Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info