Що не ги натоварим...
/ брой: 111
За пореден път чиновниците-ръководители в държавата на Б.Б. демонстрират адекватни решения. Като например това да спрат използването на спалните вагони в БДЖ, дето и без това се брояха на пръсти, преди да са доставени новопоръчаните от Турция. Много добро решение. На прага на летния сезон, вместо драгият пътник да се превозва до морето и обратно в обещаните от ръководството на превозвача "вагони-мечта, оборудвани с климатик, кафемашина и душ-кабина", ще се тъпче принудително - кеф ти в първа класа, кеф ти във втора.
Влаковете и без това станаха съвсем недостатъчно, без значение от класата. Дори след стачка през миналата година железничарите нищо не постигнаха, а набелязаните от ръководството съкращения на влакове и на работници си вървят по план. План, и то какъв - да оставиш малките населени места без влак. Още тогава синдикатите предрекоха, че т.нар. план за спасение на БДЖ ще докара железницата до състояние от нея да остане само един атракцион.
Атракцион, и то какъв! Предвид новината, че спални вагони месец, че и повече, няма да има. Така от БДЖ например биха могли да кандидатстват за рекорд на Гинес за най-много натъпкани по вагоните хора. Всъщност как не са се сетили досега, че през този месец, два-три или година не е необходимо да премахват услугата, а да я модифицират. Това може да стане по следния начин - пускат конски вагони, а пътниците си носят спални чували. И ето ти спален вагон!
Българските държавни железници са докарани до отчайващо състояние. Проблеми с тяхното поддържане и въобще съществуване имаха последните няколко министри. Проблемните и непечеливши пътнически превози създаваха главоболия на всеки. Но сегашното ръководство... Още като ги сложиха по отговорните постове и синдикатите изтръпнаха, щото не са от бранша. Някои от тях показаха, че съвсем не са в час, не знаеха дори какво е калотка. Миналата седмица за пореден път демонстрираха, че диалог със синдикатите по въпроса за съкращенията няма. Вижда се и че в цялата реформа напълно са забравили евроизискването за увеличаване на железопътните превози в страната.
Всъщност с реформите в железницата май ще бъде загубено много повече от онова, което управляващите твърдят, че ще спечелим от тях. А ръководството й показва, че хич не го интересува какво се случва. Затова, що да не ги натоварим и тях в един конски вагон...