Най-умната жена на света - българка!

Даниела Симидчиева е родена в Благоевград. От 2002 г. живее в София. Завършила е ВИИ "Карл Маркс" (сега УНСС), специалност "Вътрешна търговия". Магистър по икономика и магистър по социология, бакалавър инженер "Електроника и автоматика". Има допълнителна квалификация - учителка. Директорка "Образование" в Българска стопанска камара. От 2011 г. е председателка на "Менса България". Има три дъщери и внучка.

Тя е човекът с най-високо IQ в света. Винаги обаче държи да уточни, че така всъщност твърдят средствата за масова информация - по този начин я квалифицират журналистите. Като човек е приветлива, духовита, сладкодумна - противно на това, което в много голяма част от случаите хората си представят за някой високо интелигентен човек с научни степени, свързани с точните и инженерните науки. Умее да води разговор по най-различни теми.
Как обаче се случва всичко? Ненадейно и непредвидено, както болшинството от нещата в живота. "Случайните случки случайно се случват" - нали така се казва.
Даниела Симидчиева се мести в София. Родният Благоевград започва да й се вижда тесен - по лични причини. В столицата се озовава с три деца, без спестявания, без жилище и с доход, едва покриващ наема. Изживява труден период - тя и момичетата й са принудени да понасят включително глад и студ. В такъв момент човек се чувства непълноценен, съмнява се в способностите си. Точно затова решава да ги провери и се явява на теста на Менса - през 2003 г.
Проверката на степента на интелигентност се провежда в зала на Менса от нейни оторизирани представители. Отговорите се попълват на бланка. Може да се яви всеки. За да кандидатства обаче, трябва да е над 14-годишен. А на 18 може да стане член на Менса.
Тестът представлява матрици от картинки. Матриците са 45. Те трябва да бъдат решени за 30 минути. Всяка матрица е от 9 картинки. Разположени са в 3 реда по 3. В долния десен ъгъл мястото е свободно.

При старта на президентската изборна кампания през 2011 г.


Между осемте, които са дадени, съществува логическа връзка. Тя трябва да бъде установена. И от предложените допълнителни картинки се изисква да бъде избрана тази, която допълва логическата зависимост, установена между горните осем. Трудното е в това, че времето притиска кандидата. Тестът изследва възможностите на всеки човек да мисли логично и да бъде наблюдателен под натиск. Единственото изискване за членство в Менса е кандидатът да покаже резултат, поставящ го в горните 2% от населението.

Скално катерене в Родопите

Но да се върнем към историята на Даниела и как тя става достояние на целия свят.
Самият тест и високият резултат с нищо не променят живота й. Две години по-късно една от дъщерите й постъпва в болница. Тя напуска работа, за да се грижи за нея. По това време, по покана на "Менса България", на посещение у нас е англичанинът Джон Рейвън-младши, син на автора на тестовете на Менса. Тогавашната председателка на българския й клон Росица Алексиева кани г-жа Симидчиева за техническа помощ. Тя участва в семинара на Джон Рейвън. Още в началото, докато той се запознава с присъстващите, Росица Алексиева му казва, че г-жа Симидчиева е член на Менса и споделя резултата й.
Когато той го чува, реагира много артистично, въодушевено. Така и Даниела Симидчиева, и присъстващите журналисти разбират, че постижението й е много високо. До този момент тя не е осъзнавала това. Един от журналистите се оказва по-упорит от останалите и успява да получи интервю от Симидчиева. След тази публикация и в други вестници, списания, в централните новини на телевизиите започва да се тиражира фактът, че българката с най-високия коефициент на интелигентност е безработна.
Вестта стига и до Европа. А когато английската информационна агенция "Ананова" също го съобщава, става световна новина. Ситуацията обаче е малко странна, има някаква особена ирония в нея - г-жа Симидчиева и две от дъщерите й живеят в този период в квартира от 12 квадратни метра! Светът обаче не знае, нехае за това. Телефонът звъни почти денонощно (заради часовата разлика). Даниела понякога дава интервюта в 2-3 часа през нощта.
По това време медиите започват да я наричат "Най-умната жена в Европа", "Човекът с най-високо IQ на планетата" и други подобни.
Когато обаче й кажат това, героинята на нашата история не се съгласява. Защото според нея коефициентът на интелигентност показва предимно потенциала на даден човек, вродените му способности. А за да бъде умен, освен потенциал, трябва да има и много знания. Независимо от това популярността й нараства. Миналата година, два месеца преди изборите, най-неочаквано й предлагат да се кандидатира за вицепрезидент. Високото айкю на г-жа Симидчиева е вероятно една от причините да я поканят за участие в изборите, но има и други. Кани я ВМРО. Една от основните каузи на партията е борбата с демографския срив, а Даниела е майка на три дъщери. Предложението е направено с аргумента, че е българка, с три деца, образована, интелигентна и е останала в България.
Тя се съгласява да вземе участие в кампанията. Вижда възможност и професионалните теми, които я вълнуват, и личните й каузи, да достигнат до по-широк кръг хора. Най-присърце е взела проблемите на осигурителната и образователната система, равнопоставеността на половете и домашното насилие, демографската катастрофа, към която България стремително върви. Това са акцентите в кампанията. Според Даниела Симидчиева тези са основните теми, които трябва да бъдат постоянно в полезрението на политиците и да се търсят решения.
За съжаление в период на избори хората не се интересуват от подобни неща, не им обръщат достатъчно внимание. Не забелязват предлаганите решения. Явно прилагат съвсем други критерии за избор - навярно емоционални.
След всичко разказано читателят може би се пита: променили ли са се самооценката, животът на Даниела, а и отношението на околните към нея? Даниела Симидчиева споделя, че самооценката й не се е променила. По принцип тя е доста самокритична. "Не може резултатът от един тест да ме накара да се харесам повече..."  Най-важни за нея са децата й и внучката. Те са истинската ценност в живота й.
А иначе шумът около нея е кампаниен - след публикация в някое издание. Интересно е, че обикновено се случва в трудни за нея моменти и това й действа като "аспиринче за самочувствието" - "Дава ми сили да мога да продължа".
Приятелите й, които я познават добре, не променят отношението си към нея - просто се радват на популярността й. В останалите хора е забелязала промяна и в двете посоки - и в положителна, и в отрицателна. Нападали са я, завиждали са й. От завист дори е уволнявана от работа, питали са я дали не плаща на журналистите да пишат за нея и да я канят в предаванията си. Чела е и доста глупости по свой адрес.
Когато чете положителни оценки за себе си, естествено й е приятно. Споделя пресен случай: получава на служебния си адрес писмо от жена от Пещера. Тя й пише, че от години се интересува от нея. Възхищава й се. Да получиш такава оценка от 83-годишен човек... Има ли въобще нужда от коментар? Даниела Симидчиева пази писмото и колкото и пъти да го прочете, очите й се насълзяват...