Помощ по време на криза

Живеем спокойно, разумно и просто, не вярвате ли вие - елате ни на гости... Рефренът от песента на "Ритон", съотнесен към ежедневието на хората в Пернишко след земетресението от 22 май, а и последвалите трусове, звучи напълно актуално. Почти всички вече бяха у перничани - благодарение на телевизии, вестници, радиа. Все пак е и тъжно, защото повечето от хората, пренесли се в пернишките домове, бяха там само като гости - преброиха пукнатините, интервюираха хората и си тръгнаха... А перничани, къде спокойно, къде нервно, се захванаха собственоръчно да отстраняват щетите по домовете си - спокойно, разумно и просто.
Градът и околностите се напълниха с доброволци, организации от цялата страна насочиха усилията си към пострадалите райони - някакво тъжно дежа вю след наводненията в село Бисер и околностите. Откриха се спомагателни сметки, онлайн страници в подкрепа на пострадалите... Човек би си казал, че не е верен онзи виц за това как в Ада нито един дявол не пази българите, защото те сами си се теглят в казана. Въпреки това солидарността се оказа въпрос на тълкувание. Защото самата кметица Росица Янакиева разкри, че седмица след трусовете по дарителската сметка на общината са постъпили средства... само от частни лица. Никакви неправителствени организации, никакви формирования, тупащи се в гърдите за взаимопомощ. Оказа се, че най-състрадателен е онзи обикновен българин, който седи пред екрана и гостува на перничани чрез телевизора.
Реакцията на Сдружението на общините в България или по-скоро липсата на такава обаче пак напомни за онзи виц с казана. Защото желание за помощ от там не бе изразено повече от седмица. Невинно звучащият призив на Янакиева за изпращане на конструктори и оценители остана като в глас в пустиня. С обещание за помощ сравнително своевременно се отзоваха Петрич, Кюстендил, Гоце Делчев, Мездра и Карнобат. Останалите - тишина и мълчание, сякаш нямат представа какво се случва в страната. Любопитно е дали реакцията им щеше да е същата, ако пострадалата община се управляваше от кмет на ГЕРБ? Или пък може би местните бюджети наистина са толкова отънели, че едвам закрепват собствените си нужди?
Както призоваха перничани, че дори и негово премиерско величие, нека да не политизираме проблема. Просто да се замислим - кой, как и кога е готов да помогне на човек в нужда. Или пък просто е по-удобно само да ходим на гости и да цъкаме съжалително с език пред телевизора?