Партийни аршини

"Всичко ни е наред в държавата, та тръгнахме разделителни линии да чертаем!" Изречените от някогашния ми съсед дядо Шабан (мир на праха му!) думи преди повече от 20 години все още са живи. Плачеше човечецът, подпираше се на бастунчето и се качваше в ладата, за да стане един от хилядите участници в "Голямата екскурзия" през 1989-а. Не искаше да си тръгне от България. Паметта му изневеряваше колко пъти и защо са сменяли името му, но настояваше да умре тук. Децата му мислеха другояче. Като по команда събираха багажа и тръгваха - кои доброволно, кои не. Беше грешка. Знаеха го и тези, които заминаваха, и тези, които изпълняваха нареждане отгоре да сменят имена, да разорават мюсюлмански гробища. И едните, и другите бяха използвани.
Демокрацията не промени кой знае колко посоката. Разделението остана. Наричаха се мюсюлмани, помаци, турци, мохамедани, гяури... Бяха хора, които живеят заедно, а някой все се опитваше да разпалва огънчето. И от едната, и от другата страна. Някои стигнаха дотам да сравнят смяната на имената с Баташкото клане...
В началото на т.г. парламентът прие декларация, с която осъди възродителния процес. Мисията на Иван Костов завърши с успех. Нелепо, необмислено, прибързано политиците начертаха нова разделителна линия. С цената на фалшификат. Фалшификат, който насажда представата, че случилото се назад в годините е асимилация, геноцид.
Никой не отрича допуснатите грешки - насилствената смяна на имена, посегателството срещу религиозни храмове и паметта на умрелите, принуждаването на част от хората в т.нар. смесени региони да напуснат България. Ако това е геноцид, то не е ли геноцид спрямо българите обаче политиката на привилегии, която държавата ни години наред имаше по отношение на т.нар. турско малцинство - предимство при кандидатстване в езикови гимназии и университети, прием не по бал, а чрез т.нар. целеви бройки. И дали държавата не направи необходимото, за да спести мъките и да улесни максимално тези, които поискаха да напуснат страната и да заминат за Турция - нима гишетата на МВР-подразделенията не работеха денонощно, а всеки, пожелал документи, експресно беше снабдяван с тях? Дали не е геноцид спрямо българското население активното емисарство, на което са подложени и в наши дни живеещите в Родопите - ислямски проповедници, щедри дарения от арабския свят на мюсюлманска литература, сериозни спонсорства на обществени прояви с цел привличане на млади хора към мюсюлманското вероизповедание.
Вчера "Атака" справедливо и национално отговорно поиска парламентът да отмени декларацията за възродителния процес. Инициативата подкрепиха и от Коалиция за България, и независимите депутати. Удариха на камък. Сблъскаха се с поредната порция навеждане и финтове. Тревогата, че стореното в началото на годината може да доведе до сериозни последици за държавата, не е лишена от логика. Вече се чуват гласове в Турция за дело срещу България за възродителния процес. По-трудна става и битката за обезщетения за българските бежанци от Одринска Тракия.
И докато у нас измерват любовта към родината с партийни аршини, в Истанбул учениците учат, че част от българската територия е турска днес! От учебни пособия на турското министерство на образованието става ясно, че областите Бургас, Сливен, Ямбол, Стара Загора, Кърджали, Хасково и Пловдив са в очертанията на южната ни съседка.
Докато неофициално Турция не се свени да прокарва линията на защита на "турското малцинство в България", какви ли права имат българите в южната ни съседка? Повечето от политиците ни така и не проумяха, че политиката, освен да разделяш и да владееш, означава да прощаваш, да се довериш и да подадеш ръка. За да вървим всички заедно напред.