Държавата свива инвестиции, гони резултат на хартия

КОРНЕЛИЯ НИНОВА е родена през 1969 г. Завършила е Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Професионалният й път е свързан със СГС, Столичната община, Столичната следствена служба. Работила е като юрисконсулт на БТК и като изпълнителен директор на "Техноимпекс" АД. От септември 2005 до 2007 г. е зам.-министър на икономиката и енергетиката по външноикономическата политика. Народен представител от Коалиция за България в 41-ото НС от Благоевградски избирателен район. Омъжена.

Цитати:
За пръв получаваме толкова негативен доклад от ЕК за важни сектори от икономиката и социалната сфера


- Г-жо Нинова, какви са причините Коалиция за България и ДПС да поискат дебати в парламента по доклада на Европейската комисия?
- Причините са негативните оценки в доклада на Европейската комисия по програмата за реформи на България. За пръв получаваме толкова негативен доклад от ЕК за важни сектори от икономиката и социалната сфера.
Най-сериозните критики са в областта на здравеопазването, като се казва, че не е направена никаква реформа. Поради бездействието на правителството болниците изпадат в изключително затруднено състояние и не могат да си изплащат задълженията.
Сериозни думи има и за сферата на образованието. Констатира се, че България е страната с най-голяма неграмотност сред младите.
В областта на доходите ЕК потвърждава, че сме най-бедната страна в Европа с най-нисък размер на заплати и пенсии, че пенсионна реформа не се осъществява, а пенсиите са неадекватно ниски на ситуацията в страната.
Има констатации за сив сектор в икономиката, който е изключително висок. Сериозни са заключенията и за бизнес средата. Записано е, че българските фирми нямат достъп до програма "Конкурентоспособност", не могат да си осигурят съфинансиране, което е част от участието в програмата. Това прави фирмите ни неконкурентоспособни на европейския пазар. Констатира се, че има прекалено много регулативни режими спрямо фирмите и че качеството на обслужване от страна на администрацията е много лошо. Като цяло всичко това прави икономиката ни слаба и неконкурентоспособна.
- Отново тревожни данни за състоянието на пазара на труда и младежката безработица. Но като че ли най-притеснителни и обезпокоителни за всички българи са критичните нива на бедност...
- Да. Бедността и данните за ниските заплати касаят най-голяма част от хората. Констатациите там са ужасяващи...
- БСП, макар и в опозиция, е автор на редица конструктивни предложения за изход от тежката социална ситуация, но като че ли управляващите не обръщат сериозно внимание на социалната политика?
- Три години правителството на ГЕРБ демонстрира високомерие и безхаберие по темата. Не за пръв път предлагаме дебати по националната програма за реформи. От ГЕРБ или не участват сериозно в тези дебати и присъстват формално, или не вземат отношение. Сега искаме да предизвикаме истински дебати, защото толкова лош и критичен доклад не сме имали.
През всичките тези години в опозиция сме правили и конкретни предложения, които са напълно реални, осъществими, работещи и могат да доведат до изсветляване на икономиката и до подобряване на жизнения стандарт на хората.
Вчера (б.а. - сряда) внесохме конкретни мерки за борба с младежката безработица. Ще спомена една от тях - работодателите да плащат стипендии на млади да учат, след което те да се връщат във фирмите, а разходите за стипендии да се приспадат от данъчната основа за облагане на фирмите, т.е. да са данъчно облекчение. Това е напълно възможна мярка, която сме консултирали с бизнеса. Работодателите я приемат, дори я приветстват. Но управляващите не искат да чуят подобни конкретни и конструктивни предложения в областта на социалната политика, здравеопазването и др. сектори.
Затова внасяме по процедура питане към премиера за политиката на правителството за преодоляване на тези проблеми, след него по правилника на парламента внасяме заедно с колегите от ДПС 48 подписа за предизвикване на дебати.
- Не само в този доклад, но и в други изказвания от Брюксел се чуха сериозни упреци за бавните темпове за усвояване на европейските фондове. Това не е ли една от сферите, в която правителството е "отличник" по собствените му оценки?
- Това също е една от тревожните констатации в доклада на ЕК. В последните две-три години се забавя усвояването на европейските средства. Т.е. една от големите самопохвали, които правителството си направи, че усвоява в пъти повече европари, не е вярна.
По-тревожно е обаче, че се задава нов програмен период за европейските средства. И българското правителство няма адекватна позиция за бъдещия период за отпускане на европейски средства за страната ни. Естествено, че размерът на бъдещите средства зависи от нивото на усвояемост досега. Това е сфера, в която правителството на ГЕРБ се оказа много слабо, независимо от собствените хвалби с обратен знак.
- Липсата на административен капацитет ли е единственият проблем в тази област? Ваши колеги намекват за тиха война между Симеон Дянков и Томислав Дончев за това кой да управлява фондовете.
- Неофициално се знае, че Симеон Дянков и Томислав Дончев водят битка кой да бъде начело на управлението на европейските фондове.
В доклада има констатация за нисък административен капацитет - първи проблем. Вторият проблем и спънка са утежнените процедури - много бюрокрация, много документи, тежки процедури, които продължават с години. Те са причина голяма част от бизнеса да се отказва изобщо от участие в процедура за усвояване на европейски средства. Третата причина за невъзможността да се усвояват парите от Брюксел е липсата на съфинансиране от страна на фирмите. По някои програми се изисква фирмата, която кандидатства, да осигури до 20% собствен бюджет. Фирмите не разполагат с тези средства по няколко причини. Първата е, че много от тях чакат от държавата да им плати извършени вече дейности. Държавата не им плаща вече трета година. Втората причина за липсата на собствени средства е трудният достъп до кредити от банките, при много тежки условия. В криза фирмите просто не могат да си позволят подобни стъпки. И понеже не могат да си набавят собствени проценти за съфинансиране, не могат да усвоят и парите, които Европа отпуска по редица проекти, и сами се отказват.
- Единствените хубави думи в този доклад са свързани с банковата система и с дефицита.
- Има две добри констатации. Първата е, че се премахва процедурата по свръхдефицит, т.е. България е влязла в рамките на допустимия дефицит от 3%. Да припомня обаче, че тази процедура беше въведена от Брюксел по времето на управлението на Бойко Борисов, тя не е наследена от правителството на тройната коалиция. Настоящото управление си създаде само този проблем. Комисията обаче прави уговорка, че добрата новина става за сметка на капиталовите разходи. Т.е. държавата ограничава постоянно инвестиции и капиталови разходи. Цели се чисто счетоводен резултат, да се види на хартия, че сме в рамките на дефицита. Всичко това става за сметка на реалната икономика, която се потиска и не се реализира растеж.
- Това не е ли бомба със закъснител?
- Вероятно е така. Защото в доклада се прокрадват мисли, че е възможно отново България да изпадне в свръхдефицит поради факта, че няма работеща икономика, която да генерира сериозни приходи в бюджета, т.е. да се гарантира приходната част в него.
Доста тревожни са и констатациите в доклада, свързани с данъците. Макар България да е страната с най-ниски данъци в Европа, то събираемостта у нас също е много ниска. Констатира се, че това се дължи не само на кризата в икономиката, а на многото данъчни измами, с които българското правителство не може да се справи - укриване на данъци, неплащането им - най-вече в областта на акцизните стоки (акциз и ДДС).
Втората добра новина е, че банковият сектор е стабилен. Това наистина е добра новина - имаме нужда от стабилна банкова система и тя е такава.